Нина Димитрова, половинката на бившия уникален театрален дует Нина и Зуека, е родена в Монтана на 26 февруари 1962 г. Завършва актьорско майсторство през 1988 г. в класа на проф. Илков. Актриса в театъра в Монтана, Враца и в основания от Юлия Огнянова независим театър „Сириус“. През 1992-а основава театър „Кредо“. В момента е асистент на проф. Здравко Митков по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Нина има дъщеря Девина, която е от връзката й с Васил Василев – Зуека.

– Г-жо Димитрова, кога решихте да възродите театър „Кредо“, който спря след раздялата със Зуека?
– Театър „Кредо“ никога не е спирал. Просто имаше период на подновяване на екипа, с който работя. Театърът не спира да съществува след напускането на един или друг актьор. Театралната практика е – един артист напуска, идва друг. И когато актьорите са подбрани правилно, спектаклите продължават, обогатени и доразвити от таланта и енергията на новите творци. В „Шинел“ и „Каквото направи дядо…“ нахлува нова енергия на талантливи млади хора. Бъдещето е на младите. Стелиан Радев и Димитр Несторов доказват, че няма незаменими актьори, има само незаменими спектакли. Двамата страхотни млади актьори са причината да върна неестествено спрените представления на театър „Кредо“ отново на сцена, защото естественият живот на един спектакъл се определя не от излизането на един актьор от тях, а от влизането на публиката да ги гледа.

– Не бягате ли от развода с потъване в изкуството, или сте си работохоличка?
– Първо, не съм се развеждала, защото никога не съм се омъжвала. Второ, не съм потънала, плувам доста добре в дълбоките води на изкуството от 33 години насам, направо съм световен шампион в категория театрални работохолици. Супер приятно ми е да търся, да откривам и да съзидавам. Именно съзиданието е в основата на културата и затова се занимавам с култура, а не с халтура. Това е моят начин на живот и той няма нищо общо с това дали живея, или се разделям с някого. С човек можеш да се разделиш и да срещнеш друг. И пак да си щастлив. Но раздялата с призванието е фатална. Отдавам се безпощадно на призванието си и ще продължавам така, докато имам сили да правя театър. А що се отнася до бягството – нямам навика да бягам, да се крия и да мишкувам. Не заобикалям нещата, превземам ги и продължавам напред. Следвам думите на моя мъдър баща, светла му памет: „Няма назад, има кръгом и пак напред“.

– Само заради партньорството ви с Васил Василев – Зуека ли стана възможен театър „Кредо“?
– „Кредо“ е идея за правене на театър, в който хората се събират не по логиката на ведомостта за заплати, а защото имат общо верую. Биографията на театъра с неслучайното име „Кредо“, създаден преди 20 години благодарение на творческата среща на двама души, доказа недвусмислено, че когато не изневеряваш на своето творческо кредо, всичко е възможно. Вярвам в творческите срещи и именно затова те ми се случват по най-очарователния начин. Такава е и срещата ми със Стелиан Радев и Димитр Несторов, с които ще продължим да отстояваме кредото на театър „Кредо“, тук и по света.

– Как се спряхте на Стелиан Радев и Димитр Несторов?
– Срещата ми със Стелиан Радев и Димитр Несторов беше непредвидена и изненадваща и тя стана възможна благодарение на проф. Здравко Митков, страхотен творец и педагог. Той ме покани за свой асистент в НАТФИЗ и му благодаря за всичко, което научих от него, както и за възможността и удоволствието да работя с него и с 13 прекрасни актьори. Двама от тях, Стелиан Радев и Димитр Несторов, вече са мои партньори в „Шинел“ и в „Каквото направи дядо…“. Удивителният им талант и красивата творческа енергия, с която са заредени, ме впечатлиха. Аз съм възхитена от техния артистизъм, благородство, интелигентност, чувствителност, чувство за хумор и въображение. Стелиан Радев е вълнуващ актьор с магнетични, приковаващи очи, пълни с вселенска тъга, детска наивност и дяволит блясък. Той влиза с мен в клетката на „Шинел“ в ролята на простоватия наивник Грицко. Обаятелният Димитр Несторов с подкупващата усмивка, заразителен смях и кадифени очи, беляза с неподправена, искрена радост спектакъла „Каквото направи дядо…“, влизайки в ролята на добросърдечния, доверчив дядо. Двете момчета имат огромен творчески потенциал.Тези, които вече ги гледаха на репетиции, останаха очаровани от техния талант, професионализъм и всеотдайност. Дори дъщеря ми, която все пак е пристрастна към двата спектакъла по абясними причини, след като гледа Стенли и Митко, спонтанно възкликна в типичния за сегашното поколение дух: „Мамо, много са яки, много са свежи. Направо са супер!“. Стелиан Радев и Димитр Несторов са харизматични актьори и знам, че зрителите ще се влюбят в тях.

– Как гледа дъщеря ви на завръщането на „Кредо“? Иска ли и тя да се занимава с театър и ако да, ще й попречите ли?
– Дъщеря ми е истински щастлива от факта, че спектаклите на театър „Кредо“ отново се връщат на сцена. Това е една от загубите, които тя не можа да преживее. Щастлива съм, че мога да я компенсирам. Сърдечно благодаря на Ани Монова, директор на Театър 199 и на целия екип за подкрепата това да се случи. Благодаря на Димитр Несторов и Стелиан Радев за щастието, което подариха на детето ми – отново да съпрежи-вява заедно с тях и мен вълнуващи мигове с двата скъпи за нея спектакъла. А що се отнася до това с какво иска да се занимава Девина, там не се бъркам. Изборът е неин. Аз винаги ще бъда до дъщеря си.

– Гледа ли телевизия и „Господари на ефира“?
– Не. Дъщеря ми чете книги, гледа филми, ходи на театър, свири на пиано, общува с новите си приятели в новото си училище и си има нейни занимания, адекватни за възрастта й. Телевизията определено не е в обсега на интересите й. Новата й страст е рисуването. Един мой студент я научи да рисува в много интересен стил и тя сега е страшно запалена да го усвоява и да се усъвършенства.

– Ако ви предложат, бихте ли участвали в роден сериал и какъв?
– Бих, стига да ме заинтригува идеята. Не знам какъв може да е той, но със сигурност няма да участвам в нещо, което гъделичка низки страсти и тиражира лош вкус.

– Има ли конкретна причина да боядисвате косата си толкова ярка и да се подстригвате късо?
– Има. Дъщеря ми. Цвета го избра тя преди няколко години, когато беше малка. Бях й обещала да изпълня нейно желание, ако тя удържи на думата си и изпълни своето. Тя го направи, оставаше да го направя и аз, за да дам пример, че каквото и да се случва, човек трябва да спазва обещанията си. Нейното желание беше случайна хрумка, дошла й на акъла, докато се мотаехме в един магазин. Този цвят е на главата ми с педагогическа цел и ще е така, докато тя ми разреши да го сменя. Аз държа на думата си и този ярък цвят е урок и за мен, и за нея. За нея – да спазва обещанията си. За мен – да мисля, преди да ги давам, защото при децата никога не знаеш какво ще поискат да извършиш. Що се отнася до дължината на косата, тя е такава по професионални причини. Подстригах я заради спектакъла „Каквото направи дядо…“, тъй като под няколкото пласта вата е доста горещо и не е естетично зрителят да вижда ефекта от това. Това е част от професионализма и всеки уважаващ себе си артист съобразява визията си с театъра, а не театърът с визията си.

– Какво търсите с колегите си на сцената и кои техни качества не можете да търпите?
– Театърът е вечно търсене на истина, с която да развълнуваш зрителя. Секретът на успешните спектакли е в това, че ти бъркат в душата, и то интелигентно.

Изпитвам отвращение към пошлостта лъжата и предателството в изкуството. Не понасям хленчещи, жалващи се артисти, както и талантливи хора, които търгуват дарбата си за евтини съблазни. А ако говорим конкретно за моите нови колеги в „Кредо“ , аз съм във възторг от тях. Обожавам ги. Те са съвършено чисти и искрени творчески и с тях се работи с радост, лекота и забавление. Няма нещо, което да ме дразни или смущава в тези чаровни и скромни млади творци. Радвам им се и много ги обичам.

– Връщате се с „Шинел“ и „Каквото направи дядо…“, но да очакваме ли и чисто нови постановки от театър „Кредо“?
– „Шинел“ и „Каквото направи дядо…“ са само генерална репетиция за това, което ще се случва оттук нататък в театър „Кредо“. В работата си по тези спектакли с момчетата заговорихме на един и същ език. А това е първата и най-важна стъпка към следващите проекти, които планираме да направим заедно.

– Смятате ли, че театралната реформа, предприета от бившия министър Рашидов, работи и как гледате на заявките на сегашните управляващи тя да бъде променена?
– Първо трябва да се започне с реформи в халтурата. Когато халтурата престане да минава за култура в тая страна, може и да има смисъл от реформи в културата.

– Преди година казахте, че искате да се превърнете отново в Нина от преди 20 години – по-спокойна и нежна. Успяхте ли?
– Успях. Когато си обграден с любов, няма как да не станеш спокоен и нежен.

– Сигурна съм, че в момента един ваш ден преминава напрегнато заради работата в театъра. Как си почивате?
– От ноември миналата година до днес съм имала само 10 дни за почивка, в които успях да заведа дъщеря си на море. Като съм си избрала професия, на която трябва да съм подвластна, нямам право да си почивам, когато ми се иска, а когато може. Изкуството не търпи и не обича тези, които се пестят и си почиват.

  Васил Василев – Зуека, Димитр Несторов, дъщеря Девина, НАТФИЗ, Нина Димитрова, Нина и Зуека, Стелиан Радев, театър „Кредо“