3 месеца от кончината на дядо Максим се навършиха тези дни. След смъртта на патриарха хората научиха какво ли не за него – в покоите си кътал над 300 чифта женски гащи, умеел да тъче на стан, на младини карал мотор като бесен и дори пеел антикомунистически песни – престъпление трудно простимо от тоталитарния режим и неговите господари.

Истинският образ на Марин Найденов Минков обаче познаваха малцина. Приятелите на светия мъж се брояха на пръстите на дясната му ръка, макар че имаше и самозванци, които така и не спряха през годините сами да кичат себе си с титлата пръв другар на Патриарха. Максим беше лишен напълно от суетата, така присъща за повечето човеци. А пътят към него минаваше единствено и само през полковника от ДС Стоян Крушкин. Вечно усмихнатият мъж до последно бе единствената връзка на отеца със светския живот у нас.

Малцина могат да се похвалят, че са били не гости на Негово Светей шество в покоите му на столичната улица „Цар Калоян“ 7. Тези, които са имали честта по един или друг повод, дори за борени минути да стъпят в тесните коридори на патриаршеската сграда, няма как да не останат впечатлени от скромността, която прозира дори от стените – традиционно боядисани в бяло. Мебели от масивно дърво и икони, които в по-голямата си част са изработени от сребро, красят почти всички стаи, които свещениците наричат килии заради малките им размери.

В една такава килия живееше и дядо Максим, надзираван от икона на сребърна света Богородица, подарена му при височайше посещение в Сърбия от Стоян Крушкин, който трябваше да отговаря за сигурността на патриарха.

„Двамата знаеха почти всичко един за друг. В продължение на 40 години бяха обиколили почти всички градове, села и паланки на България. Вярващите ги канеха, а Негово Светейшество не обичаше да отказва, за да не засегне някого, да не намали вярата му в Господ. Жени и мъже се надпреварваха да целуват ръцете му, като смятаха, че така ще имат божията благословия, че семействата им ще са живи и здрави. Подаряваха му много подаръци – като се почне от скъпи икони и се стигне до обикновен кромид лук, който да ползва при направата на курбан, А дядо Максим не беше по курбана, макар че се е случвало да освещава казаните с мъжко агне и в София, и в страната, винаги благодареше на хората за жеста.

Обичаше много българския народ и бе сред малкото духовници, които наистина се молеха редовно за здравето и изцелението му. Беше видял доста неща. Опари се от много хора при смяната на режима. А и по-рано, клюките по негов адрес не са спирали. Максим имаше врагове дори в далечна Америка, където попове в нашенски църкви го ругаеха зад гърба му. Оттам тръгнаха слуховете за принадлежност към ДС. Знаеше за злостните им думи, но и това преглъщаше. Когато му беше трудно, се затваряше в своята килия и се молеше с часове на иконата със сребърната света Богородица, за да получи просветление. Винаги обмисляше думите си и затова говореше малко“, разказват запознати отблизо с битието на духовния български пастир.

Далеч от суетата на ежедневието, дядо Максим напуснал греховния свят, неразделен със стария си руски часовник „Луч“ – една от малкото вещи, които приживе си купил. Светият мъж не носел никога в себе си пари, но и не му се налагало да пазарува, защото ползвал държавна кола и скромен персонал, откликващ на още по-скромните му прищевки. Той твърдо вярвал, че човек няма нужда от вещи, които само събират прах, а не носят никаква полза на човека.

Затова и съветвал ближните си да не се отрупват с излишни неща, да купуват само необходимото, защото нямало ковчези с джобове и защото както идваме голи, така и голи сме си тръгвали. Цялата си заплата Максим изпращал по банков път в дома за изоставени деца в столичния квартал „Надежда“. А месечното трудово възнаграждение на отеца било само 680 лева.

Малцина знаеха и за съществуването на леля Недка – жената, която най-добре познаваше покойния патриарх. Тя бе главен готвач и иконом на Максим. Едно от малкото доверени лица, на които им е позволено да оправят кревата на патриарха, както и да избират менюто му, макар че то е едно и също в продължение на десетилетия.

Покоите на Максим се състоят от тесен кабинет с кушетка, масивно дъбово бюро от 60-те години на миналия век, настолна лампа, етажерка с книги и точно три стола – предназначени за посетителите. Почти през ден жената ги забърсваше от прахта, а след това се заемаше с кулинарията. Редовно въртеше баници – предимно с лук и спанак, защото дядо Максим избягваше да яде месо. Единствено в петък, но не всеки петък, си позволяваше скумрия, която е сред най-евтините риби на пазара. Комбинираше я с топла питка, пак приготвена от леля Недка.

Обичаше да си похапва и чорба от киселец. Но цялото това „угощение“ бе предимно обедното му хранене. Закуската и вечерята започваха с няколко маслинки, които леля Недка старателно отброяваше, и филийка черен хляб. Максим така и не се изкуши нито за миг от чревоугодничеството, което е сред смъртните грехове на човечеството.

Леля Недка за последно почисти от прахта колекцията от подаръци на Максим, часове преди покоите му да бъдат запечатани.

Говори се, че ценните експонати – часовникът „Луч“, серията от чудотворни икони, архивът на патриарх Кирил, архивът на патриарх Максим, който съдържал писма и документи със силни на деня български политици, ще бъдат изложени в Църковноисторическия музей.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  благословия, вярата, духовници, дядо Максим, изоставени деца, колекцията, кулинарията, Негово Светей, патриарх Максим, Стоян Крушкин