Неуморният и страстен Юлиан Вучков стана почетен професор на УНСС по теория на художествената култура миналата седмица. Той получи отличието заради приноса си за развитието на икономическото учебно заведение.

– Честита титла, професор Вучков. Какво означава тя за вас?
– Не мога да се оплача от липса на награди. От най-млада възраст съм получавал много, сигурно вече са над 35 – национални и международни. Дори моята огромна книга „Кратка история на световната драматургия“, 1300 страници на пишеща машина, бе отличена с орден в Русия, където има такива корифеи в театралното изкуство.

Сега вече имам почетни титли от три универистета – от този по Библиотекознание и информационни технологии, от ВМА м сега от УНСС. Удостояването ми с титлата почетен професор по „Теория на художествената култура“ в университета ме прави най-щастлив, защото УНСС е най-голямото икономическо учебно заведение на Балканите с изключително висок рейтинг. Тази ми титла никак не е случайна, тъй като аз въведох дисциплината „Теория на художествената култура“ в университета. С този курс издадох две книги, като по едната „Артмениджмънт“ все още се учи.

– Тези награди обаче нямат материално изражение.
– Носител съм на най-високи награди, но всички те са безпарични. Парите обаче не ме вълнуват, много съм безкористен един от последните идеалисти и донкихотовци. Не съм сребролюбив, но иначе съм суетен, скромността никога не ми е била присъща, тъй като считам, че мнозина от правещите се на скромни често пъти са паразити, които пълзят по гърба на нескромните, които обикновено са най-надарените.

– Заради това ли не сте се насочили към политиката?
– Моето първо изключително популярно произведение се казва „Психология на магнетофонната младеж“. То имаше елемент на скандалност в хубавия смисъл на думата. В него, още през 1963 година, изразих мнение, че не бива да хулим толкова много западната младеж, тъй като и в нашата се намират твърде много боклуци, плитки хора, кариеристи и търтеи, които заемат големи постове в партийната и държавна йерархия. Спомнете си как се влизаше в елитните гимназии – с тройки и без никакви умения – само защото са деца на партийни големци.

В тази книга именно говорех и за нашия комсомолски живот, който не възпитава и дори отегчава и ужасява младите хора. Подгониха ме от ЦК на Комсомола, но Тодор Живков, който за мен е един голям грешник, но и доста хитър човек, каза: „Оставете го, той много хитро го е написал. Ако го пипнем, още по-голям шум ще се вдигне около него“. След това излезе на една конференция в ЦК на БКП, на която каза, че трябва по-малко да се хвалим, Комсомолът да помисли какво му е дереджето и че хората не са доволни от него. По този начин легитимира моите думи и ме отърва от гонитбата на комсомолските водачи. Тази книга излезе през 1963 г. в Париж като антикомунистическо произведение. Още тогава съм проявил някаква смелост, а сега други се пишат дисиденти.

Но това произведение е свързано с психологията на младежта. От него се амбицирах да пиша за психологията на социалните слоеве. Именно тя е база на политологията. Затова тръгнах и към политиката

– Но с нея се занимавате само на теория.
– Никога не съм имал амбиции да влизам вътре в политическия живот, но винаги с удоволствие съм го анализирал. Много пъти зрители са ми казвали да стана политик, президент. Имам тези неща, записани на касети. Но аз винаги съм им отговорял, че нямам такива намерения, макар и да имам качества повече от когото и да е. Аз обожавам моята научна, писателска и медийна дейност. Тя е моята страст и любов. Оставам й верен завинаги.

– Какво обаче смятате за ситуацията, в която се намираме днес – отново със служебно правителство и граждански бунтове?
– Ние не си даваме сметка, че тези протести у нас са част от много жестоки световни процеси. Moите колеги от телевизиите особено, не си дават сметка, че ние сме ехо от това, което се случва на цялата планета. Хората по света не желаят да живеят вече по този начин. Социализмът окончателно си отиде – липсваше при него състезание между отделните хора, той се изчерпа тотално. Но и пазарната икономика се изчерпа. Тя е все по-антисоциална. При нея има механизми за честно, но и за незаконно забогатяване.

Пазарното стопанство дава възможности за узаконяване на рабежите от страна на корпоациите. Нужен ни е нов модел, който да вземе добрите страни и от двата строя.

Европейският съюз е под голям въпрос. Срещу него има много тежки настроения и то в ключови страни като Великобритания, Франция, Италия. Иронизират Меркел. Не мога да приема Германия да командва света. Тя е донесла две тежки войни, няма морално право да ни наставлява. Освен това защо дава милиарди на мързеливата Гърция? Сега дава и 12 на Кипър, който живее много по-добре от българите. А на България, която доказано е най-бедна в ЕС, не предлага дори стотинка. Затова имаме протести на гладуващи хора у нас. Но виновни са нашите продажни политици, които не гонят националните интереси, защото искат да са отличниците, които стоят в ъгъла. Подобно е положението и със САЩ. Аз не искам Белият дом да ме ласкае, искам да ми помага не с приказки, а да даде вложения, инвестиции. Няма право Америка да ме съветва, щом като не ми помага в такова критично положение.

– Тези протести адекватни ли са според вас?
– България не може да живее повече така ненормално. Страната се храни само от данъци.

Нямаме никакво производство. Каквото и да е било по времето на социализма, другарят Тодор Живков знаеше как да иска от Русия. Искаше и получаваше. Даваха ни заеми, вземаха ни лошите стоки. Измъкваше много пари от Русия. Нашите политици да се поучат от хитрия Тодор Живков въпреки всичките му грехове. Неговата мегаломания да ни натрапи тежка индустрия и „Кремиковци“ ни докараха до големи проблеми, но въпреки това той бе истински стопанин на държавата.

Протестите показват, че българският народ е емоционален, а не мъдър. Сами виждате как протестиращите се цепят. Те трябваше да се обединят и да създадат една партия. Много е малко времето народът да ги припознае, броени дни остават до 12 май.

Освен това протестиращите, повечето гладни хора, на които дълбоко съчувствам, не изпълниха главното нещо не принудиха парламентът да приеме две поправки в Избирателния закон – да се намали броят на депутатите и да нямат право на повече от два последователни мандата. Така щяхме да се освободим от главатарите на партиите.

Тези ръководители не са и най-големите интелектуалци. За мен страната трябва да се управлява от хора с голям професионален авторитет, които до този момент не са участвали във властта, но са били на ръководни постове – ръководители на университети, директори на болници. Веднага ви казвам едно име – ген. проф. Стоян Тонев – блестяща фигура! Но такива личности няма да могат да изоставят своята професия. Дори и да го направят, няма да влязат, защото българинът гласува за партии.

– Нямахме ли шанс в служебния кабинет именно да вкараме подобни експерти?
– Моето мнение е, че всеки в този служебен кабинет е на някоя партия.

– Какво смятате за самозапалванията и въобще за всички тези самоубийствени актове покрай протестите?
– Аз не съм религиозен, но има някои неща от християнското учение, които приветствам. Това са десетте Божи заповеди, които са общочовешки принципи.

Самоубийството е голям грях. Не можеш да посягаш на живот, който ти а даден от твоите родители, които са треперили над теб да пораснеш. Тези, които се самозапалиха, са достойни и местни хора, но съжалявам, че обкръжението им не ги спря. Те щяха да бъдат полезни на обществото. Трябва да бьдем страстни и емоционални, но не можем да сме стихийни и дивашки настроени. Освен това в политиката трябва да влизат много подготвени хора. Това, че си вдигнал един плакат и си викал срещу властта, не ти дава право да влезеш в нея. Иначе ще стане като в първите години след 9 септември, когато всякакви шумкари от Балкана станаха министри – полуграмотни хора от времето на Георги Димитров и Вълко Червенков. Тодор Живков успя да смени тази схема.

– Хората като са гладни, май не им остава време да мислят за образование?
– Образованието ни е в плачевно състояние, главно средното. Висшето в държавните университети все още не се е сринало. Има прекрасни кадри в УНСС, в Медицинската академия, в Техническия университет. Но положението с частните учебни заведения е катастрофално. В тях идват преподаватели от държавните университети с чантите и торбите, прочитат си формално лекциите. Нямат системни контакти със студентите, не мога да повярвам, че има доценти с по една книга, тъничка като тефтерче. Когато аз бях избран е абсолютно мнозинство в УНСС, минах през пет инстанции. Сега минават през едно жури и веднага отиват в академичния съвет. По моя преценка трябва да останат само държавните университети.

Изумявам се от идеята на протестиращите да има едва ли не във всяка паланка, във всяко село и дори в планинските сокаци университет. Това е едно безумие. Ако всеки се изучи, няма да има къде да се работи. Колко ще се натовари държавата да поддържа такова количесто и то некачествени кадри. Кому са нужни толкова правни институти например? Има прекрасни факултети по право в СУ и в УНСС. Защо да има повече? Тази многотия подменя качеството.

– Нещата не са по-различни и в средното образование.
– Там съм най-потресен. Учителите са напълно обезправени. ЕС има идиотското нареждане, че никой не може да изключва от училище. А по мое мнение, от всяко дърво свирка не става. Трябва да има кой да копае, да жъне, да премахва нечистотиите на градовете. След като не ти се учи и те мързи, смяташ, че училището е купон, напусни, иди си.

Матурите не подобряват равнището на учебния процес. Министрите не промениха из основи самата учебна програма, която е ужасно претоварена. Учителите с малките си заплати купуват по един чувал пособия, които проверяват осведомеността на учениците. Но те не му помагат да мисли, да анализира. Учебниците са безобразни, написани на лъжеезик. Кому са нужни по пет учебника за един предмет? Всичко това се дирижира от чиновническата мафия в МОН, която не се сменя вече 23 години. Тя произвежда голямо количество различни учебници и помагала, бълвани в огромни тиражи, като ги възлага на автори, с които дели пари. За щастие има няколко училища като Италианския лицей и Класическата гимназия, където е запазен духът на правилното гимназиално образование.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  бедна, гладуващи, данъци, държавата, живот, милиарди, награди, народ, образование, Парламентът, партиите, политиката, президент, протестиращите, професор, социализма, УНСС, Юлиан Вучков