Жорж Ганчев е сред най-атрактивните политици. Той е основател и председател на Българския бизнес блок, който в началото на демокрацията събра десетки хиляди гласове и дори вкара в парламента няколко депутати.

В началото на 60-те години Жорж емигрира в чужбина и завършва Британската академия по фехтовка. Същевременно получава стипендия от Театралния институт „Лий Страсбърг“ и експерименталния филмов колеж „Шеруд Оукс“ в Холивуд. Автор е на 7 филмови сценария, десетки книги и още толкова стихосбирки.

На 29 август Жорж ще отбележи своя 74-и рожден ден в компанията на любимата си жена – Шуши, на морския бряг край Резово.

– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Здраве, предимно. В момента съм в „галактика“ Резово, на няколко километра от Турция заедно с любимата си Шуши. Тук ще сме до края на месеца. За мен е голяма, чест да бъда в България и да съм съпричастен с народа си в тези тежки времена. Това дори ме изпълва и с гордост.

– Каква беше изминалата водина за вас?
– Участвах на изборите, което беше добре. Аз предварително знаех, че с моето патриотично обединение до никъде няма да се стигне. Дарих си депозита от 10 хиляди лева на болните деца. Тази сума се полагаше на партии, некласирали се на изборите. Разочарован съм от работата на стотиците изборни секции. Обадиха ми се десетки хора от различни части на България, за да споделят, че са гласували за мен, а никой никъде не отрази, че граждани са гласували за патриотизма на милата ни татковина. Казах си: „Уау, значи наистина сме на безпътица“. Сега си мисля как да чествам рожден ден, като виждам как отечеството ни върви към пропаст, наречена омраза.

Повсеместна омраза е това – към съседа, към колегата, към опонента. Това необуздано наше племе не знае, че върви към пропастта и че това е причината децата ни да бягат и да ме искат да се връщат. Ние трябва да станем привлекателна страна в скоро време, за да оцелеем. Трябва да намерим формулата за успех. Мисля за отечеството си. За себе си не толкова.

– Постигнахте ли мечтите си в личен план?
– Какво да ми е – имам дом на брега на океана в Америка, в Лос Анджелис, две дъщери с прекрасни семейства, трима внуци и Шуши, която е неотлъчно до мен. Аз съм човек, който наистина си е решил всички проблеми. Решил съм ги дори за 3 живота напред. Направил съм го по простата причина, вече съм творец, борец и патриот. Винаги се мъча да бъда полезен на хората. Имам безброй ученици, които са от световна величина. Единият е продуцент на Ерик Клептън, другият е солистът на „Айрън ингрид меидън“, трети е банкер от висок клас, четвърти е преподавател в Харвард. Листът с учениците ми е много дълъг. Аз обаче продължавам да седя в една малка петокласна държавица от невежи, в която патриотизмът е само мираж. Това е голям срам и позор. И се моля на Бог хората да го разберат бързо, да се осъзнаят и тези, които протестират, не знаейки какво точно искат, и тези, които управляват високомерно, без да се вслушат в гласа на народа от улицата. В противен случай ще изпаднем в патова ситуация.

– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Лоши моменти съм имал много, защото аз бях най-бедното момче в София. Майка ми – поетесата, беше гонена и недопускана да започне работа. Издатели и редакции се гавриха с нея, но тя оцеля. Помня глада през 50-те години на миналия век. Не съм забравил и трудностите, с които се налагаше да се боря. Но съм щастлив, че ги преодолях. Животът е борба. Два пъти бях поръчван, но оцелях. Преживях и гаврата с мен в болницата. 7 дни лекарите отказваха да ме оперират от перитонит. А от него се умира на втория-третия ден заради белите кръвни телца. И въпреки това казвам: „Благодаря ти, Господи“. Хубавите моменти в живота ми са толкова много, че не мога да ги изброя, повече са от лошите.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– За мен всеки рожден ден е чест и гордост. На моята възраст 74 години хората трябва да са сигурни, че вече помъдряват, а не оглупяват. Те трябва да бъдат по-полезни на близките си, отколкото са били предишната година.

– Какво е отношението ви към подаръците?
– Подаръците ме касаят, колкото войната в Уанда Урунди, но е факт, че хората искат да ми засвидетелстват почит и уважение по някакъв начин. Това автоматично превръща подаръците в голяма работа. Но и аз си правя сам подаръци. В момента подготвям музикално предаване. Очаквам да бъде финализирано да края на месеца, когато се прибирам в София. Идеята ми е да дам заявка към младите хора в България, че чалгата е пълен боклук, че трябва да се вслушат в джаз, в класиката. Ние като държава, която вече е в Европейския съюз, трябва да богатеем с културата на света, а не да се изразяваме чрез разни ориенталски полупроститутки, използвани от собствениците им мутрагени и нерези, наречени продуценти по дискотеките на страната.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че всеки има мисия на Земята?
– Съдбата е нещо, което човек сам си създава и отговаря за нея. Моята съдба е извоювана с пот, кръв и най-вече работа. Аз успях да постигна повече от една своя мечта. Дори ми е непонятно как Бог е бил толкова щедър към мен. В Англия, когато отидох и станах най-младият профеcop в Академията по фехтовка, през април 1968-а, ми се падна честта да готвя националния отбор за предстоящата Олимпиада в Мексико. Всички се отнасяха изключително добре с мен. Държавата Великобритания ми даде стипендия за зала „Ганчев“, в която подготвях спортистите. Имах стипендии и от Холивуд, от института за театър и кино там. Страхотен подарък от живота. Американците ме боготворяха. В същото време имаше хора в ъ, които ме третираха варварски. Това обаче не ме накара да намразя народа си.

– Притеснявате ли се от остаряването?
– Не ме касае. Библията и всички мъдри книги казват, че от земята и в апогей, а после пак в земята, е божествен цикличен момент. Ако човек помъдрее малко, вместо да се страхува от този цикличен момент, ще си рече: „Благодаря ти, Боже, че изобщо си ми позволил да бъда, да се наслаждавам на тази абсолютна вълшебница природата, на животинския свят и на хората, които са ми близки на сърцето, културата, изкуството, отечеството“.

– Как виждате България и себе си след 20 години?
– Ако бъда жив през следващите 5 години, за мен ще бъде истински празник. 20-годишна заявка за живот не мога да дам. Това мое поведение се нарича смирение и скромност в Библията. Съветвам и другите хора да бъдат такива. Моля се на Бог след 10 години страната ни да бъда друга, да се завърнат тук много от децата ни, учили в чужбина. Ако това се случи и в отечеството ни дойде ден, в който наистина се милее за българското, за културата и езика ни, аз ще ликувам дори от небето или от някое друго по-добро място, както се казва.

– Любим филм?
– „Казабланка“ с Ингрид Бергман. Това е кинолента, която ме учи на саможертва.

– Любимо ястие?
– Зеле с пържолки.

– Любима книга ?
– „Буревестник“ на Лермонтов. Поклон пред творчеството на този офицер, фехтовач, джентълмен. Как можа да умре ма тъпия дуел?! Добре, че преди това написа: „А он метежньил, ищет бури…“. Прочел съм тонове литература, но се отъждествявам с буревестника.

– Любим парфюм?
– Не се парфюмирам, жените се пръскат с разни одеколони. Аз не парфюмирам нито себе си, нито поезията си, нито драматургията си, нито романите си.

– Любима марка дрехи?
– Шия си костюми и ризи по поръчка, защото съм с големи габарити. Обувките също си поръчвам от Виена, правят ми ги на ул. „Мария Хюфлер“ 1.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  животът, Жорж Ганчев, изборите, рожден ден, Шуши