Стефан Диомов е един от композиторите, без които българската естрадна музика нямаше да е това, което е. Славният бургазлия е разгърнал таланта си в няколкостотин шлагерни песни, влезли в репертоара на най-големите ни звезди. Освен това е основател на култовата музикална формация „Тоника“ и е откривател на забележителни певци като Тони Димитрова.

Свързахме се с твореца легенда малко след 68-ия му рожден ден. Диомов тъкмо се готвеше за дълго пътуване в чужбина, но на настойчивата ни покана за изповедно интервю не можа да откаже.

– Г-н Диомов, през февруари станахте на 68. Каква е вашата равносметка за изминалите години?
– За нищо не съжалявам. Живях пълноценно и работих много. Създадох красиви неща, имах победи. Е, имал съм и провали, но това в съдбата на всеки.

– Успешна ли беше за вас 2012-а?
– Много. С „Полунощ е…“ спечелихме „Бургас и морето“. Направих много нови песни, изнесохме над 60 концерта. Успях да издам двоен албум с 30 от моите най-успешни творби. В него участват Тони Димитрова, Ваня Костова, Богдана Карадочева, Георги Христов, „5-те сезона“, Пламен Ставрев, лека му пръст, Дани Огнянов, Орлин Горанов и др.

– Споменахте „Бургас и морето“. Всяка година има напрежения на този конкурс…
– Така е. Аз отдавна не съм в организацията му, но продължавам да болея за него.

Той остана единственият конкурс за поп музика. Да, раждат се много скандали, но на конкурс като на конкурс. Там емоциите винаги са нажежени. Всеки си мисли, че е написал най-прекрасната да получи признание. Когато обаче нещата не станат така, както са си ги мислели някои, започват крамолите. Няма и не може да има идеално жури. Важното е песните да са стойностни м да останат във времето.

– Чувствате ли се изморен и остарял?
– Да. но само донякъде. Работя усилено и знам, че това е най-сигурният начин да остарея бавно и достойно.

– Върху какво работите сега?
– Тези дни събираме комитет за защита на рибарското селище край Бургас. Няколко музиканти, артисти и художници искаме да помогнем. Обмислям и песни за новата ми група „5-те сезона“, но и не само за нея. Иска ми се да продължа традицията в Бургас да се правят коледни концерти.

Още отсега се готвим за поредния, който ще бъде отново през средата на декември. Американците са казали, че най-доброто шоуе добре подготвеното. Работя с Тони Димитрова и Ваня Костова.

– Как сте със здравето?
– Слава Богу. добре. Карам все още велосипед и се радвам, че продължавам да правя песни и концерти. Около себе си имам много съмишленици. Срещам се с интересни хора, отдавам се и на обществена работа. Преди години бях инициатор за превръщането на Бургас в най-велосипедния град. Това постепенно се случва. Градът стана прекрасен, предпочитан за живеене. В последните години е посетен от рекорден брой туристи. Обичам родния си град и се радвам, че миналата година имаше доста концерти и многократно Летният театър беше препълнен.

– Казахте, че карате велосипед, не ви ли е страх да не ви го откраднат?
– В момента карам седмия си велосипед. Винаги се шегувам, че благодарение на мен в Бургас има 6 велосипеда повече.

– Доволен ли сте от пенсията, която получавате?
– Музикант пенсионер звучи тъжно, но аз не се оплаквам. Може би заради младите хора, които ме заобикалят.

– Написали сте над 400 песни. Има ли спирани сред тях?
– Не бройката е важна, а нивото. Първата ми песен „Балада“ беше по стихотворение на едно непознато момиче. Най-неочаквано тя спечели всички награди на Младежкия конкурс за забавна песен в София през 1973 година. Тогава разбрах, че мога да пиша песни.

Наградата, която получих, ми даде криле. Продължих и така е до ден днешен. Нямам спирани песни. В тоталитарното време имаше безжалостни комисии, които подлагаха песните на жесток контрол. Тези комисии отдавна са в историята, но понякога, когато чуя безумно тъпа песен, съжалявам за тях. Сега нещата са в другата крайност. Може би истината е някъде по средата.

– Някога чувствали ли сте се не дооценен?
– Не, но ме боли за българската популярна песен. В последните години тя беше избутана от чалгата и това е единственото, което ме тревожи. След идването на демокрацията стойностните песни като Диомов под ма с каране че ли изчезнаха. Дано това някога се промени!

– Бихте ли дали ваша песен на чалга изпълнител?
– Да, разбира се. Единственото ми изискване ще бъде песента да не е изпълнена чалгаджийски. Има изпълнители от попфолка, които пеят добре.

– Най-трудният ви момент в професионален план?
– Раздялата ми с „Тоника“… С този състав работих повече от 30 години. Не съжалявам за нито една песен, за нито една сричка, написана за тях. Хората се разделят, но песните остават. Ако отново трябва да изживея живота си, пак бих създал „Тоника“, пак бих събрал съмишленици, пак бих тръгнал да правя първи стъпки с Ева, Гого, Сия, които въпреки превратностите на времето продължавам да ценя и обичам. Но в живота всичко тече и се променя. Сега работя със съвсем млади хора и все още изпитвам невероятна тръпка на всеки концерт. Много съм благодарен на онези, които идват на спектаклите ни, пеят с нас и осмислят труда ни.

– Защо се стигна до раздялата ви с „Тоника“?
– За раздялата на двама души всеки има вина, така смятам аз. Макар че с времето аз се чувствам все по-малко виновен. В „Тоника“ бяхме 8 човека и може би всеки допринесе. Милица, Ралица, Ева и Драго продължават да концер-тират. Преди няколко години им разреших да изпълняват песните ми. Създадохме ги с толкова любов, нека ги пеят!

– Преди да станете това, което сте, с какво се занимавахте?
– Преди „Тоника“ бях учител по акордеон в кюстендилските села, а после в Бургас преподавах солфеж. Като ученик пък работех през лятната ваканция на солниците в Бургас. Вадех морска сол. Боже, колко тежка ми се струваше лопатата! Но се справих. Като малък помагах на баща си, лозаря бай Георги, лека му пръст. Той бе изключително трудолюбив. Мисля, че съм прихванал мъничко от него. Няма срамен труд, срамно е бездействието.

– Кои са пороците ви?
– Гледането на телевизия. Интересувам се от ставащото в страната и по-света, но за съжаление това ми отнема ценно време.

– Разкажете за семейството си.
– През 1968 година се ожених. Двете ми прекрасни деца – синът Георги и дъщерята Мария, са кръстени на родителите ми. Имаме три внучета – три малки прекрасни слънца.

– Кое ви вдъхновява?
– Чудесните песни, написани преди години. Песните на „Бийтълс“, „Абба“, „Куин“, Нат Кинг Кол. Вдъхновява ме щастието да тичам след щастието, съвършенството, което винаги изглежда толкова далечно и непостижимо.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  естрадна музика, конкурс, концерти, музика, песни, Стефан Диомов, съдбата, творби, Тони Димитрова, Тоника