Ивайло, първородният наследник на Георги Калоянчев, е щатен актьор в Сатирата – театъра, в който изгради славната си кариера и прочутият му баща. Двамата мъже много си приличат визуално, а и по характер. Синът няма нищо против да го сравняват с татко му, защото за него той винаги е бил светъл пример – и в живота, и професията. Калата почина на 18 декември миналата година, още дълго ще е в сърцата на хората. Той е и задочният главен герой на това интервю.

– Г-н Калоянчев, намирам ви на вилата ви в Банкя. Как я карате?
– Сатиричният театър е в почивка от 12 юли до началото на септември и нямам актьорски ангажименти. Може да се каже, че съм във ваканция. В Банкя се занимавам с градината и поддръжката на къщата. Засега не съм планувал да ходя на море или планина. Майка ми Валя също е тук, цялото лято ще изкара с мен. През зимата пък ще е с брат ми в София. Вече втора година съпругата ми е при сина ни в Лондон. Той учи за пилот. Идват си в България от време на време или аз ходя при тях.

– Майка ви не получава пенсия. Помагате ли й с брат ви?
– Да, разбира се, помагаме й.

– Сънувате ли баща си Георги Калоянчев?
– Не. Аз по принцип не сънувам или поне не помня сънищата. Не съм говорил с роднините при тях как е. Предполагам, че майка ми го сънува.

– А на сцената имате ли чувството, че баща ви ви гледа?
– Да, или поне ми се иска. Като си мисля, че е така, се чувствам по-добре. Успокоявам се. Баща ми разправяше, че когато се качвал на сцената или заставал пред камерата, си казвал наум: „Ако някой може да го направи по-добре от мен, да дойде!“. Понякога и аз така си вдъхвам кураж.

– На 18 декември ще се навърши една година от смъртта на Калата. Редно ли е да има улица на негово име?
– За улица не знам. Бих се радвал обаче, ако кръстят голямата сцена в Сатиричния театър на негово име.

– Чапа трябва да прави паметник на баща ви за родния му град Бургас, но все още не били събрани нужните средства…
– И аз това чувам. Никой до днес не се е обаждал да говори с някого от семейството. Нямам представа кой и къде събира пари. Идеята е много хубава, дано се намерят средства да се реализира.

– В Сатирата беше връчена награда „Георги Калоянчев“ на Стоянка Мутафова…
– Това е приз за цялостно творчество и мисля, че ще бъде ежегоден. Важното е, че директорът на Сатирата се сети за такава награда.

– Кое беше последното, което Калата ви каза, преди да почине?
– Бях в Банкя и ме извикаха при него в София. Докато отида, той беше починал. Брат ми е бил при баща ми тогава. Колкото до последния ни разговор, беше трогателен.

Заръча ми някои неща, но не искам да споделям, защото е много лично. Това си е между мен и него.

– Калата знаеше ли, че има рак на дебелото черво?
– Не искам да говоря за това. Не знаеше от какво е болен. Последните му дни бяха много мъчителни.

– Страхуваше ли се баща ви от смъртта?
– Предполагам, че да. Всеки човек се страхува от смъртта.

– Кое беше последното качване на баща ви на сцената?
– В постановката „Квартет“. Той беше принуден да слезе от сцената, защото краката не го държаха. Много страдаше, че не можеше вече да играе. До края на живота си бе с акъла си и сцената му липсваше повече от всичко.

– Коя от ролите си Калата обичаше най-много?
– Винаги казваше, че както обича еднакво петте пръстта на ръката си, така е и с ролите му. Всички ги правеше голяма любов. За да се получи една роля, трябва да оставиш част от себе си в нея.

– Мечтаеше ли за някоя конкретна роля?
– Да, винаги е искал да изиграе Ричард III. За голямо съжаление така и не му се удаде възможност да го стори.

– Калоянчев е правил опити да бъде и режисьор. Защо не е успял да се наложи и като постановчик?
– Той искаше всички актьори да играят като него. Непрекъснато им показваше и не можеше да търпи, ако не изпълнеха заръките му така, както той желаеше. Явно в един момент е видял, че всеки е индивидуален и няма да стане по неговия начин. Помня, че на едно представление искаше през антракта да се качи на сцената и да играе вместо артистите от пиесата, та да не продължават те във второ действие.

– На кои актьори от по-младото поколение симпатизираше?
– Харесваше всички свои колеги. Казваше, че сега се играе по друг начин, навремето било различно. Всяко едно поколение си имало особености.

– Кои бяха приятелите на баща ви?
– Всички, които го познаваха. Много съжалителен и добър човек беше. С каквото можеше, винаги гледаше да помогне. Баща ми беше уредил жилища на доста свои колеги. Имаше и някои неблагодарни хора, но той беше над тези неща и не обръщаше внимание.

– Имаше ли злоба към баща ви от страна на други артисти?
– Не мога да кажа. Но сигурно е имало, невъзможно е да е било иначе.

– В какви отношения беше Калата с Георги Парцалев?
– Винаги са били в приятелски отношения. Голяма лъжа ще е да се твърди противното. Калата и Парцалев много се уважаваха.

– Легенди се носят за скандалите на баща ви със Стоянка Мутафова…
– Чак пък легенди… Те се караха често, но бързо им минаваше. Понякога дори не помнеха за какво са си сърдити. Много се обичаха със Стоянка.

– Стоянка твърди, че Калата се е съсипал след катастрофата, която направи край Сливен…
– И аз мисля така, катастрофата промени баща ми. Той се срещна с роднини на убитата жена, а след това престана да шофира.

– Приличате на баща си по външност. Предполагам, че не се дразните, когато ви сравняват с него…
– Да се дразня? Не, свикнал съм. И до днес, когато ме представят някъде, винаги казват, че съм синът на големия Георги Калоянчев. Сравнението е неизбежно. Освен по външност съм и темерут като него. А съм и актьор. Като дете баща ми искаше да стана оператор, но като видя, че няма да я бъде тая, направи брат ми. Дори ми бяха купили фотоапарат, но не се получиха при мен нещата в тази посока.

– Даваше ли ви баща ви съвети в актьорската работа?
– Помагал ми е за доста роли. Винаги, когато е гледал как правя даден образ, ми е казвал какво мисли. Нищо, че беше труден на думи. В детските ми години ми се караше много. Бях буйно дете, твърде шантаво. Родителите ми непрекъснато имаха проблеми с мен. След като изкарах двете години в Киноцентъра и бях приет във ВИТИЗ, се поукротих. Брат ми беше по-спокойно момче и нашите нямаха неприятности с него.

– Първия път са ви скъсали на изпита във ВИТИЗ…
– Така беше, казаха, че имам проблем в говора с „р“-то. Но това е оправим дефект и с времето го отстраних. Явих се втори път и взех изпита.

– Ако не ви бяха приели и втория път…
– Най-вероятно щях да продължавам да се пробвам да вляза във ВИТИЗ. Мечтата ми беше да стана актьор.

– Като сте били малки с брат ви, не сте виждали баща ви често вкъщи…
– Да, той дори не знаеше в кой клас сме в училище. Непрекъснато беше на снимки за филми или на репетиции. Като деца бяхме близки с майка ни, него все го нямаше. Баща ми започнах да го виждам по-често, когато започнах да ходя в театъра. Вземаше ме след това с него и на снимки.

– Майка ви Валя е споделяла, че близките й се ядосвали, защото се била оженила за черен циганин…
– Ако му видите снимките на Калата от младото време, горе-долу на това прилича. Огромна усмивка, къдрава коса и тъмна кожа. Бил е и слаб. Винаги се смеем на една фотография, на която е по потник и къси гащи.

– Баща ви за всичко е разчитал на майка ви – да му подаде в ръцете дори дрехите, които да облече. Веднъж тръгнал навън по пижама, тъй като Валя я нямало край него…
– Бях и аз тогава. Баща ми имаше участие по морето и ние бяхме отишли с майка ми и брат ми при него. Тръгнахме да обядваме двамата с Калата и по средата на пътя видях, че той е с пижама. Казах му, но въобще не се трогна. Обядвахме си, както си беше с пижамата. Можеше да се облече по всякакъв начин и да излезе на улицата. Не беше хич суетен.

– Обиран ли е?
– Да, много пъти. Два пъти му крадоха колата.

След промените пък го нападнаха в квартал „Лозенец“. Ударили го по главата, той се обърнал и подал чантата си да я вземат. Крадците тогава го разпознали, извинили му се и си тръгнали, без да му задигнат нищо. Той не беше човек, интересуващ се от материалните неща. Радваше се на всеки подарък, но в същото време стойността му не беше от значение за него.

– Кои бяха пороците му?
– Пороци е силно да се каже. Пушеше и пиеше, но с мярка. Не помня да е прекалявал. Най-големият му порок беше това, че е „ял от кокошка крак“, тоест, не можеше да пази тайна. Ако искаш нещо да се разбере от всички, го казваш на Калата. Колегите му си го знаеха какъв е в това отношение и се съобразяваха какво говорят пред него.

– Интересуваше ли се от политика?
– Никога не се е интересувал от политика. Много партии искаха да влезе в редиците им и все се дърпаше. Политиците го ухажваха, но той не искаше да се обвързва. Според мен, ако беше жив, щеше да е на мнение, че и управляващите в момента са прави, и протестиращите имат своето основание да излизат да се бунтуват.

  актьор, баща, Георги Калоянчев, Ивайло Калоянчев, Калата, Сатиричният театър, смъртта, сцената