Среброто: Приемам Иво Карамански като мой роден син! ИНТЕРВЮ

Александър Сано, Нели Атанасова с дъщеричката им и Иво Карамански-младши

  „Как се обръщат към мен? Косъма, Среброто, Дъвката… Общо взето, всичко, с което се захвана, ми се залепва след това. Ролята на Косъма обаче е по-мащабна. Телевизията е машина, която те прави известен“, споделя Александър Сано в началото на интервюто ни.

Когато пристига на срещата ни, той току-що е завършил снимките за третия сезон на „Под прикритие“. По доброто му настроение си личи, че разговорът ще бъде откровен и няма да има спестени отговори.

Иво Карамански - младши

– Г-н Сано, приключихте ли вече снимките на „Под прикритие“?
– Приключихме третия сезон. В момента обръщам внимание на лейбъла, който имаме с двама мои партньори във фирмата ни „Silver Noise“. Занимаваме се с дистрибуция на музика, клипове, обработваме едни каталози. Надявам се, че ще има и четвърти сезон на „Под прикритие“.

Нели Атанасова с Иво Карамански - младши

– В „Под прикритие“ играете Здравко Косъма. Чувствате ли героя близо до себе си?
– Героят не е близо до мен, нямам прототип. Не познавам хора от този сектор. От самото начало ролята тръгна с опипване. Самият образ не беше описан подробно в началото и имах възможност да си го доразвия.

– Кой от персонажите е най-близо до вас?
– Не харесвам живота нито на едните, нито на другите.

Тези, към които принадлежи Косъма, свършват много бързо, отиват си от този свят. Професията на полицая също не ми е любима. Не виждам герой от сериала, на когото да искам да приличам.

– Вие имали ли сте някога проблеми със закона?
– Дори и в дребно хулиганство не съм се забърквал.

– Получавали ли сте предложения и за други бг сериали?
– Да, но съм обвързан с договор с „Под прикритие“. Преди да се съглася да участвам в този сериал, имах оферта за „Отплата“ и за една поредица на Би Ти Ви. Мисля, че в крайна сметка направих най-правилния избор.

– Театрални ангажименти?
– Спазвам една определена професионална хигиена – не мога да си представя да играя за един сезон в 6-7 представления. Никога не съм поемал две роли в театъра. Винаги само една. Сега обаче май ще ми се наложи да изиграя две неща.Участвам в постановват през 2008 г. ката „Досадникът“, а имам и интересно театрално предложение за Франция.

– Какво сте променяли в себе си заради роля?
– През последните две години не съм се бръснал със самобръсначка. Карам на машинка заради ролята на Косъма. Не ми се е налагало да правя други жертви. Ако трябва да напълнея 20 килограма заради роля, ще я загубя. Няма как да стане, не мога да надебелея.

– Работите като актьор, музикант, водещ… Стига ли ви времето?
– Ако денонощието беше 30 часа, щеше да ми стига. Имам щастието обаче да се занимавам с неща, които обичам и не ми тежат.

– Някога работили ли сте нещо извън професиите, които изредихме?
– Като студент съм бил управител на ресторант. Там се хранеше Бил Клинтън, когато дойде в България, посланици… Изкарвахме много пари за онова време. Целият персонал беше само от актьори. Бил съм и барман.

– Кога ви е било най-трудно?
– Малко преди да се роди дъщеря ми. Тогава се разпадна проектът „Братя Мангасариян“, а в онзи момент само с това се издържах. При разформироването на групата изпаднах в дупка.

След това започнах да снимам клипове като режисьор, пуснах си и първия самостоятелен сингъл като Среброто. Видеото се хареса и започнах да получавам поръчки за други. През 2009 година ни връхлетя кризата и 7 месеца бях напълно безработен. Бях започнал да движа компанията „Silver Noise“, но за да се появи смисъл от нея, трябваше да минат години. Беше ми много трудно, защото имах жена, дете, а чакахме и бебе. Тогава се опрях на приятелите си. Ако не ме бяха подпрели, щях да падна лошо.

– Защо се разпадна „Братя Мангасариян“?
– Приоритетите на другите двама се смениха. Те прецениха, че не искат повече да се занимават с това. Разпадането на групата не беше от най-безоблачните

Сега пак се чуваме, и то все по-често. Не е изключено и да се съберем някой ден. Ако това ще ни донесе същия кеф, както някога, защо да не направим нещо заедно? Навремето 5 наши парчета станаха №1.

– Как се залюбихте с половинката си Нели Атанасова?
– През 2008 година – същата, през която се разпадна проектът „Братя Мангасариян“, ни поканиха двамата с Нели за водещи на едно риалити. Два дни репетирахме и на третия беше ефирът. Режисьорът казваше, че е необходимо да прекарваме повече време заедно, за да свикнем един с друг. После се шегувахме, че сме се пооляли с опознаването.

– И как точно се опознавахте с Нели?
– Два дни изкарахме заедно, а след това имахме 7-часов разговор в скайп.

После заминах за една седмица в Лондон с приятели, върнах се, отидох на гости на Нели и не си тръгнах повече.

– Ще сключвате ли граждански брак?
– Въобще не ни е важно.

– В какви отношения сте с доведения ви син Иво Карамански – младши?
– Той си ми е син – дете е на жена ми и брат на дъщеря ми. Така че не го наричайте доведен, моля ви.

– Юридическият термин е такъв…
– Говорили сме си и за осиновяване, но все не ни остава време. Искам и Иво да има абсолютните права като мое дете. Обичам го като роден син и го приемам за такъв. Гледам го, давам му джобни.

– Родителите ви как приеха факта, че вземате жена с дете?
– Баща ми почина преди години, а майка ми прие спокойно нещата.

– Не я ли смущаваше това, че Нели е била любовница на Карамански?
– Това са едни трактовки, които Нели се е отказала да оборва. С Иво Карамански са живели 6 години заедно. Той е бил разделен със съпругата си тогава. Така че „любовница“ не е точно казано. В момента дъщерите му са в прекрасни отношения с Нели и Иво-младши. Всички, които познават жена ми, знаят какво представлява. Тя е рядко срещан човек по отношение на принципност и качества. За мен е един от най-големите късмети в живота ми. Всеки ден благодаря на съдбата, че сме заедно.

– Катастрофирали ли сте?
– Да, и дълго го пазех в тайна, защото през 1996-а баща ми загина в катастрофа, заспивайки на волана. Пътувал е през нощта към Русе и се е ударил в дърво. Колата след катастрофата не ставаше за нищо. Аз пък се връщах от Русе и при Бяла се завъртях и се забих челно в един бор.

– Откъде идва фамилията ви Сано?
– Не ми е по рождение. По документи съм Александър Алексеев Николов. През 2004 година направих представление и ми казаха, че е добре да бъда Сано. Замислям се все по-сериозно да си променя фамилията в паспорта.

– Кои са пороците ви?
– Не пия и не пуша. И по жени вече не ходя, защото не е удобно.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *