Актрисата Станка Калчева: Живяла съм без подпис със Стефан Мавродиев и Малин Кръстев! ИНТЕРВЮ

Станка Калчева

  Ако сте гледали Станка Калчева на сцената, може и да не я познаете, когато я срещнете на улицата. Тя има таланта да се преобразява в ролите си до степен на неузнаваемост. Притежава някак особено, пластично лице. Тя е страстната Фрида Кало и меланхоличната Маша, тя може да бъде луда, наивна и каквато си искате на сцената.

Станка казва, че обича да се превъплъщава в роли, които са далеч от нейната истинска същност. Всъщност при добра режисура всеки успява да изиграе себе си. Актьорът трябва да може да влезе в кожата на своя герой. Станка Калчева го може.

– Госпожо Калчева, все още ли харесвате роли, които са различни от вас самата? Не е ли по-трудно?
– Не все още, а винаги ми е била по-интересна възможността да навлизам в други светове, максимално отблъсквайки се от своя.

Вролята на Фрида Кало

Методът „аз в предлаганите обстоятелства“ е необходим само като начална точка, и то предимно в студентските години. Това в никакъв случай не означава, че губиш своята индивидуалност, тъй като работата върху дадена роля е свързана с личността ти. Трудността е в намирането и оттласкването от пресечната точка между теб и образа, който искаш да изградиш.

– Как гледате на героинята си, мексиканската художничка Фрида Кало – като житейска съдба, като отношение към любовта и изневярата?
– Фрида Кало е личност, която не може да се постави в рамка. Има хора комети. Тя е такава. Всичко в нея е изключително.

Да превърнеш живота си в изкуство не е фраза от лексиконите, а истина за тази уникална жена.

Да си пълноценен човек и оригинален творец, да отстояваш себе си въпреки всички съдбовни премеждия, е геройство от голяма класа. Иска се огромна сила, а тази сила се захранва от страстта, Фрида е тази страст.

Тя се излъчва от всичко – картини, любов, приятелства, връзки… Едно огромно огнено сърце – това е Фрида.

– Мислите ли, че мъжете и жените са от различни планети? Какво ви показва вашият опит?
– Не. На нашата планета всички същества си приличат по това, че имат нужда от любов. Но малко знаят как да я получат и малко – как да я дават.

Станка Калчева и Малин Кръстев

– Не сте сключвали брак с житейските си партньори Стефан Мавродиев-Мавро и Малин Кръстев и дори казвате, че не уважавате институцията граждански брак. Какво мислите за традициите?
– Традициите са необходимост, когато намираш смисъл в тях. За съжаление обществото, в което живеем, имитира традиции. Всичко е проформа, кухо и лишено от вътрешен смисъл.

Що се отнася до сватбените церемонии, вричането „докато смъртта ни раздели“ може само леко да просълзи роднините ти. И изобщо може ли да се говори за брачна институция? Има ли такава? Какво ти дава и от какво те защитава?

– Наскоро пловдивският митрополит Николай прати тези, които живеят в безбрачие, директно в ада. Как ще коментирате думите му?
– Бих го попитала къде би пратил онези, които живеят в брачно лицемерие.

– Вие играете в спектакъла „Кола Брьонон“ съпруга на главния герой в изпълнение на Малин Кръстев, с когото, струва ми се, вече бяхте разделени. Беше ли за вас предизвикателство партнирането?
– Играем заедно в много представления. Партньорството с добри артисти винаги е предизвикателство.

Стефан Мавродиев

– Имали ли сте трудни, неприятни партньорства?
– Всяко партньорство е трудно, защото изисква внимание, отдаденост, енергия… Някой дава, друг взима, но без обратна връзка не е възможно.

– Притеснява ли ви популярността на чалга културата и не се ли превръща театърът в елитарно изкуство?
– Дълго време не вярвах на очите си… Знаех, че има общности, където това е начин на живот. Не си представях, че чалгата ще завземе почти цялото пространство.

Уви, оказа се, че то си е заето отдавна, че е начин на мислене не от вчера. Просто маските паднаха.

В театъра има пространства, където добрият вкус не е изключение, можеш да гледаш умни и талантливи представления и не мисля, че това е елитарно. За ограничения човек всичко, което не разбира, е елитарно.

– От ваши колеги съм чувала, че имитирате Лили Иванова много успешно. Кой друг певец можете да имитирате така добре?
– Странно, че някой помни… това са неща от детството ми. Израснах във времето на грамофона и българската естрада се слушаше навсякъде. Аз, естествено, имитирах всички. Забавлявахме се.

– Каква музика харесвате?
– Обичам музика, която ме кара да се чувствам добре, която вълнува и зарежда. В определени периоди слушам различни неща.

– Правите впечатление на много стилна жена. Как гледате на стила, на модата? Харесвате ли българките?
– Благодаря. Стил и мода са различни понятия и понякога се самоизключват. Но аз харесвам и следя модата, тя внася доста разнообразие, а и в нея има много театър. За българките не мога да говоря под общ знаменател. Всяка се облича според културата и въображението си.

– Ако можехте да промените нещо във външността си, от характера си какво щеше да е то?
– Ако можех… Всеки ден щях да променям всичко, а в събота и неделя – вкъщи (тоест в себе си).

– Спомняте ли си първата роля?
– За мен първата роля е тази, от която разбрах, че да си актьор е професия, а не само талант и вдъхновение. Не помня коя беше подред, но от нея започна всичко.

– Коя е ролята, за която мечтаете и все още не сте получили като възможност?
– Нямам роля цел. Обичам провокации.

– Коя героиня бихте предпочели – Жана д’Арк или Офелия?
– И двете в крайна сметка се оказват жертви, така че не виждам разлика.

– Минавало ли ви е през ум да режисирате пиеса? Коя?
– Не, не мисля, че мога. Мога да съм част от цялото, но не бих могла да го изградя. Режисурата е уникална професия. За мен тя е като архитектура. Някога се изискваше допълнително висше образование, за да кандидатстваш режисура. Мисля, че трябва да се въведе наново това изискване.

– Докъде според вас се простира свободата на актьора? Доколко позволявате да ви ограничат драматургията, режисурата, партньорствата?
– Когато си с точните хора, когато има екип, свободата е неограничена.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

загрузка...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.