Стоянка Мутафова кара 92-ата си година, но продължава да работи активно – снима се в сериала „Столичани в повече“, играе в театъра, а тези дни дори започна репетиции за нова постановка. Е, вярно, че вече избягва централните роли, но това не омаловажава подвига й.

По време на интервюто, в гласа на примата на българската комедия, се усещаше тъга. Стоянка бе разстроена, защото току-що бе загубила най-добрата си приятелка Жана Стоянович.

– Г-жо Мутафова, почина вашата приятелка Жана Стоянович…
– С нея бяхме много привързани една към друга още от младото време. Заедно започнахме и като актриси. Леля й, на дядо й сестрата, е била учителка на майка ми. Ходихме си често на гости, бяхме приятели с фамилията. С Жана станахме близки, защото се усетихме. Нямах друга такава приятелка. Двете се споихме, виждахме нещата еднакво, чувството ни за хумор беше едно и също. Жана беше много образована и интелигентна. Аристократ, но в истинския смисъл на думата!

В днешно време наричат аристократи хората, които имат пари. Аристократът обаче трябва да е вътрешно, душевно богат. Точно такава беше Жана. Тя никога не е била заможна, но много четеше, интересуваше се от всичко, ходеше на премиери. Мога да кажа, че е изчела всичко, което се продаваше в книжарниците. Тя не можеше да си позволи списание „Съвременник“ и аз й го изпращах. Често се чувахме по телефона и си говорехме за книги и публикации. И много се смеехме. Дори се смяхме на погребението на брат й. Другата ни приятелка е Богдана Карадочева, която също има силно чувство за хумор и е много умна. Трите бяхме неразделни по едно време.

– Как така сте се смели на погребението на брат й на Жана?
– Той беше починал с усмивка. Жана дойде при мен и ми рече: „Гледай го как се смее и сега дори…“. И прихнахме двете. По едно време тя каза: „Стояно, дай да не се смеем, че хората ще си помислят, че се радваме, че е умрял!“. А ние се смеехме на друго в мъката си, на неговия характер. Цялата й рода има чувство за хумор, всички са надарени в това отношение.

– Някога имали ли сте спорове с Жана Стоянович?
– Почти не сме имали. Е, спорехме за дрехи и рокли.

– В последно време изгубихте много близки хора – Жана Стоянович, Леда Милева, Георги Калоянчев…
– 10 дни преди да почине, Леда ми се обади. Искаше да се видим и й обещах, че ще отида. Но улисана в работа, не успях. При един от последните ни разговори й казах: „Ледо, Ледо, когато ти беше в БНТ, имаше телевизия!“. А тя ми отвърна: Хайде, хайде, недей да говориш така.

Ще се видим скоро. Няма как да е иначе, догодина на 2 февруари ще направя 92. Напоследък ходех рядко при Жана, защото тя имаше много силна астма и дишаше с апарат. Не можеше да понася дългите разговори, натоварваха я.

– На 16 юни се навършиха 88 години от рождението на Георги Парцалев, но това не беше отбелязано…

Докато Парцалев работеше в Сатирата, ръководството решаваше какво да се празнува и какво не. Държавата ни беше такава. Знаете какъв беше Парцалев. Това му пречеше. Иначе беше много надарен човек и актьор. Имаше голяма гордост и никога не се реши да отиде и да поиска нещо. Желанието му беше да си е независим. Парцалев беше явление и е срамота, че не го почитаха. Срамота е, че не го почитат и днес.

– Цветана Гълъбова твърди, че мафията в Сатирата му пречела …
– Няма такова нещо! Тя говореше срещу Калоянчев. Калата е по-голям от Парцалев като артист, а Цветана много го дразнеше – въртеше го на шиш, за да му разбута нервната система.

– В какви отношения сте днес с Латинка Петрова?
– В никакви! И нямам намерение отношенията ни да стават някакви. Някога в театъра й помогнах на няколко пъти, но тя забрави това. Латинка притежава качества, сравнително талантлива е. Не мога да отрека и че е интелигентна. Тя обаче има една много лоша мая – крайнокварталка е, израснала е в Малашевци. Винаги съм й казвала да се отърве от Малашевци, но то си беше вкоренено в нея и й пречеше за всичко.

– С какво сте ангажирана тези дни?
– На 17 юни имах първа репетиция при Бина Харалампиева на „Златният телец“ в Сатирата. Вече съм на години и не мога да играя централни роли, не е за мен сега тази работа. Но и от малка роля може да излезе нещо голямо, зависи кой я играе. С Бина съм работила в няколко постановки и много се обичаме. Тя е добър режисьор, интересна е и като човек. Радвам се, че не е голяма ролята ми, за да се чудя откъде да я подхвана. Бина ме познава. Тя знае как хвърлям ролята и се отказвам по време на репетиции, като се ядосам. „Не е за мен, не мога да я направя!“, казвам. А Бина ми отвръща през смях: „Я си налягай парцалите, да не те фрасна!“. Играя и бабишкерата при Любо Нейков. Вече започнах с малките роли, но им се радвам. Имам заболяване на очите и не мога да чета. Увеличават ми много текста, за да видя буквите и да го науча.

– Кога планирате да отидете на вилата си в кв. „Драгалевци“?
– Оправи ли се времето, се качвам. Много обичам да съм там през лятото.

– Вие сте актрисата с най-много прякори – Г-жа Стихийно бедствие, Муца-та, Хулиганката, фурията, Свещеното чудовище на Сатирата…
– Да, така е. Когато започнаха да ми викат Муцата, ми беше неприятно, много ми простееше. Винаги им казвах: „Като остарея, на какво ще прилича това Муци?!“. Добре, че ги отучих и не ми казват вече така.

– Вашият баща – големият писател и драматург Константин Мутафов, не е искал да ставате актриса…
– Така беше. Беше написал дори писмо до директора на Народния театър Владимир Полянов, че съм бездарна, че не ме бива за актриса и да ме скъсат на изпита. Като разбрах, много се ядосах, но не можах да му се разсърдя. С него имахме много силна връзка. Председател на изпитната комисия беше министърът на културата Коста Петканов, бяхме близки семейства. Като се явих, той каза: „Тази няма нужда да я изпитвате. Още като ученичка такава постановка направи. “Ще вземе изпита, гарантирам!“.

– Каква постановка сте направили?
– Коста Петканов живееше в една кооперация с Богомил Райнов. Имаше много голям двор и там за първи път съм проиграла театър. Направих един цирк, без да искам. Ударих се, а помислиха, че съм се убила жестоко. Веднага използвах този момент и разиграх страхотен театър – паднах, излезе ми пяна от устата… Извикаха лекар, всички много се притесниха. Това стана в апартамента на Богомил Райнов. Лекарката ме прегледа и каза да си почивам. На другия ден беше 15 септември и трябваше да отида на училище. Майка ми реши да не ходя, но аз настоях. Мама така се беше притеснила, че през цялото време стоеше до училището.

Децата любопитстваха защо ме придружава. Отвърнах им: „Защото ми е първи ден, да е спокойна“. Отидох по някое време при майка и й казах да си ходи, че съм добре. А тя: „Вчера много лошо се удари и съм притеснена“. „Било е вчера, вече ми мина“, рекох. Наложи се все пак да й разкажа, че съм изиграла театър, но я помолих да не издава на никого. Тя пък взе, че каза на всички. Така и Коста Петканов разбра, че съм разиграла театър.

– Въпреки че Коста Петканов е гарантирал, че ще вземете изпита, са ви скъсали…
– Скъсаха ме и много се натъжих. Мислех, че съм се лъгала, че имам талант за актриса. Дори реших да се самоубия.

Добре, че размислих и се прибрах вкъщи. Влизайки у нас, чух разговор между майка ми и баща ми. Мама укоряваше татко, че е направил така, че да ме скъсат. Много се ядосах, ритнах вратата и извиках. В този момент сякаш желязна мантия падна от гърба ми. Разбрах, че не съм се лъгала и наистина съм имала талант. Татко просто е искал да ме предпази, защото актьорската професия е тежка.

– Баща ви призна ли си грешката?
– Да, той разбра от Кръстьо Сарафов, че имам талант.

– Баща ви е бил тежко болен…
– Имаше тумор в мозъка. Трябваше да пътуваме в чужбина за операция, но той отказа. Заяви, че не иска да си оставя костите в чужбина. И при мен е така – винаги, когато отида при лекар, казвам: „Виж какво, не искам да знам имам ли тумор в мозъка, или нямам!“. Така ще си живея. Имам ли, нямам ли, не съм позволявала никога да ме преглеждат. Не желая да знам. Каквото му е писано на човек, това е.

– Имали сте възможност навремето да останете в Прага. Съжалявали ли сте някога, че сте върнали в България?
– Много съжалявам, до ден днешен! Никога няма да си простя, че направих тази глупост и се омъжих. Моята женитба не зависеше от мен, вкараха ме в капан. Бившата ми свекърва, която много ме обичаше – Мария Грубешлиева, искала да отърве сина си от някаква жена, с която движел. И така направиха, че му станах съпруга.

Цял живот съм страдала, че се върнах от Прага. Там бяха с много хубаво чувство към мен. Тук не пробих лесно, имаше омраза. Дъщеря ми Муки не видя роля заради завистта към мен. Унищожиха я като актриса. Като се ожених за Нейчо Попов, се говореше дори, че е по сметка. Какви ли не глупости се приказваха. Уж не ми пука, но ги преживявам вътрешно нещата…

ВИЖ ВИДЕОТО:

  брат, Жана Стоянович, Калоянчев, Парцалев, Стоянка Мутафова, хумор