Петя Раева – чаровната депутатка, която успя да отслабне с 30 килограма и написа книга бестселър с уникалната си диета, е ваш гид в света на красивото и любопитното. Петя представя съветите си за стил, мода и по-добър живот. Тук разказва интересни истории от миналото и настоящето на Ватикана!

След като тези дни изключително много се дискутира темата за абдикацията на папа Бенедикт, реших да посветя статията на папската власт. Светият отец може да се оттегли според Кодекса по църковно право, ако направи това свободно и в писмена форма в присъствието на кардиналите. Нищо, че от наследника на свети Петър се очаква да остане на поста си до смъртта си.

В историята има няколко папи, които са абдикирали по различни причини, и други, които са свалени. Първият оттеглил се папа е Понтиан. Най-известният оттеглил се папа пък е Целестин V (през 1294 г). Той е избран против собствената си воля и е управлявал само 5 месеца, като е и най-старият папа – 85 години.

Векове наред за мнозина християни абдикацията е била равносилна на предателство към вярата. Дори Данте Алигиери е бил толкова ядосан на папата, че му е отмъстил, като го е включил сред гниещите в Чистилището в „Ад“ от своята „Божествена комедия“. Доказателство за гнева на наследниците на Светия престол е това, че повече от седем века никой папа не е приел името Целестин.

По времето на 265-ия папа Бенедикт XVI се явиха множество скандали, свързани с изтичане на информация, борба за Власт, разследване на пране на пари в банката на Ватикана, подозрения за връзки на някои кардинали с мафията, педофилски скандал, дори имаше и „Ватиканлийкс“ – публикувани тайни документи на Светия престол, които бяха изнесени от личното бюро на папата.

В историята има много известни представители на разпуснатостта и корупцията като папа Александър VI Борджия, за когото са създадени множество романи и сериали, но също така и истински свети хора като папа Григорий I Велики. Има и една история, която векове наред вбесява Ватикана – тази за Папеса Йоана.

Думата „папа“ произлиза от гръцката „papas“, което означава „баща“. Папската власт според преданията се оглавява от апостол Петър (42-67), но първият доказан папа е Виктор I (189-199), като неговите наследници са убивани и подложени на гонения. След обнародването на Миланския едикт от 313 г. християнската църква получава държавна подкрепа и авторитетът на римския първосвещеник расте. Това се забелязва при папа Лъв I Велики (440-461), който притежава изключителен дипломатически и политически талант. Той е високообразован, владее отлично латински и гръцки и държи на това, че папата притежава цялата догматическа и дисциплинарна власт в Църквата.

След падането на Западната Римска империя папата се утвърждава като пълновластен стопанин 8 Рим.

Последният римски император пада при папа Симплиций (468-483), на когото се подчиняват не само църковните, но и светските органи на власт.

Блестящо бъдеще за папската институция подготвя папа Григорий I Велики (590-604), когато Рим е връхлетян от глад, болести и бедствия. Той произхожда от знатен сенаторски род, славещ се с благочестие. Майка му Силвия е канонизирана, а един от предците му е папа Феликс III. Като млад той служи при император Юстин II като претор. След смъртта на баща си през 575 г. Григорий се отказва от кариерата си и похарчва цялото си богатство за изграждането на шест манастира в Сицилия. Седмия манастир основава в собствения си дом в Рим – в чест на Апостол Андрей.

Отначало Григорий от казва поста и прави опит да избяга от града, но народът не му позволява. Той сравнява църквата с „древен и разбит от буря кораб, в който влиза вода отвсякъде, понеже корпусът му е прогнил и потрошен от всекидневен ураган и заплашва да се разпадне“.

През 592 г. наместниците на Императора – екзарсите – се скриват в укрепената Равена, а фактически управник на Рим става папата. Той се оказва изключително способен администратор и увеличава значително приходите на църквата, като се заема и с управлението на огромното имущество на Римската курия. Неговите лични потребности обаче са минимални, водейки скромен и въздържан начин на живот, той изразходва всички средства за бедните. Този папа е сочен и за създател на латинската проповед и мелодичното църковно песнопение.

Властта на папската институция укрепва значително при папа Николай I Велики (858-867). Той реализира идеята, че самото императорско достойнство се дава от папата и че папството е крайъгълен камък на целия свят, на целия религиозен и политически ред. Смята, че „императорите християнски имат нужда от папата заради вечния живот, докато папите се ползват от императори и крале заради земни цели“.

При папа Николай Рим отново става център на християнството и всички западни национални църкви трябва да приемат неговото върховенство. Но конфликтът между Западната и Източната християнска църква започва бързо да назрява с избирането на константинополския Патриарх Фотий.

През 863 г. в Рим се провежда събор и Фотий е отлъчен от църквата. На свой ред Константинопол ският събор отлъчва Николай през 867 г.

За съжаление успехът при папа Николай I Велики е само временен и в следващите два века институцията изпада в дълбока политическа и нравствена криза. Например папа Стефан VI заповядва да се изрови трупът на папа Формоза и да се облече с одеждите на първосвещеник. Пред официалното архиерейско събрание му отправя въпроса как се е осмелил на подобна дързост – да заеме римския престол?

Посмъртно формоза е осъден за нарушаване на църковното право, като присъдата е да му се отрежат трите пръста, с които е благославял паството. Смъкват му папските одежди и изхвърлят обезобразения труп в Тибър. Но римляните хващат и удушват в тъмницата Стефан VI.

  Ватикана, Григорий I Велики, Данте Алигиери, нарушаване, наследници, папа Бенедикт XVI, Петя Раева, Светия престол, смъртта, християнски, Целестин V, църквата