Семейство живее къща, струпана от кашони, шперплат и найлони в столичния квартал „Хаджи Димитър“. 33-годишният Радослав Георгиев, сестра му Албена, на 28 г., и тяхната майка Назаретка са принудени да се подслонят в импровизирания си дом, след като са изхвърлени от квартирата си.

Останали на улицата, в пълна безизходица, Радослав и Албена се чудят къде да търсят помощ. Кметицата Йорданка Фандъкова им предлага да отидат в т.нар. виетнамски общежития в кв. „Красна поляна“, които са претъпкани с престъпници и маргинали.Условието е да вземат със себе си по една торбичка само с бельо и нищо друго. Те могат да останат там само три месеца. След изтичането им пред тях няма друга алтернатива, освен отново да излязат на улицата.

„Отказахме да отидем в общежитията, защото там са събрани много опасни хора. Страхувам се най-вече за сигурността на сестра ми. Тя е най-ценното нещо, което имам, след като изгубих всичко в живота си“, обяснява Радослав. Той е категоричен, че не иска подаяния под формата на подслон за три месеца. Младият мъж, който навремето не успял да завърши хореографско училище, настоява социалните служби да му предложат каквато й да е работа. Сигурен е, че може да изкарва пари и да плаща за общинско жилище. Сестра му също отскоро е без работа. Въпреки че има средно икономическо образование, в Бюрото по труда все не се намира подходяща оферта за нея. Албена ходи и се подписва редовно, но от това полза няма. „Процедурата е чисто формална, за да отчитат служителите, че са свършили някаква работа, но за мен това не е решение“, обяснява Албена.

До момента нито един от чиновниците на Фандъкова не е намерил за необходимо да предложи на нея и брат й нормален вариант за решаване на жилищния им проблем или пък каквато й да е работа.

„Аз не искам много. Една стая е достатъчна да живеем нормално със сестра ми – казва Радослав. – Може дори жилище без ток да ни дадат. Толкова много се измъчихме, че това за нас не е проблем, но на улицата няма как да останем“.

Майката на Радослав и Албена вече има подслон по принуда. Заради тежката ситуация в която изпада семейството й, Назаретка получава нервен срив. Приета е в психиатричната болница в Курило дни след като семейството заживява в къщата от картони. Критичната ситуация застига семейството, след като е изгонено от последната си квартира. Девет години то живее и плаща наем по договор с домоуправителя за стая, която е на преградено стълбище в съседен блок. Гонят ги оттам, защото се оказва, че е незаконно – помещението не е жилищна площ. Заради това те не могат да се картотекират като крайно нуждаещи се.

„Не че това беше нормален дом, но го бяхме приспособили някак си за живеене. Един след друг починаха баща ми и баба ми. Търгувахме с плодове, зеленчуци и дрехи. Дойде кризата, бизнесът ни се провали и нещата тръгнаха надолу, докато накрая останахме на улицата“, разказва Радослав.

Сега той е принуден да си докарва по някой лев, като изпълнява дребни поръчки на хора от квартала – боядисва, пренася мебели, чисти. В свободното си време мъкне десетлитрови туби с вода от близкия блок, за да има с какво да се мият и перат със сестра му. В импровизирания им дом естествено няма и ток. Той се осветява от уличната лампа. Освен за себе си двамата се грижат и за трите си кучета, които са със семейството повече от десет години.

„Нямаме с какво да се издържаме, но сърце не ми дава да ги изхвърля. Те ни пазят през нощта, защото има и лоши хора, които се нахвърлят срещу нас с обиди и ругатни. Опитваме се с нищо да не пречим. Ако това, че сме живи, дразни някого, не зная просто какво да направя“, възмущава се Радослав.

  бездомници, кашони, квартирата, крайно нуждаещи се, къща, общежития, пари, подслон, престъпници, ругатни, семейството, улицата, Фандъкова