Катя Близнакова стана всенародна любимка с изпълнението на „Лиляно, моме“ и още няколко по-дребни хита. През 90-те години на миналия век тръгна слух, че пищната блондинка е любимата певица на Иван Костов и СДС и още – че именно нейните изяви са донесли успех на седесарите. Други пък побързаха да я нарекат „мафиотска държанка“, имайки предвид близките й отношения с основателя на ВИС Васил Илиев и брат му Георги Илиев. За трети Катя е екссъпруга на комика Венци Мартинов. За четвърти е просто Катето, чийто оптимизъм зарежда позитивно всички, които по един или друг повод се докоснат до богатата й душевност.

Пред репортер звездата на естрадата споделя, че напоследък предпочита да се грижи за душата си, вместо да робува на битовизми, сметки, кавги и нескончаеми разправии. Близнакова посреща и изпраща гости в шикозния си столичен апартамент, доволна, че се шири сама на кръгла спалня, която един ден щяла да приюти подходящия истински мъж.

„Аз не съм това, което изглеждам, защото притежавам силата и енергията на цялата Вселена“, всеки ден повтаря в транс русата чаровница.

– Катя, къде изчезнахте? С какво се занимавате в момента?
– Пея, пътувам по участия, включвам се в проекти на „Комеди клуб“ с детски образователни програми, участвам в спектакъл, посветен на знаменития Георги Парцалев. Щастлива съм, че хората все още го обичат и помнят.

– Докъде стигнахте с книгата, която преди време обещахте да посветите на българската мафия? Върви ли писането й?
– Не съм обещавала на никого нищо, имам предвид конкретно издателство, преговори. Просто в един момент имах намерение да пиша за бялата част от душата на очернените от обществото момчета, но после се отказах. Вярваща съм и реших, че не е редно да ги притеснявам в мястото, където са сега.

Нека наистина намерят покой.

Моля се за тях. Това беше причината да не драсна нито ред, оставих ги да почиват в мир.

– Вие сте от малцината, които са се познавали лично с братята Васил и Жоро Илиеви от деца. Какви са спомените ви от тях?
– Само най-светли и чисти помисли имам към покойните братя Илиеви. Докато Васко беше жив, никъде в София не са ми искали пари за паркинг. Той притежаваше огромно човешко добро сърце. Беше уважително момче, изключително скромен и точен в отношенията си с другите. Никога не ме е притеснявал, когато ме е канил да участвам на негови партита. Винаги е пращал посредник, който да ме вземе, да ме заведе на мястото на събитието. Но аз винаги съм усещала гърба му зад себе си.

– Двамата помагаха ли ви да израснете в кариерата, да се преместите от Кюстендил в София?
– За кариерата не са ми помагали. Доста преди те да станат известни, аз вече живеех в София и бях създала хита си „Лиляно моме“.

– Къде започват и къде завършват митовете за Васко Илиев и брат му Жоро? Наистина ли произхождат от бедно работническо семейство?
– Факт е, че произхождат от бедно семейство. Отгледани са само от майка им. Твърде рано са постъпили в „Олимпийски надежди“. Очевидно там възмъжаха и изградиха себе си.

Сестра им Марияна остана при майка им, грижи се за нея. И може би защото Васко и Жоро израснаха в бедност, знаеха какво е да нямаш и помагаха до края на животите си на всички, които ги молеха за помощ. Нито един човек, потърсил помощта им, не са върнали. Нека днешните богаташи се замислят над това.

– След смъртта им посещавали ли сте гробовете им?
– Честно да си призная, не вярвам, че Васко и Жоро са там, в гробовете си.

– Моля?
– Такова е моето вътрешно убеждение, породено от моята вяра. Те са в сърцата и мислите на хората, с които са били добри и които са закриляли. Щастлива съм, че попадам в тази група. Гробовете са просто гробове /Душите – души.

– Познавате ли се с други лоши момчета и защо според вас точно Васко и Жоро бяха избрани за жертви на прехода?
– С всички по-атрактивни и забулени в мистика особи съм се познавала. Е, с едни по-малко, с други – повече. Бяхме малко на брой певици и да се срещнем с момчета от прехода, беше доста възможно. Васко Илиев наистина стана жертва. Той живя кратко и ярко. Ще го помня като чисто по душа момче. Жоро беше голям хубавец, харизмата му беше велика.

– Четете ли криминалета и въобще какви книги вълнуват нежната душа на Катя Близнакова?
– Като дете съм чела романите на Агата Кристи. Но с баща като моя и живот, предопределен ми от съдбата, винаги попадах във водовъртежа на екшъните. Ако аз седна да пиша истории, бъдете сигурни, че кримките ми ще станат бестселъри.

– Известна сте освен с хубавото пеене и с любовта си към поезията. Кога за последно писахте стихове и на кого бяха посветени те? Бихте ли споделили свой стих?
– Ох, аз пиша и гледам винаги да се грижа за душата си. Искам тя да е сита, да не гладува. Последното ми стихотворение е отпреди седмица, беше в неделя. Озаглавила съм го „Неделни мисли“.

Неделни мисли

Копнежна утрин –
пареща магия
И бялото цъфти
в сияен цвят…
От дланите ми литват
пеперуди
оцветяват снежния
ни свят.,
и като малка страдах
в белотата
сама рисувах цветен,
шарен град
и молех тихичко
във тъмнината
ще се събудя в южен
аромат.

– Вие сте сред хората, които силно вярват в съдбата. Доволна ли сте от вашата?
– Не бива да съм неблагодарна на съдбата. Всичко в моя живот е произлязло от акъла ми и действията ми. И ако нещо ме е наранило, ядосало или пък съм съжалявала горчиво, е било заради мен и добрата съдба.

– Съжалявате ли, че не намерихте време да родите дете?
– Аз имах много време за дете, но просто не се случи. Така, че, за мен всичко е Божие дело. Явно не е било писано, иначе е щяло да се случи. Имах шанса да се грижа за сина на починалия алпинист Людмил Янков. С Венци бяхме постоянно до него, чувстваме си го като наш син. Сега, като вървя към мъдростта на годините, се усещам, че един ден, когато родителите ми си отидат, ще остана сама в огромния всемир…

И това ме плаши. Но пък имам сладки племенници и се надявам, че няма да умра в самота. Дай Боже!

– Бихте ли казали как успяхте да запазите добрите си отношения с хумориста Венци Мартинов, бившия ви съпруг? Да дадете съвет на жените, които не успяват да се справят с тази задача?
– Любовта не бива да се превръща в омраза, злоба и сметка. Аз обичах този мъж от силата на тогавашните ми крехки години. После отношенията ни прераснаха на друго, духовно ниво. Венци е най-близкият ми приятел. Дано и той да мисли така за мен.

– С какво се промени животът ви, след като изпяхте „Лиляно, моме“, готвите ли се за нов такъв хит?
– Станах известна, започнах да давам интервюта. Сдобих се с почитатели, които ме обичат, и аз продължавам всеки ден да им благодаря.

– Има ли място за нова любов в сърцето ви?
– Има. Аз се моля да ми се случи и този път да съм стреляла точно в десетката.

– Минавате за вярващ човек, бихте ли ни разказали – ходите ли на църква, имате ли своя молитва и свой светец покровител?
– Ходя рядко, но вярвам дълбоко в Господ. Кадя си дома, паля свещи и вечер, и сутрин. Когато се сетя през деня, си казвам следните мантри:

„Господи, аз те благославям хиляди и милиони пъти. Винаги ще съм покорен раб на господа Исуса Христа – сина Божии!

Това изречение повтарям три пъти.)

Аз съм светлина. Обичам живота. Светът е прекрасен!

Също го произнасям три пъти.)

ВИЖ ВИДЕОТО:

  брат, Васил Илиев, Венци Мартинов, Георги Илиев, гробовете, Катя Близнакова, мафия, стихове, съдба