Невероятно, но факт. През есента театър „Кредо“ става на 20 години. Точно толкова, на колкото е и постановката „Шинел“. И ако ви е убегнало името на театъра, то няма начин да не разпознаете Нина Димитрова и Васил Василев – Зуека в спектакъла по Гогол.

Точно на 6 ноември 1992 г. е премиерата на „Шинел“ в Младежкия театър. По онова време неговата сграда изгаря при пожар и той разполага със сцената на Студентския дом. На никого не му е до театър. Ентусиазмът за политически промени е огромен. Улиците врат и кипят от страсти. Все по-ясно става, че правителството на СДС, което е победило „с малко, но завинаги“, скоро ще си ходи.

Икономиката все повече затъва.

Публиката от театралните зали и киносалоните отдавна е на улицата. На мода е „Улицата“ на Теди Москов. Постановката излиза от театъра, за да залее със смях зрителите на единствената по онова време държавна телевизия.

И тъкмо тогава на Нина й хрумва да отупа от праха „вехтия“ Гогол. С разказа за един дребен руски чиновник, който се побърква заради изгубения си шинел. Но след смъртта си той разсъблича всички, които носят шинели. Смешно, тъжно и … неадекватно на епохата представление.

По онова време Нина Димитрова е преподавателка на Зуека в НАТФИЗ (тогава все още ВИТИЗ), макар да е само с три години по-възрастна от него. Двамата делят една квартира, за да си плащат наема, но не са гаджета. Зуека току-що се е разделил със съпругата си, която е била студентската му любов. От дума на дума се ражда идеята за „Шинел„. Но това е всичко. Нямат пари за декори, нямат пари дори за боя. Изваждат плакати от мазето на театралната академия, намират и няколко дръжки на знамена – всички атрибути са от някогашните манифестации. С времето обаче те са се обезцветили. А трябва да купят боя, за да покажат оня ръждив цвят, който Гогол описва уникално. Да, но им остават последните пари.

Замислят се дали да купят боята или кафе. Все пак купуват кафе. На следващата сутрин си го приготвят и започват да размишляват откъде да намерят пари за боята. В този момент Нина разлива кафето си върху кълбото и…цветът е получен. Пият до полуда кафе след кафе, за да използват утайката за боя.

„След това какви ли не художници опитваха „ръждивото на Гогол“, но никой не успя да постигне боята от утайката на кафе“, казва днес Нина.

Така, спектакълът е готов. Идва и любовта, която и до днес не фигурира като подписи в гражданското. Тя обаче е скрепена от нещо много по-силно – 13-годишната им дъщеря Девина и страстта към театъра.

Година след премиерата решават да преместят спектакъла в „Театър 199″, директор на който е покойният вече Валентин Стойчев.

„Когато говорихме с Валентин Стойчев, той ми каза: Нина, кой ще ти гледа такъв спектакъл днес? Аз го убедих с помощта на Богдана Костуркова, която тогава беше драматург на „Театър 199″.

Възхищението от уникалната постановка тръгва от уста на уста. Като по чудо залата се пълни и билетите свършват с месеци напред. Оттогава „Кредо“неизменно играе на сцената на „Театър 199″, днес наречен на името на Валентин Стойчев.

Но както се казва, всяко чудо за три дни. Поне за повечето театрални спектакли. Не и за „Шинел“, който тръгва по света.

„Големият удар“ идва през 1997 година в „Меката на изкуствата“ – фестивала в Единбург, Великобритания, където спектакълът е в класацията „Топ 20″ на британските критици за най-добрите събития на форума за годината. Театър „Кредо“ представя своя „Шинел“ в Уест Енд, Лондон, на сцената на най-големия културен център в Европа – Барбикан Център, а критиците на в. „Гардиан“ го нареждат сред 5-те най-добри заглавия в лондонския театрален афиш.

Голямото изпитание обаче е естествено в родината на Гогол. В този смисъл Нина Димитрова най-много се радва на руската публика, която е закърмена с Гогол. Той е не само любим класик, но и се учи в училище.

Рискът е огромен – импровизации всякакви но публиката е ревнива към духа на автора. То е все едно да завладееш Виена с ново изпълнение на Моцарт.

Руската критика е във възторг. Тя го определя като „едно от най-забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на XX век“. Публиката в Русия все така жадува да го види. На 30 юни Нина и Зуека заминаха да го представят в Сибир, „пред шаманите“, както тя казва през смях. Юбилея си „Шинел“ ще чества на 6 ноември в Москва – по време на дните на българската култура.

„Шинел“ по Гогол е отличен с 14 международни награди. Показван е на над 150 международни фестивала. Досега театър „Кредо“ не е гостувал само в Африка и Австралия. Играят го над 500 пъти на 9 езика – български, руски, немски, френски, английски, испански, японски, гръцки и сръбски.

„Когато го правим на чужд език, това е все едно нова постановка.“ Така Нина Димитрова отговаря на въпроса ми дали са променили нещо от него.

Подобна съдба има и другият спектакъл на „Кредо“ -„Каквото направи дядо, все е хубаво“. Той е създаден по покана и с подкрепата на фондация „Ханс Кристи-ян Андересен 2005″, Дания, по повод световното честване на 200-годишнината от рождението на разказвача на приказки.

Заглавието на спектакъла ни дава основание да твърдим, че каквото направят Нина и Зуека, все е хубаво. Те доказват, че театърът може да съществува само с два спектакъла. Досега само „Секс, наркотици и рокендрол“ има такъв рекорд, но той падна със смъртта на Андрей Баташов.

През 2009 година театър „Кредо“ е номиниран за престижната европейска театрална награда „Нови театрални реалности“, присъждана на най-уникалните творци в европейския театър. Нина Димитрова продължава да държи на името на театъра не само заради името – на латински означава „аз вярвам“, но то е придобило на всички езици смисъла на верую. Защото за нея „най-древното изкуство“-театърът, е наистина верую. И смята, че той не е в сградата, нито в трупата, а в идеята. Затова и досега не е приемала предложения за изяви в телевизията и киното. Но вече се е замислила да покани млади хора, с които да продължат да доразвиват своето „Кредо“.

  Андрей Баташов, Богдана Костуркова, българската култура, Васил Василев – Зуека, Гогол, кафе, Кредо, Нина Димитрова, публика, спектакълът, театъра, Шинел