Георги Мамалев

  Георги Мамалев е човек, който не се нуждае от специално представяне. По-възрастните читатели го обичат от изявите му в театъра, киното и култовото някога шоу „НЛО“, а по-младите – от телевизионните предавания „Денсинг Старс“ и „Байландо“.

Въпреки, че за родения в ямболското село Мамарчево актьор се знаят много неща, той винаги има какво ново интересно да разкаже. Особено в навечерието на 60-годишния си юбилей, когато е време за равносметка.

- Г-н Мамалев, на 5 август ставате на 60 години…
- Ще празнувам с най-близките си роднини и приятели в София, но няма да кажа къде точно. Правейки си равносметка на годините, единственото, за което съжалявам, е, че остарявам. Може и да изглеждам свеж, енергичен, младолик и в добра кондиция, но си ставам на 60. И все пак гледам на юбилея си с усмивка. Това, което се е случило в живота ми, е трябвало да стане. Не се чувствам изморен. Бързо успявам да заредя батериите. Щом се разделим с вас, отивам в Народния театър, където започвам репетиции за новия ми моноспектакъл, който трябва да излезе през септември. Време му е. Той ще бъде един пореден жест към почитателите на моя хумор.

- Имате ли и други ангажименти?
- Получих предложение и за една чудесна пиеса в Народния театър. Репетициите ще започнат през октомври, а премиерата се очаква да е в края на ноември. Зареден съм с готовност за работа

Георги Мамалев

- Не са ли ви предлагали да се снимате в някой сериал?
- Преди месец ми предложиха да участвам в риалити шоу, но отказах. Не ми хареса, реших, че не е за мен. Не са ме канили напоследък за снимки във филм или сериал, но се надявам и това да стане.

- Как ви звучи Жоро Мамалев – пенсионер?
- Рано ми е още да се пенсионирам и не мисля за това. Да не дърпаме дявола за опашката. Ние, актьорите, продължаваме да играем, докато можем. Търсят ни, щом публиката ни харесва. Пенсионирането за нас е само на документ. Ще дам за пример Стоянка Мутафова, Татяна Полова, Тодор Колев, Васил Попов… На пенсионна възраст са, но правят хубави роли.

- Ако не бяхте станали актьор, какъв щяхте да сте?
- Замислял съм се над този въпрос. Може би най-подходящо за мен щеше да е да съм юрист, адвокат. Би ми подхождало.

- Кога решихте да ставате актьор?
- От дете ми е мечта. За един много малък период бях решил да ставам лекар, но се отказах. Желанието да съм артист надделя. В 10 клас в ямболския механотехникум водих сатирично шоу с жив балет, с оркестър и певци. А в село Мамарчево, където живеех и учех до 8 клас, всяка година се играеха по две пиеси в читалището. Едната беше за Коледа, а другата – за 24 май. Бях щастлив, че участвам в тях.

- Лесно ли влязохте във ВИТИЗ?
- Много трудно. Тогава кандидатстваха около 5000 души. Не беше леко и началото на кариерата ми в Народния театър. Като млад актьор известно време нямах предложения и това ме натъжаваше и обезверяваше. Но когато човек е упорит, вярващ в успеха и имащ подкрепата на колеги и близки, нещата се получават. Никога не ми е минавало през главата да се откажа от работата си като актьор.

Георги Мамалев

- Къде взехте първата си заплата?
- В казармата като войник. Но и като ученик съм работил на село – помагах за царевицата и низането на тютюн.

Първата си официална актьорска заплата пък взех от Народния театър през 1977 г. Беше незначителна.

- Имали ли сте възможности за кариера в чужбина?
- Да, като млад. По време на социализма на няколко пъти имах възможност за Виена, Гърция и Германия. В Гърция дори живееха мои роднини и можех да разчитам на тяхната помощ. Не заминах, защото ми беше мъчно за родителите ми и приятелите. Брат ми беше починал и мама и татко нямаше да преживеят и моето заминаване. Освен това тук имах приятна актьорска работа и едва ли на Запад щях да си намеря същата.

- Известността помага ли ви? Случвало ли се е например полицаи да ви опростят нарушение на пътя?
- Известността определено помага. Хората имат добро отношение към мен. Вървейки по улицата, често се случва да видя някой срещу мен да ми се усмихва. Има дори почитатели, които искат да ме прегърнат и целунат. Да си призная честно, тези близки контакти малко ме притесняват. Но какво да се прави, това е цената на известността.

- Някога притеснявали ли сте се от ръста си?
- Около пубертета изживявах такива притеснения. След това – не.

- Любимият ви филм, в който сте участвали?
- „Оркестър без име“. Имаше проект за продължението му, но така се случи, че спря да се говори. Любимите ми роли в театъра пък са в „Опит за летене“, „Последната нощ на Сократ“, „Да се провреш под дъгата“, „Аз плащам“ и „Сако от велур“.

- В „Оркестър без име“ много ли се забавлявахте?
- Бяха нонстоп купоните. Веселбите ни продължаваха до 2-3 часа, а в 8 ставахме за снимки. Тогава девизът беше „Морето, морето, големият син аналгин!“. Излизахме, бухвахме се в солената вода и всичко ни минаваше.

- Прекалявали ли сте с алкохола?
- В моята младост това беше доста модно и често прекалявахме. Във ВИТИЗ пиех водка, но днес – не. Сега съм почитател на леките вина и от години не съм губил мярката.

- Спазвате ли някаква диета, спортувате ли?
- Диета не спазвам, но хляб вкъщи не се яде. Внимаваме какво хапваме, не прекаляваме със сладкото. Живея на великолепно място, точно до Южния парк. Излизайки от къщи, веднага мога да започна да спортувам. Всеки ден имам поне по два часа бързо ходене. Срещу мен е и комплекс „Спартак“. Ходя на фитнес и плуване там, почетен гост съм.

- Как така почетен гост?
- Преди време ние с НЛО и „Тоника“ изнасяхме безвъзмездно концерти на строителите. Тогава шефът на комплекса каза, че вече сме почетни членове. Жалко, че не винаги намирам време да отида.

- Как се запознахте със съпругата ви Ели?
- Тя беше приятелка на моя първа братовчедка.

- Имали ли сте кризи в брака си?
- Кризи не, но като във всеки брак и в моя е имало трудни моменти.

- Какво си подарихте последно със съпругата си?
- Подарих й бижу за Свети Валентин. 10 дни бяхме в Ню Йорк и там отново си разменяхме подаръци. Съпругата ми ме сюрпризира и за имения ден.

- Скоро има ли вероятност да станете дядо?
- Не мога да кажа. Виждам се дядо по същия начин, по който и пенсионер.

- Предстои ви морска почивка в Созопол. Изгаряте ли на плажа?
- Преди години съм изгарял. В последно време слънцето е много опасно и внимаваме. На плаж ходим в края на деня, дори привечер. Не виждам нищо привлекателно в това човек да се опъне и цял ден да го пече слънцето.

- Ходите ли си още в родното село Мамарчево?
- От известно време – не. Не ми останаха вече живи роднини и близки хора. Няма кой да ме посрещне.

- Родителите ви с какво се занимаваха?
- Обикновени хора. Майка ми работеше в оранжерии за цветя в Ямбол, а баща ми беше готвач. Подкрепяха ме и ми се радваха.

ВИЖ ВИДЕОТО: