Безумието на годината, така могат да се определят  годишните награди на „БГ радио„. След като видяхме, че една шепа смешни хора отново взеха същите смешни от­личия, един колега журна­лист възкликна с реплика от филм: „Наградите са като хемороидите. Получава ги всеки задник!“.

 Да пишеш срещу наградите на „БГ радио“, е все едно да се вади нож на умряло куче – за всички е ясно, че те нямат никаква стойност. Но по-скоро сравнението трябва да бъде с лисица, преструваща се на умряла. Защото последствията от една лъжа, изречена сто пъти, знаем какви са.

 Тази рехаво слушана медия, демонстрираща плакатна загри­женост за бг музиката, отдавна доказа, че не е способна да бъде институцията, помагаща за развитието й. Тъкмо обратното. Тя я доуби и пренесе в жертва пред олтара на „Пайнер“, лан­сирайки съмнителни таланти със съмнителните им начини (пари, връзки, симпатии) за доставяне на медийно присъствие. Радиото упорито им помпа самочувствието, наричайки ги №1, №2, „най-най“, звезди и т.н. Представяте ли си, Мария Илиева имала цели 18 хита в тяхното топ 10… И 180 да има, хич не е звездата, за която ни я представят!

  Нивото на Илиева лъсна и на тазгодишните награди, където тя фалшивееше до припадък в дуета си с Васил Найденов. Веднага отваряме скоба, че по-добре малко фалшиво, но все пак на живо!… И на Кабаиванска даже, казват, й се сучвало.

 А с този необича­ен дует на Кеца сякаш се изчерпиха изпълненията на живо. Всички нови и стари звезди „бичиха“ плейбеци като от времето на „Мелодия на годината“. Включително и Лили Иванова, която подсили ефекта на буфосинхронадата с трио музиканти до себе си. Най-голям гаф плейбекът изигра на Лора Караджова прекъсвайки за миг. За певческите „качества“ на дъщерята на леген­дарния Данчо Караджов сигурно може да се напише реферат, за­това сега ще ги прескочим. 

Още една скоба. Както е известно, Лили Иванова трудно преживява някой друг да бъде обявен за звезда или за победител в нейно присъствие. Но и това си позволи да преглътне само и само да засили медийната си реклама предвид ситуацията, в която се намира – да промотира предсто­ящия си концерт в най-голямата ни зала. Така че и челна стойка може да очакваме от примадоната до ноември, а защо не и нова фотошоп сесия в „Плейбой“.

 Ако церемонията си вървеше само в ефира на „БГ радио“, щяхме да зачетем демократичното им право да награждават, когото си искат, позовавайки се на уж допитването до аудиторията. Но безумният им концерт се излъчи в най-гледаната медия, а на другия ден „звездите“ започнаха да циркулират по различни светски рубрики.

  Неискреността спрямо зрителя е двойна: хем му се пробутват медийни полуфабрикати, които заблуждават (в най-добрия слу­чай само тийнейджърите, защото ценители трудно могат да бъдат ма­нипулирани), че са свръхталанти, хем от неговия джоб са смъкнати парите, с които мобилен оператор спонсорира масрафа. Тук трябва да вметнем, че макар и грозен, мизансценът бе ефектен и, видимо, направен с доста пари, което е удар по чалгарската телевизия №1, която вече свива разточително пищните си концерти, провеждани доскоро в същата зала, до нивото на кръчмарска запивка.

 Трябват ли ви изобщо примери за неадекватните награди? Някой някога да е чул дуета „Рут Колева и Белослава“? Той стана №1 за годината. Ха-ха…

 Самата Рут стана „певица на годината“. Хм, за този приз освен да пееш вярно, сякаш трябват и други качества, включително и да имаш поне една известна песен. Но явно пързалката е по схемата с която Мария Илиева се лансира за №1 от 10 години насам – да си известен с това, че си извес­тен…

 Негово певческо недоразуме­ние Графа спечели „албум на годината“. Невидим! Така може да се нарече успехът на албума му „Невидим“. Справка в щанд за музика в хипермаркет, открит преди 5 месеца показа: от 5 получени диска на Графа, продадените до този момент са 0. Факт.

  И въобще, по дяволите, кои от тези медийни досадници имат продажби, кои от тях пеят из страната по покана на някого? Говорим за реални концертни участия, а не спонсорирани гастролчета, провеждани с едната цел някоя марка кафе или алкохол да се пласира по заведения за консумация.

 Ами недоразумението Дивна, обрало доста награди?.,.

 Нищо дивно няма в това едно почти дете да изпраща зомбиращи послания от сорта на „Ти не можеш да ме имаш“ на фона на технокрясъците на Миро Каризмата и някакъв си рапър Криско. Техният глуповат продукт звуча няколко пъти, защото бе номиниран и награждаван сякаш са Стефка Костадинова, докато на организаторите им се видя много дълъг вечният дует Орлин Горанов и Кристина Димитрова и го съкратиха едва до един куплет. Обратно, за дуета на Мариана Попова с Орлин Горанов, за който все още не се знае дали ще остане във времето, бе отделено двойно повече време.

 Абсурдна е и наградата за текст, която Мариана Попова взе за въпросната песен с Орлин. Та тя бе изпята на същата церемония преди 3 години, а сега бе награде­на за текст на изминалата година! Нелепо и необяснимо.

 Ами поредната награда за Дони и Момчил, този път за вдъхнови­тел?… Да не забравяме, че техни­те песни ни бяха натрапени през 90-те благодарение на изпраните пари на един бизнесмен с прякор Макарона!… Вече забравени и пе­сните, и създателите им, интересно защо „БГ радио“ периодически ги възкресява? Но не прави същото за други, истински колоси в бъл­гарската музика. Например Митко Щерев и Илия Ангелов от култова­та „Диана Експрес“. Те досега не са имали отличие, а песните им са любими на няколко поколения слушатели. Същото важи и за Йорданка Христова, за Богдана Карадочева и Стефан Димитров, за Мими Иванова и Развигор Попов, за Михаил Белчев, за Борис Гуджунов, за Боян Иванов, за „Ритон“…

  Тази година шлагермайсторът Тончо Русев навършва 80 и е излишно да натъртваме, че също заслужаваше да бъде почетен! Затова, че създаде „А дали е така“, „Топъл дъжд“, „Незабрава“, „Ти сън ли си“, „Здравей наместо сбогом“, „Казана дума – хвърлен камък“, „Някога, но не сега“, „Обич за обич“, „Зимна ваканция“, „Нео­чаквана сълза“, „Закъснялата лю­бов“, „Остаряваме бавно“, „Може би“, „Деца на слънцето“, до една надживели медийната конюнктура на няколко десетилетия.

 Ясно е, че с подобни номинации „БГ радио“ се опитва да си създава имидж и го прави така, както те си го разбират. Но освен че наградите би следвало да имат логика и обществена адекватност, престъпно е да се гаврят с истин­ската българска музика.

  БГ радио, Белослава, годишните награди, графа, Лили Иванова, Мария Илиева, Рут Колева, Тончо Русев