Богдана Карадочева не се нуждае от представяне, защото е легенда в естрадата ни. И все пак ще отбележим, че хитовете, които е създала, са вечни и ще се слушат с удоволствие още десетилетия.

Поводът да направим това интервю е наближаващият рожден ден на славната певица, както и фактът, че тази година се навършват 50 години от началото на сценичната й дейност. Гостувахме в уютния й дом в центъра на София и за пореден път се насладихме на нейната аристократичност. За съжаление в определени моменти тонът на разговора ни беше минорен, защото Богдана не скриваше мъката си, че в парламента вече го няма любимия й политик Иван Костов.

– Г-жо Карадочева, наближава рожденият ви ден – 19 юли. Решили ли сте вече къде и с кого ще го отпразнувате?
– Изобщо не съм мислила. Важното в, че на 12 юни внукът ми има рожден ден. На моя празник къде и с кого ще седнем да изпием по едно вино, няма никакво значение, както казва Едит Пиаф, за нищо не съжалявам и бих повторила отново живота си по същия начин.

– Работите ли върху нещо ново в момента?
– Да, замъчила съм едни песни от месеци. Не знам обаче дали има публика за тях, те са по-сложни като текст, като хармония. А много се опростачи народът ни… Мислех да са готови през лятото, но няма да стане. Най-вероятно през есента ще видят бял свят.

Това е дълъг процес, през който се работи и мисли.

– От 14-годишна сте на сцената. Тази година се навършва половин век от началото на творческата ви дейност. Ще има ли юбилеен концерт?
– Не, няма да правя юбилеен концерт. Не обичам юбилеите. Концертът според мен трябва да е нещо много голямо, с оркестър, балет, осветление, а не само да отбиеш номера. Трябват и спонсори, тоест налага се да се моля на някого, а това няма как да стане.

– Майка ви е искала да станете оперна певица…
– Да, така е, това й беше мечтата. Всичко е съдба на този свят. Кандидатствах в музикалното училище, но промениха приема за певци, тоест вече да не е от 8-и, а от 9-и клас. Тогава отидох на тези прословути концерти на Вили Казасян в зала БИАД, промени ми се мисленето и съдбата и реших, че това е моята пътечка.

– На първия ви афиш сте Богдана Иванова. Защо?
– Съдбата на моя баща беше много нелепа – абсолютно невинен е убит в комунистически лагер. Вили Казасян дойде при мен и ми каза: „Знаеш ли, подшушнаха ми, че е по-добре да не се казваш Карадочева, за да имаш успех“. Иванова е бащиното ми име. Един ден обаче се събудих и си казах „Каква Иванова съм аз, аз съм си Карадочева!“. Отидох при Вили и му заявих: „Няма от какво да се срамувам и не ме е страх от нищо! Това е моето име и моят път! Ако стане, стане!“.

– Песните ви не остаряват. Каква е формулата?
– Дори сега много млади певци се опитват да правят кавъри на песните от моето поколение. Ние работехме по стихове на поети. Хората казваха, че на нашите песни са се влюбвали, разлюбвали…

Това е заради таланта на авторите. Композиторите и поетите, аранжорите ни винаги са били на ниво, талантливи хора. Песните ни стигаха до публиката, бяха послание.

– С коя песен влязохте за първи път в студио?
– Първото ми влизане в студио беше с песента на Силви Вартан „Тази вечер аз съм хубава“. Направих я и тръгнахме на турне. Там забелязах, че хората я харесват и я пеят. По онова време нашите песни много се пускаха по радиото. Сега не е така. От моя двоен албум има песни, които никога не са звучали в ефир. Това е безотговорност за мен. Не може да притежаваш един такъв фонд и да не го използваш. Голяма част от тези песни са записвани в радиото, били са поръчка на радиото, минали са през комисии и подбор. Не знам дали друга държава се лишава така от богатството, което притежава. Говоря за песните на моето поколение.

В чужбина хората ценят талантите си а в България се говори само за години – този е стар, онзи е млад. Какво е това?! Може да си стар и да можеш, както и да си млад, и да не можеш!

– Имате ли архив от песните си?
– Да, но не знам къде е. Малко съм разпиляна. Преди три години, когато издадох сборния си албум, помолих в „Балкантон“ да ми издирят песните, които съм записвала през кариерата си. Оказа се, че имам над 500. Беше ми много трудно да избера от тях 42.

– Голяма приятелка сте с Васил Найденов. Често ли се виждате?
– Напоследък за съжаление не се виждаме често, но се чуваме редовно. Той много пътува.

– Продължавате ли да играете белот?
– Не, откакто Бъни (Брян Иванов – б. р.) си отиде от този свят, не играя. Без него не ми е интересно. С Бъни беше вълнуващо, ставаха скандали. Сега е скука…

– Били сте близка приятелка и с Тодор Колев…
– Да, с него правихме едно знаменито шоу в „Новотел Европа“. Всяка вечер всичко беше резервирано. Събитие! Имахме и турнета заедно. Когато си с хора като Тодор, Васил Найденов, Емил Димитров, е събитие.

– От кога работите с поетесата Маргарита Петкова?
– Над 30 години. Маргарита е страхотна, кръстница съм й в църква. Тя е романтична, гневна, неподчинена, градска. Не е много музикална, но е схватлива и страшно я обичам. Прочетох едно нейно стихотворение в списание „Септември“ преди много години и двамата със Стефан я издирихме. Оказа се, че е женена в Долна Митрополия. Намерихме я и оттогава работим заедно. Това между нас беше химия.

– Пели сте песни и по стихове на Елисавета Багряна. Разкажете за разговорите си с нея.
– Първият път беше забележителен, обади ми се по телефона. Гласът беше много нежен, представи се, че е Елисавета Багряна. На мен ми се подкосиха краката.

Тя ми благодари, че пея нейните стихове и го правя прекрасно. Ставаше дума за песните „Унес“ на Тончо Русев и „Любов“ на Вили Казасян. Много се развълнувах от разговора. Елисавета Багряна е вечната и святата, тя да ми се обади по телефона беше голяма чест за мен. Втория път Багряна ми звънна и ме покани на нейна среща с почитатели. Отидох. Там беше безумно красива, макар и на години. Благородството и вътрешната красота са най-важни, дори човек на 100 години, ако е морален и почтен, е невероятно красив!

– Сключвали сте 3 брака, но никога не сте се омъжвали в бяла рокля…
– Така е. Нито един от браковете ми не е бил плануван. Но и никога не съм мечтала да се видя в бяла рокля. Дори сега си мисля, че младите не се женят, защото се притесняват от ритуалите. Със Стефан Димитров бракът ми обаче е църковен. Впрочем стана съвсем случайно и това. Дори Стефан тогава нямаше сако и Бебо, кумът ни, му даде. При нас нещата са хаотични.

– От колко време сте даедно със съпруга ви Стефан Димитров?
– Според мен са повече от 100 години. И двамата сме своенравни, но за музика сме на едно мнение.

– Какво е в състояние да ви разстрои?
– Всичко. Разстройва ме това, че съм частичка от тази нация, от тези хора, които постоянно говорят един срещу друг. Това ме смазва. Непрекъснато се обиждат! Баба ми едно време казваше, че в една къща, в която има кавги, се случват лоши неща. И в една страна, в която има кавги, няма как да се случат хубави неща.

Не може да има такъв негативизъм и да се говори така срещу хората. Всеки човек е една вселена, всеки има сърце и душа.

– Какво мислите за политическата обстановка в момента?
– Аз съм „синя“ и в момента нямам представителство в Народното събрание.

– Тъжно ли ви е това, което стана с Иван Костов?
– Страшно ми е мъчно, болна съм направо. Има една елегия за Костов в страницата на Евгений Дайнов. Костов за мен продължава да е най-големият политик. Той беше единствената истинска опозиция, казваше истините. Най-големият български политик! Странен ми е изборният резултат, защото много хора казват, че са гласували за Иван Костов. Къде изчезнаха тези гласове?! Къде отидохте, хора?! Мъчно ми е за България. Костов е личност, тъгувам, че хората не го оцениха. Той им каза да не чакат някой да им даде, а сами да се борят. Това не беше оценено. Българите са свикнали от комунизма все да им се дава. Страшно глупаво и опасно за демокрацията ни е личност като него да е извън активната политика. Умните хора, интелигенцията, нямат свое представителство в този парламент. Това не беше се случвало, откакто дойде демокрацията.

– Костов е много и безрезервно обичан, но и много силно мразен. Защо част от българския народ го намрази?
– И аз не мога да ги разбера хората!

Иван Костов измъкна държавата от тинята в която беше потънала, забравено ли е това? Той вдигна България на крака. Благодарение на него влязохме в Европейския съюз и НАТО. Пак той спря всякакви нашествия на косовари у нас. Обвиняват го за приватизацията, но без нея не можеше, през комунизма ли се работеше, както трябва?! Крадеше се тогава, включително и от ТКЗС-тата. В момента земята пустее, не се раждат деца… Всичко това е от комунизма.

– Чухте ли се с Костов след изборите?
– Написах му съобщение и той ми отговори.

– Аут ли е Иван Костов от политиката?
– Надявам се, че не е. Може би няма да се върне така, както сме свикнали да го виждаме, като партиен лидер, но ще има хора, които ще съветва, понеже той е с много акъл и няма друг като него.

– Да разбирам ли, че не бихте подкрепили друг политик освен него?
– Засега не бих, не и докато вярвам и се надявам, че Иван Костов може да бъде пак фактор в политиката. Други партии не могат да ме приласкаят. Аз съм последователна и в този живот съм решила кого подкрепям.

– Меглена Кунева също не влезе в парламента…
– Е, и?!

– Преди време съпругът ви Стефан Димитров я подкрепи…
– Стефан отиде на учредителното им събрание. Той не е бил член на партията им. И двамата с него сме много любопитни.

– Какво е мнението ви за скандала с подслушването?
– Това е едно безобразие. Някога си казвахме, че дадено нещо не е за по телефон. Сега дойде същото време. За съжаление в България се вдига много шум и след това нещата се замазват. Дано истината излезе наяве и виновниците за това посегателство срещу личния живот на хората бъдат наказани.

– Текат усилени ремонти на бул. „Витошка“, където живеете…
– „Витошка“ е моята любима улица. Изсякоха няколко кестена пред мен и плаках за тях. Текат ремонти, но никой не се сеща да напръска с вода и да не се вдига прах. Това за съжаление вече не е моята улица, това е някакъв просташки мегдан. Канят се да правят и фонтан, и чешма. Нямам думи…

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Богдана Карадочева, Елисавета Багряна, Иван Костов, концерт, песните, Стефан Димитров