Наум Шопов сам търсел смъртта!

Наум Шопов

Преди 30 години Наум Шопов тръгва за Несебър с новото си „Жигули“. И замалко не претрепва цялото си семейство – съпругата Невена Симеонова, сина Христо и дъщерята Лиза.

 Преди 16 години драматичният актьор прерязва вените си в гримьорната. Откриват го, залят от собствената му кръв.

 Преди година и половина Шопов претоварва по най-неразумен начин сърцето си. В курор­тен център той се отдава на сауна и водни процедури, непрепоръчителни за годините и здравето му. Там му прилошава и по спеш­ност го откарват в София, за да му направят животоспасяващи операции.

 След толкова шегички със смъртта тя най-после пожела да вземе големия театрал. Шопов почина в дома си на 18 април на 81 години. Черната серия в българския театър продължава със страшна сила…

 От трите докосвания до смъртта на Наум Шопов най-малко е известно първото – тогава няма друга преса освен сухите официози. Тих, благ, споко­ен, бавен, вглъбен – такъв познава публиката Наум Шопов. Но на младини екстремното го увлича с пълна сила.

 Случаят с жигулито е на път за Созопол – градчето, което още помни шумните му компании. С развесе­лени приятели, добре по­черпени, Шопов препуска посред нощ из града на файтон. След години той изоставя и пиенето, и цигарите, и многолюдните тайфи. Капсулира се в себе си и стига до крайни състояния на необяснима тъга. Но тогава, пътувайки с жената и децата, все още е луда глава. Извед­нъж му хрумва да набие спирачки. „Държите ли се здраво?“, пита той всички. Здраво набива спирачки и незнайно как само след секунда в тях се забива кола отзад, изникнала внезапно по закона на гадостта. За щастие, жертви няма, всички се отървават с уплах. За да се прикрие безпричинното спиране, семейството се спасява артистично. Невена изска­ча извън колата с малката Лиза, а междувременно й е прошепнала: „Прави се, че повръщаш!“. Детето се надува, за да симулират аварийно спиране.

Актьорът награден с "Икар" за цялостно творчество през 2006 г.

  За случката с прерязаните вени от 1996 г, когато в ИСУЛ едва спасяват живота му едва при 80-ия си юбилей (отбелязан през 2010 г.) Шопов проговаря, призна­вайки, че е подложил на тежко изпитание семей­ството си. „Бях решил да си тръгна… Това е едно егоистично решение, за което съжалявам, че при­чиних на най-близките ми, които са моята опора. Не го заслужават да си тръгна, без да ги питам!“ Макар сам да е търсил смъртта, Шопов не крие, че се страхува от нея. „Самата мисъл за смъртта е стряс­каща. Обзема те страх, защото не зависи от теб, предопределено е!“, изповядва ак­тьорът.

 Затова навярно, когато получава „Аскеер“ за цялостно творчество през 2003 г., наред с традицион­ните за такъв случай думи, той прошепва от сцената на Военния театър (където активно работи до 1989 г., преди да постъпи в Народ­ния): „Моля ви, бъдете с мен оттук нататък!“.

 Актьорът е син  на ак­трисата от Старозагорския театър Мара Шопова, която играла и го кърмела на сцената в постановката „Снаха“.  Неговата  мечта била да стане музикант. Една година дори учил в Музикалното  училище в София, свирил на тромпет и саксофон, но добър инструменталист от него не станало и се отказал. Приели го в Театралната академия, а после го зачеркнали в списъка по политически причини.

 Наложил се единствено и само с таланта си и никога не се изкушил да трупа популяр­ност по халтурни изяви. От това опазил и семейството си, все театрали.

 А когато през 2001 г. лежал няколко месеца опериран от простата, музиката била част от неговото лечение.

 Лекарите в Окръжна болница още си го спомнят да слуша джаз, въоръжен със слушалки, за да не смущава никого. „Когато започвах кариерата си, бях синът на Мара Шо­пова. След това Мара Шопова се превърна в „майката на Наум Шопов“. После аз станах „бащата на Христо Шопов„. Така както и той сигурно ще се превърне в „бащата на Наум Шопов, моя внук“. И в това няма нищо неестествено. Може би само е малко тъжно“, споделя актьорът.

 Със съпругата си Невена Симеонова е играл в три пиеси, ако не се смята и тази в нощта на запознан­ството им. (Наум е на 34 и вече е титуляр на сцената на „Българска армия“, ко­гато Невена завършва ВИТИЗ и една вечер я пращат да за­мести болна актриса в спектакъла „Иркутска исто­рия“. Така се запоз­нават, макар дото­гава и двамата да имат сериозни интимни връзки.)  Със сина си Христо бащата се засича в две представления, с дъщерята Лиза – в едно. Не успяват да сбъднат желанието да открият и изиграят пиеса, в която да се включи цялата фамилия.

Наум Шопов и Невена Коканова в "Крадецът на праскови"

  Допреди 10 години Шопов бе тъст на Христо Мутафчиев, от когото има внук, но семейството на дъ­щерята Лиза с Мутафчиев се разпадна.

 „Тъгувам за младостта. За нещата, които вече няма как да ми се случат. За   хората, които вече ги няма, които не мога да  видя, да срещна. Старостта е много тъжно състояние. Безкрайно  тъжно, най-тъжното“, споделя приживе Наум Шопов. И още: „Обидят ли ме, дълго засяда в душата ми“. Той напусна Народния театър, огорчен, че се спира по­следното представление, което вече бе започнало да му натежава.

 Може би затова актьорът избра смъртта, от която така се страхуваше….

 

 Защо бе “дръпнат” характер?

 Наум Шопов създава приживе впечатление на „дръпнат“ характер…, на човек, който се затваря в себе си. Той не крие, че избягва контактите с много хора. И това му чувство болезнено се засилва с времето.

 Капсулирането във  вътрешните преживявания той обяснява с голяма любовна драма в юношеските голини, когато психиката е най-крехка на интимната вълна. Бил на 18, когато най-добрият му приятел забива момичето, кьм което Наум питаел чувства. Бъдещия  актьор правел всичко възможно цл се хареса на девой­ката, другарят му знаел това, но не се посвенил да му я отнеме. И да убие миражите му. „Тогава взех решение: няма да позволя втори път някой да ми причини такава болка!“, признава Шопов почти в края на живота си. А още млад и зелен нещо у него завинаги умира.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *