Две от най-актуалните звезди от сериалите – Михаил Билалов и Георги Стайков, вече са театрален тандем. Джаро от „Под прикритие“ и Табаков от „Къде е Маги“ си партнират в „Почти представление“ на сцената на Младежкия театър.

В постановката на Явор Гърдев по три едноактни пиеси на холивудския скандалджия Итън Коен, притежаващ четири Оскара и пет номинации, Мишо е Господ, който изисква спазването на Десетте Божи заповеди. Той влиза в морален и политически дебат срещу колегата от Новия завет Георги Стайков, който е готов винаги да прощава.

Спорът между двамата богове прилича на телевизионно шоу. Зрелищният спектакъл е изпълнен с мръсни думи и е забранен за деца под 16.

Абсурдните ситуации, които описва Итън Коен, сякаш се случват днес в България. В пиесата става дума за постоянното чакане нещо да се промени, за дребните страсти и богохулството.

Блестящата игра на Жоро Стойков и Мишо Билалов накара дори скъперника на похвали Теди Москов да признае, че във втората част „постановката избухва като шампанско“. „Почти представление“ ще обере в най-скоро време най-престижните награди, прогнозират критици.

– Как се случи да играете заедно? Разбрахме, че в основата на постановката е жената на Жоро Стайков – Асения, която е продуцент.

Георги Стайков: Мишо имаше идея да направим „Кухненският асансьор“ на Харолд Пинтър. Разбрахме, че Явор Гърдев е свободен, и му дадохме да прочете пиесата. Първата му реакция беше: „Не! Много е кратка. Предлагам ви Итьн Коен“. На 25 март започнахме да репетираме.

Мишо Билалов: Идеята въобще да направим постановка беше на Асения и висеше дълго време във въздуха. С нея се познавам много отдавна. И двамата сме бургазлии, след това завършихме ВИТИЗ заедно. Тя много искаше да започнем да работим заедно с Жоро, с когото се ожениха миналата година.

С него пък сме завършили една гимназия в София – Класическата. С нас учеше и Явор Гърдев.

– Засичали ли сте се във филми или на сцена освен в „Под прикритие“ за кратко?

Г.С.: Епизодично, но се надяваме да се засичаме в бъдеще. Имаме сходно разбиране за естетика. За мен партньорството е много важно. На тези години човек трябва сам да избира колегите си.

М.Б.: Играли сме в „А сега накъде“ и „А днес накъде“ на Рангел Вълчанов. Пътят ни се пресече за кратко и в Театъра на армията. За известен период от време и двамата работихме в чужбина какво ли не. По едно време театърът се превърна за мен в хоби. Жоро пък правеше кариера в Швеция.

Провокирах го чрез Асения да се върне на сцената в България с добър текст. Аз лично така направих и видях колко е сладка тази работа. Концентрацията е максимална. Ако сбъркаш, нямаш право на втори ду-бъл. Това е по-интересно, отколкото пред камерата. Особено на малка сцена, където усещаш дъха на хората.

И телефоните им също

– Не се ли научиха да ги изключват?

М.Б.: Не се сърдим, защото и ние забравяме.

– Допада ли ви пиесата на Итън Коен?

Г.С.: Тя излезе за първи път в Ню Йорк през 2008 г. Написана е от единия от двамата братя Коен и е в стила на неговите филми – черна комедия. Текстовете му се отнасят за съвремието и не само за Америка. В тази пиеса има много черен хумор и постоянно кикотене. Сигурен съм, че ще предизвика взрив от упреци. Публиката ни аплодира, но не очакваме само положителни оценки. Някои ще харесат него, други мен. Нищо. Точно в това е тръпката на доброто партньорство.

М.Б.: Много добре се чувстваме в ролята на богове. Не е вярно, че единият е строгият, а другият е добрият Ние сме две повторения на едно и също явление. Всъщност пиесата е театър в театъра. Ние не сме богове, а актьорите, които играят богове. Това е нещо друго.

– Спазвате ли 10-те Божи заповеди?

Г.С.: Не всички.

М.Б.: А вие спазвате ли ги?

– Има ли някой, който да ги спазва?

М.Б.: Сигурно има, но не съм аз. Това със спазването на заповедите е много лична работа и тя се отнася обикновено към изповедника. Вие, с една дума, ме питате; „Какво сгреши, моето момче?“, и аз няма да ви го кажа, защото не сме в изповедалнята. Греховете не са за пред медиите. Те са видни само за Бог. Жоро, който е атеист, може да мисли по друг начин.

– Коя е най-трудната заповед?

Г.С.: Според мен най-трудно се спазва заповедта „Не лъжи“. Човек понякога трябва да казва „бели“ лъжи, защото иначе животът ни би станал непоносим.

М.Б.: Заповедта е: „Не лъжесвидетелствай против ближния“. Това е нещо друго. Иначе ние всички лъжем по 250 пъти на ден, къде умишлено, къде несъзнателно или подсъзнателно. Така ни е по-удобно да живеем. Другите са: Не убивай! Не прелюбодействай! Не пожелавай жената на ближния си! Почитай съботния ден! Ето тази последната е много трудно да я спазваме, особено ние, актьорите.

– Кога за последно влизахте в църква?

М.Б.: Онзи ден.

Г.С.: На Цветница.

– Ще ви видим ли скоро на голям екран?

Г.С.: Имам някои предложения, но докато не се подпишат договорите, човек никога не знае.

М.Б.: Още избирам. Тук няма нищо сигурно, всичко се разтяга във времето и каквото и да кажа сега, смятам, че не би било новина.

– Окончателно ли оставате в България?

Г.С.: Смятам, че камъкът си тежи на мястото.

М.Б.: Продължавам да пътувам между България и Франция. Така се случи, че работата и семейството ми са в Париж, и все още не съм казал дали ще остана в България. Работя по краткотрайни проекти, но с голямо желание. Щях да бъда свръхнатоварен, ако исках да изиграя всички роли на света. А аз не искам.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  България, Георги Стайков, Михаил Билалов, сцената, театър