Икономката леля Ани: Слугувах на Лора Виденлиева за 150 лева месечно! ИНТЕРВЮ

Лора Виденлиева не си направила труда да плаща осигуровките на жената, която почиствала дома й
Лора Виденлиева не си направила труда да плаща осигуровките на жената, която почиствала дома й

  Леля Ани, както галено я наричат, е от столичния квартал „Надежда“. В продължение на няколко години всяка заран тя хваща трамвая, за да стигне до полите на Витоша, където чисти фамилното имение на Лора Виденлиева, ширнало се на няколко декара площ. Твърди, че знае почти всичко за милионерката, но не би го разказала за нищо на света.

Преди дни тя сама потърси наш репортер, за да сподели огорчението си. Леля Ани предпочита да говори за голямата обида, която преглътнала от Лора Виденлиева и сина й Руши – десетте години вярна служба не й били признати за стаж, защото чорбаджиите „забравили“ да внасят нужните осигуровки.

– Пожелахте разговор с репортер на вестника ни. Казахте, че се чувствате огорчена от отношението на Лора Виденлиева към вас, както и от това на сина й Руши. За какво става въпрос?
– Работих като иконом и чистач 10 години в къщата на Лора Виденлиева и в тази на сина й Руши. Лора беше обещала, че ще ми води стаж. Два пъти сме говорили по този повод, но после нещата се размазваха и аз оставах без осигуровки. А аз съм жена на 57 години и тепърва ми е трудно да почна работа където и да било. Сега, не мога да кажа, че тя не е точен човек. Напротив, имали сме и хубави моменти, в които сме говорили, тя е черпила, било ни е хубаво. Но лишавайки ме от правото на стаж, въпреки че съм работила, ме изхвърля директно на кофите за боклук. Какво бих могла да направя сега? До последно се надявах, че знае как да ме оправи, че е богата жена и може наведнъж да внесе парите, които дължа за осигуровки.

Лора Виденлиева къща– Кога разбрахте, че нещата се протакат във времето, че оставате без стаж?
– В един момент почнах да се чувствам неудобно. Лора си замина в чужбина, а аз останах в къщата на сина й. Двамата сме живели доста време заедно. Посрещала съм целия елит на София. Приятелите му се обръщаха към мен с „леля Ани“. Пожелах да напусна по собствено желание, не са ме гонили, защото си вършех съвестно работата. Както може би се и сещате, в дома им не попаднах случайно, а по препоръка. Там не може да влезе обикновена жена, която да почне да върти домакинството и да чисти. Но нещата приключиха, защото ми стана болно за мен самата, за това, че времето си минава, а аз нямам нищо зад гърба си. Аз съм сама жена. И не стига, че живея сама, ами никога няма да видя и пенсия.

В същото време съм виждала как Лора чества рождени дни, празници, наистина се раздава. Хиляди левове се пръскат с лека ръка, шампанско се лее с литри. Но как не я заболя за мен, толкова ли не можеше да ми плати осигуровките?

Руши Виденлиев
Руши Виденлиев

– Доволна ли бяхте от заплатата си?
– Да, в началото всичко си беше точно, след като Лора си замина, ме остави в ръцете на сина си. Той ми плащаше редовно в началото, после почна да прескача. Обясняваше ми, че е забравил коя дата сме. Дори за една Нова година не ми плати. Рекох си: „какво толкова, млад човек е, разсеял се, празници са“. Но нещата почнаха да се повтарят. За да не ми плаща цялата заплата, реши, че трябва да ходя два пъти седмично в дома му вместо всеки ден. Така парите ми паднаха. Съгласих се. Макар че съм ходила допълнително да чистя след празници, когато е събирал близките си. Руши поне сто пъти ми е казвал: „Ани, аз никога няма да те оставя. Ти, ако някога закъсаш, винаги можеш да ми се обаждаш“. А то какво стана?! Сега за какво да им се обадя, какво да искам от тях? Познавам Руши от 20-годишен. Лично той ми намали заплатата на 150 лева на месец, защото прецени, че твърде много ми плаща.

– Сериозно ли говорите – семейство Виденлиеви са ви плащали по 150 лева месечно, за да поддържате чистотата и реда в двете им баровски къщи в полите на Витоша?
– Да, аз всеки ден пътувах от „Надежда“ с градския транспорт, хващах си трамвайчето. А това е доста път, защото се прекачвам, а зимата студувах по спирките. 50 лева ми струваше удоволствието да ходя на работа.

100 лева ми оставаха чисти за харчене. Иначе заплатата ми беше 300 лева, а преди това – 600. За 10 години не ми я увеличиха, напротив – намалиха я. Казвала съм му, че искам да напусна, защото не ми стигат парите. Руши отговаряше: „Ани, къде ще ходиш, аз без теб не мога“.

– В какво се изразяваха задълженията ви?
– Правех всичко, без готвене. Това ще рече чистене, гладене, пране.

Лора и Руши
Лора и Руши

– Виденлиеви имат ли друг обслужващ персонал освен вас?
– Не, в къщата на Руши бях само аз. Той обича да си готви сам. Освен това не яде месо, а набляга на спагетите и пастите. Разправяше, че преди години присъствал на клане на животно и тогава се отвратил от месото. Спазва и някаква диета, за да не дебелее. Повечето време се храни с приятели по заведения. Откакто заживя с манекенката Таня Илиева, започна сам да си готви. Майстор е на манджите. Предпочита по-леките, по-лесно смилаемите. Когато организира партита, не винаги присъствам. Обикновено ме вика на следващия ден, когато е направо страшно за чистене. Там става лудница от боклук и всичко минава през ръцете ми. Ей, затова ме боля. Не ме интересува колко са богати, нито се плаша от техните милиони, нито от факта, че ще чуят нещо за тях. Постоянно чета за богатствата им, а бедна ходя. Всичките ми съседи знаят къде съм работила и за кого. Сега ми е неудобно да кажа, че нямам пари, че не работя никъде и че Лора Виденлиева 10 години не ме е осигурявала, макар че всеки ден, без събота и неделя, чистех къщата й.

– В момента от какво живеете, имате ли доходи?
– Вижте, аз напуснах без скандали. Просто си взех чантата и си тръгнах. Преди това казах дори на сестрата на Лора, че искам да ми се внасят осигуровки. Тя обеща да говори с нея за мен. И съм сигурна, че го е направила, но не е имало никакъв резултат. Болно ми е, защото доста години от живота си посветих на Виденлиеви…

Лора Виденлиева – Сега какво правите?
– С нищо не се занимавам. Имам две деца, които живеят в чужбина, те ми помагат финансово. До януари тази година се грижех за болния си баща, който почина на 85 години от инсулт. Руши много добре знаеше, че имам такива проблеми, че не ми е лесно. Но на кого му пука за хора като мен?! Богаташите едва ли вярват, че бедните нямат средства че изнемогват. Аз си мълчах дълго време и все се колебаех дали да звъня във вестниците или не. Но сега се ядосах покрай 10-годишния й юбилей как го е чествала като императрица, с гости от цял свят. Пръскат пари, а за мен не мислят. Нека, живи и здрави да са, да си ги харчат, ама да се грижат и за другите. Не ми е приятно да ми казват: „Ще ти помагам, ако закъсаш“. Ами не искам помощ, искам си изработеното, това, което ми се пада по право – искам да ми се води.

– Правили ли са ви подаръци за рожден ден, примерно, за 8 март, Коледа?
– Не, нали ви казах, че два пъти не ми плати за Нова година. И съм си мълчала. След една седмица нещо му просветна, бръкна в джоба и извади пари. Не ми е правил подаръци дори и за моя рожден ден. Техният живот е различен от моя. Свикнали са на охолство и изобщо не им дреме и не ги впечатляват онези хора, които нямат нищо или имат малко.

– Ако сега видите Лора Виденлиева, какво бихте й казали?
– Аз с тях на глава не мога да изляза, защото те винаги ще се измъкват. Ясно е защо – при тях е и хлябът, и ножът.

Все ще си измислят нещо, за да се измъкнат. Какво да й кажа: „Благодаря, заради вас оставам на улицата“. Ще гладувам, като куче ще ходя по ко-фите за боклук. Децата ми не са длъжни да ме гледат. За съжаление да почнеш работа тук и да си на 57 е тъжна история. Просто се чудя с какво заслужих да остана без пенсия и осигуровка, като бях предана на Виденлиеви.

– Преде да станете икономка, с какво се занимавахте?
– Изчислявах заплатите в завод „Вълчо Иванов“. Майка ми също беше в счетоводството му, но заболя от рак. Откакто се залежа на легло, все аз съм я гледала. Бях принудена да напусна работа, да се лутам по разни фирми. Иначе съм завършила текстилен техникум.

– Извинете за въпроса, но как разпределяхте тези 150 лева между болен баща, деца и вас?
– 50 отиваха за транспорт, към 100-те се добавяше пенсията на татко. Кретахме го някак си. Баща ми постоянно настояваше да се махна от Лора Виденлиева, защото знаеше, че не ми плащат редовно. Но аз не го слушах и ходех. За съжаление сгреших.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

2 Отговора за "Икономката леля Ани: Слугувах на Лора Виденлиева за 150 лева месечно! ИНТЕРВЮ"

  1. Pravda   23.11.2014 at 2:01

    Cheta tazi iztoriya ot Germania i sam potresena!Tazi iztoriya tryabva da se razprostrani do naj-golyama stepen iz mediite!Dori i da niama resultat, imeto Videnlieevi triabva da se ocherni: prizovavam horata da ne se kupivat&gledat nikakvi albumi/filmi, v koito uchastva bezdarnikat Rushi. Gadni kradzi!!

    Отговор
  2. Анонимен   12.01.2017 at 18:47

    Аз зная още по-потресаваща история за Видинлиева.

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *