Камелия е сред най-откровените попфолк певици. Никога не се е притеснявала да изказва мнението си дори когато това е пораждало негативни реакции към позицията й. Певицата е родена в Северозападна България – призната за най-бедния район в цяла Европа.

– Камелия, напоследък много се говори за масовото обедняване на народа. Вие постоянно обикаляте страната заради участията си. Как усеща една певица кризата?
– От няколко години кризата е толкова тежка, че хората буквално изнемогват. Те нямат пари не само за забавления и пътувания, но дори за дрехи и храна. Голям процент от населението се бори всеки ден за оцеляването си, което е много страшно. Постоянно пътувам из страната и виждам какво се случва. Има хора, които не могат да изпратят децата си на училище.

– Вие сте от Чипровци, който е в един от най-бедните райони. Как върви животът там?
– Това не е един от най-бедните райони, а направо най-бедният.

И това е много жалко. Спомням си в не толкова далечното минало, когато Чипровци беше един изключително добре развит град. Имахме заводи, хората работеха, кипеше търговия. Килимарството беше много сериозен поминък. Сега се опитват да го възродят чрез един фестивал, но е сложно.

За последно си бях в Чипровци за Великден. Видях се с родителите ми, хапнахме, пийнахме. Но ми направи впечатление, че градът оживява само покрай такива големи празници, вече дори през уикендите няма хора по улиците. Вилите са празни.

Знаете ли какво се случи с нашия край – той просто беше убит след идването на демокрацията. Останахме без инфраструктура и хората масово започнаха да бягат. Сега сме се превърнали в един от многото български градове, в които хората се издържат не от работа, а от изпращаните от роднини пари от чужбина. Това е изключително тъжно, даже жалко, защо-то имаше сериозен поминък преди вдеме.

Спомням си, че когато бях ученичка, нямаше свободни места в класовете.

Децата бяхме хиляди, имаше няколко училища, а днес е останало само едно и то с много рехави паралелки.

Не обвинявам младите, които напускат града – просто няма как да оцеляват в него, защото няма от какво да се издържат.

– Родителите ви как живеят?
– Трудно. Майка ми е с минимална пенсия. Баща ми, за щастие, взема по-висока, защото е бил миньор, но пак не получава толкова, колкото заслужава за тежкия си труд през годините.

– Те обаче са късметлии, че вие им помагате.
– Разбира се, че ще им помагам, защото в момента имам възможност. Благодарна съм на Бог, че не съм останала без работа, има интерес към мен и продължавам да обикалям страната по участия. Но знаете ли колко ми е мъчно да виждам всички онези възрастни хора, оставени и смачкани от безпаричието. И в този момент започвам да се колебая кое е по-страшното – това, че се борят за залъка си, или това, че са оставени на произвола, изоставени от деца и роднини, които са отишли да се мъчат в чужбина Станали са роби някъде, за да могат да се нахранят.

Иначе е нормално деца и родители да си помагат. Навремето майка ми и баща ми ме финансираха да дойда в София, да уча, да живея на квартира.

Отделяли са от хляба си, за да ми дадат образование. Мисля, че сега е мой ред да им засвидетелствам нужното уважение, да ги зарадвам дори с дребен жест.

– Вие самата намирате работа на млади хора от вашия край.
– Предполагам, че говорите за групата „Виво Монтана“, с която пътувам по участия. Това са млади момчета от моя край, които имат нужда от поле за изява, след като мога да им го предоставя чрез моите участия, защо да не го направя. Щом са талантливи, някой трябва да им подаде.

Ако това не се случи, младите се захващат с дребно шмекерджийство, започват да висят по цял ден по кафенетата, очаквайки някаква далавера.

Пък и по този начин разнообразявам своята програма, защото съм певица, която вече повече от 15 години е на сцената и иска да се развива. Пеем само на живо, свирим на живо и това се оценява от хората.

– Плакати с вашия лик има всяка седмица в София.
– И това може само да ме радва. След като има интерес, това означава, че съм се доказала. Защото, повярвайте ми, собствениците на заведения в момента много добре обмислят кого да поканят.

Те разчитат на един кръг певци, които ще вкарат публика, ще я накарат да консумира, да се отпусне, защото и бизнесът на заведенията не е в цветущо състояние. Макар че българите, когато сме най-зле финансово, се хващаме винаги на хорото.

– В попфолка усеща ли се кризата? Нямате турне вече няколко години, а последните концерти от него бяха безплатни.
– Разбира се, че и при нас има криза. За щастие шефът ни, г-н Митко Димитров, е отличен мениджър, който се вслушва в мненията на своите изпълнители.

С него говорихме доста след моето изказване по време на годишните награди в попфолка, че е недопустимо да няма отделни категории за певец и певица на годината. И стигнахме до извода, че съм права.

Решението да няма турне обаче е негово, както и дали то ще бъде със или без билети. Това вече са бизнес договорености със спонсорите, които трябва да са максимално стабилни, за да обезпечат концертите, ако няма вход за тях. И очевидно г-н Димитров е успял да намери правилните спомоществователи.

Не смятам, че има отлив от нашата музика – феновете са все така многобройни и стадионите няма да бъдат празни, дори и да имаме билети. Видяхме, че от конкурентна фирма направиха подобно голямо турне и за нивото на тяхната популярност имаше достатъчно публика, която беше извадила пет лева от джоба си.

– Усещате ли политическата наглост, която е обхванала цялата страна?
– Разбира се. И тя е повсеместна. Много се колебаех дали има смисъл да гласувам, дали трябва да заявя доверието си към някого, но в крайна сметка предпочетох да подходя отговорно именно заради хора като моите родители, като онези, които видях в Чипровци, без усмивка, без живец дори на Beликден.

Като политическа наглост мога да определя най-вече скандалите с подслушванията.

– Вие смятате ли, че са ви подслушвали?
– Да, но отсега заявявам, че няма нищо интересно за запис от моя телефон. Не въртя интриги и не се занимавам с глупости – върша си работата, чувам се с роднини и приятели. Когато усетя, че някой ме записва тегля една майна и тръшвам слушалката.

– Бихте ли искали, ако имате дете, то да живее в България?
– Честно казано, не знам. Ще го оставя само да прецени, няма да му давам излишен тон в живота. Още не се е появило такова, за да съм 100% сигурна как ще постъпя. Като всяка майка сигурно ще искам да е при мен, но от друга страна, родителите трябва да бъдат отговорни и да не спират децата си да се развиват. От икономическа гледна точка сигурно в чужбина ще му е по-добре. За жалост.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Камелия, концерти, кризата, певица, хората, Чипровци, чужбина