Ромката Пенка Георгиева беше най-атрактивната участничка в риалитито „Мис България„, но напусна състезанието за короната на последните елиминации във вторник. Колкото и весела и лекомислена да изглежда на пръв поглед, тя е имала много тежко детство. Наложило се е майка й да я остави в дом за сираци, защото не е можела да се грижи за децата си. Въпреки трудностите обаче всички в семейството са запазили оптимизма си.

– Пепи, успяхте ли вече да се отърсите от емоцията на „Мис България“?
– Не. Трудно е да се отърся. Напротив, всичко тепърва започва за мен, защото аз съм във фейсбук и се гледам. И това е много яко. И аз го определям като най-якото лято през живота си – „Мис България 2013 г.“.

– Харесвате ли се в шоуто? Добре ли са ви представили?
– Разбира се, да, добре са ме представили. Много съм яка!

Наистина съм яка и наистина съм нещо… уау!

И това само може да ме радва. И, ако не се възползвам от това, ще е зле за мен.

– Как смятате да се възползвате?
– Ами, ще взема всички положителни страни на всичко това, негативите напълно ще ги прескоча.

– Получихте ли вече някакви предложения за участия с телевизия или нещо подобно?
– Все още не съм получила, но със сигурност ми предстоят тепърва, защото… много яка съм! Ако продуцентите не ме вземат в някоя комедия, значи са големи тъпанари и нямат грам усет!

– Каква е мечтата ви? Каква си представяте, че ще бъдете след 10 години например?
– Не мога да кажа за толкова дълъг период, но главно моята мечта е да имам собствен дом, да спра да ходя от квартира на квартира. Да събера цялото семейство и да забравя какво е квартира. Това ми е мечтата. В момента семейството ми живее на квартира, аз живея при моя спонсор Пуфи в „Надежда“. Аз съм родена с Ботевград, 10 години съм живяла в Нови Искър. Там в момента живеят майка ми, брат ми и по-малкият ми брат. Две години съм била в „Христо Ботев“ и 2 години съм в „Надежда“.

– Какви са хората в семейството ви?
– Големия си брат го определям като много силен човек, който наистина знае как да вземе това, което иска, как да го постигне. Той в пансиона за мен и за сестра ми беше и майка, и баща, и брат. Въпреки всичко, което сме преживели, ние не сме станали по-слаби

Напротив, сплотени сме и сме доста по-силни.

– Казвате „всичко, което сме преживели“. Какво имате предвид?
– Имало е случаи, в които сме спали на улицата в буквалния смисъл. Без пари и без покрив над главите. Но сме се справяли и винаги сме приемали всичко позитивно. И това ни прави още по-борбени и сплотени.

– Споменахте майка си, братята си и сестра си, но нищо не казвате за баща си. Той изоставил ли ви е?
– Не. Не ни е изоставил умишлено. Просто е психично болен. Още като малки майка ми не е можела да съжителства с него. Затова мен ме е дала в дом за сираци, брат ми, сестра ми са били в пансион, а тя се е преместила в София, в Нови Искър, за да работи и да ни изхранва, и да ни гледа, и да ни възпита.

– Сърдите ли й се заради това, че ви е оставила в дом?
– Никога не съм се сърдила на майка си, никога не съм я упреквала. Напротив, аз много обичам майка си и като цяло много обичам семейството си. И много ги уважавам всичките, защото кръвта вода не става. Няма за какво да я упреквам. Напротив, аз съм й много благодарна, защото, ако бях някое мамино момиченце, нямаше да мога в момента да живея сама, нямаше да съм отделена от нея, нямаше да се справям въобще в живота като цяло. Така че домът и пансионът, и улицата ми дадоха добър урок. Оттам нататък човек само може да се учи и да става все по-борбен.

– Въпреки трудностите не сте изгубили оптимизма си. Откъде идва той?
– Аз съм чисто натурална. Аз съм просто крайна, импулсивна, скачам, пея, рипам. Това ми е просто вроден талант. На мен не са ми плащали, за да играя някаква роля. Напротив, това съм си аз. Обичам да пея, обичам да се натрисам на хората с позитивното, отколкото да се оплаквам. Защото отсрещният човек, който ме слуша, и той има проблеми, и на него му е трудно. Просто в живота нещата не стават с оплакване. Взимат се плюсовете и минусите, събират се и накрая се изважда най-доброто.

– Какви качества трябва да притежава истинската Мис България?
– Трябва да е интелигентна, възпитана, образована, сдържана. Да знае как да седи, да знае как да тръгва, как да спира, как да говори.

Ами, аз не мога да бъда сдържана. Просто си казвам нещата с истинските думи. Някои хора не го приеха. Защото аз не мога да увъртам. Казвам всичко с истинските думи. Може да звучи брутално и невъзпитано, и несдържано, просто аз съм си такава. Аз като цяло съм си брутална, скандална. На който му харесва – харесва, на който не му харесва, просто… Кой каквото иска да говори по мой адрес, да ме плюят, по-добре да съм на хората в устата, отколкото в краката.

– Значи се харесвате такава, каквато сте?
– Абсолютно! Въпреки че съм без образование, въпреки четвъртия си клас, аз имам самочувствие повече от много други момичета в замъка. Аз съм самоуверена. Аз обожавам себе си. Не съм ставала изтривалка и няма да стана.

– Но смятате да учите все пак?
– Самият формат беше за преоткриване на себе си. Да, преди да вляза там, бях кон с капаци. Но след като станах част от това, разбрах много неща, научих се и просто в момента осмислям плюсовете и минусите. Ще уча със сигурност. И преди съм правила опити, но просто по различни причини не ми се е получавало. Този път ще направя всичко, за да успея и да започна отнякъде. Защото няма невъзможни неща, стига човек да иска.

– А вашият спонсор? Споделяли сте, че двамата не сте имали сексуални отношения, с какви чувства сте към него?
– Вярно е, че нямам сексуални отношения с него. Аз намирам друг подход към него, вместо по лесния начин да си разтворя краката и да си взема това, което искам. Не, не го направих така и няма да го направя. Аз съм с ясни намерения към него: „Нямам чувства, не ме привличаш, не мога да спя с теб и няма да спя“. Той ме е приел такава, каквато съм и точка по въпроса. Дава си ми парички ей така, без секс. Зареждам го с позитивни емоции. Малко ли е в днешно време?!

  дом за сираци, квартира, майка, Мис България, Пенка Георгиева, ромката