Евтин театър се разигра в парламента през миналата седмица. Ромската Лили Иванова Софи Маринова прекрачи прага му, поздрави депутатите с българската песен за “Евровизия” и химна на ромите “Джелем, Джелем”. Повечето зрители ръкопляскаха, Волен Сидеров изригна като разярен лъв и нарече блиц концерта “чалгизация”.

 Събитието се случи, след като Софка изпълни същия репер­тоар в Европарламента в Брюксел, където се по­яви „под ръчка“ с про­дуцента си Крум. Там се гримира насред кулоа­рите на строгата сграда. Публичната демонстра­ция как се прави макиаж бе възприета от еврочиновниците като артис­тична ексцентричност.

 Софийският й гастрол в Народното събрание се оказва по-успешен от брюкселския. Корпулентната шефка в ГЕРБ Искра Фидосова не скри възхищението си от вокалните дарби на ромката и си поже­ла Софка да е депутат в следващия парламент.

 Политическата кари­ера на Маринова вече стартира. Преди дни тя дори бе поканена да участва на кръгла маса за проблемите на ромите в Монтана в компани­ята на Цецо Цветанов и Искра Фидосова.

 Софи безспорно е та­лантлива певица и дано на “Евровизия“ се впе­чатлят от височините, до които може да достига гласът и.

   Драмата е, че в слу­чая политиците я упо­требяват по обидно еле­ментарен начин. Закачват я като брошка на реверите си, за да внушат лицемерно, че ромите у нас блестят с всевъзможни дарби, а цар Киро е позорно изключение.

 Повеждат Софка като саранска мечка по кръг­ли маси и предиз­борни  срещи, за да весели прос­толюдието. А то, омаяно от октавите, до които Мари­нова достига,  забравя за мизерията.

 Трикът е стар и се е използ­вал мно­гократно. През годи­ните всевъз­можни по­литици са се надпреварвали да пращат позд­равителни телегра­ми и да се снимат със спортисти, ако те станат шампиони. Преди това не са се сещали за тези хора. Не са се интере­сували в какви условия тренират. Не им е дре­мело колко пъти са ис­кали да се откажат от спорта, за да могат да преживяват.

 Суматохата трае ня­колко дни. Докато пре­мине еуфорията около спортния успех. След което всичко тръгва постарому.

 Нравите в българска­та политика отдавна са в упадък. Неслучайно всички хора на изкуството, които се отда­доха на флирт с нея, се опариха. Няма нито един творец, пробвал се като депутат, да не се е омерзил публично от този период от жи­вота си.

 Същото ще бъде и със Софка. Тя е още по-удобна за упо­треба, защото е ромка. Ще я влачат по раз­ни събрания, където ще прави при­ятно впе­чатление  с естествено­то си пове­дение. Сре­щите тради­ционно ще завършват оптимистично с концерт.

 И депутат може да  стане. Нищо, че й липс­ват интелектуални заложби. С каквито, между другото, блестят малцина от народните п редставител и.

 Така ромската инте­грация уж ще се пре­върне в реалност. Ус­пех, с който ще се пох­валим пред чужден­ците. След което Софка ще бъде забравена.

 Тъпо е да я постигне подобна съдба. Още по-нелепо е да се забърква в политически интриги. Малко ли са любовните й драми?

 Нима й е лесно да си намери мъж след като се разде­ли с доведения си син Дачо? Кога ще й остане време да попълни ре­пертоара си с нови пес­ни? На кого ще повери възпитанието на сина си Лоренцо?

 Политическите изяви на Софка със сигурност ще бъдат удар върху ка­риерата и личния й жи­вот. Претрупана с анга­жименти, тя може и да пропусне да открие отново любовта.

 Много по-добре е Ма­ринова да се върне при Дачо, отколкото да вър­ви след Фидосова. Най-малко защото новата й приятелка едва ли ще я вдъхнови за някоя емоционална песенна изповед.

 А как пееше само, ко­гато бе влюбена!

  Брюксел, гастрол, Дачо, депутат, Евровизия, Европарламента, Искра Фидосова, парламент, политици, Софи Маринова