Премиерът Александър Малинов е кръстник на княгиня Мария-Луиза

Портрет на министър-председателя Александър Малинов, 1908 г.

  Джентълменът на българската политика – така наричали трикратния министър-председател на България и дългогоди­шен лидер на Демократическата партия Алексан­дър Малинов. Достолепен, интелигентен и спокоен, той дълги години внасял европейски дух в дивата политическа джунгла на следосвобожденска Бъл­гария. В политиката Малинов успял да преживее всичко – от светлия миг на обявяването на българ­ската независимост през 1908 година, когато огла­вил за пръв път правителството, до несправедли­вия си престой в затвора през 1922-1923 г. 

Зад решетките един от най-истинските демократи в българската история по­паднал по заповед на зе­меделския лидер Алексан­дър Стамболийски, който по това време бил министър-председател. Така един от най-компетентните за вре­мето си юристи бил лишен от свобода без съд и присъда. По-интересното в случая е, че като юрист, само няколко години преди да бъде хвър­лен в затвора, Малинов защитавал самия Стамболийски в политически процес. Зе­меделският лидер бил съ­ден и лежал в ареста, за­щото заплашил цар Фер­динанд, че ако продължа­ва политическата си линия за подкрепа на Германия в Първата световна война, ще загуби трона си. Про­цесът срещу Стамболийски бил несправедлив и се ба­зирал само на политически­те му изказвания. Това въз­мутило демократа Ма­линов. Той не само се обявил срещу подхода на тогавашните власти, но и лично поел защи­тата на Стамболийски. За благодарност през 1922 г. бил вкаран в затвора от бившия си клиент заедно с още 12 бивши министри. Там той престоял до лято­то на 1923 г., като през това време нe получил нито право на защита нито обвинителен акт, нито справедлив процес.  „Вината“  на  Малинов била, че се обявил за опози­ция на са­мозабравилия се Стамболий­ски и отказвал да подкрепя репресиите срещу политическите про­тивници на режима. 

Цар Фердинанд с правителството на Александър Малинов след обявяването на независимостта на Царска България, 1908 г.

  Интересен факт около Александър Малинов е, че той е бесарабски българин. Роден в днешна Украйна, за­вършва право в Киев и вед­нага след това пристига в родината на дедите си, за да й служи до края на жи­вота си. Първоначално ра­боти като съдия, прокурор и адвокат. 

В политиката влиза в края на XIX век. Тогава станал член на създадената и ог­лавявана от Петко Каравелов Демократическа партия. Когато Каравелов заболял, посочил Малинов за свой на­следник.

 Веднага след като е из­бран, той се заел с партийна­та работа. Заради желание­то си да се посвети изцяло на изграждането на силна пар­тия, през 1903 г. Малинов от­казал на цар Фердинанд да приеме премиерския пост. За него било важно, когато управлява, зад себе си да има силна подкрепа. Така през 1908 г. Демократиче­ската партия спечелила изборите, а Малинов углавил 30-ото българско правителство.

 Като премиер, на 22 сеп­тември 1908 година, заедно с Фердинанд, обявил неза­висимостта на България. Това била последната крачка, коя­то следосвобожденска Бъл­гария правела, за да се пре­върне в пълноправна и сво­бодна държава. Първото уп­равление на Малинов било съпътствано и с бурно ико­номическо развитие на стра­ната. Лидерът на демократи­те подал оставка като министър-председател през 1911 г.

Княгиня Мария-Луиза с баща си Цар Борис III, 1933 г., София

  Преди началото на Първата световна война Малинов се обявил срещу съюза с Германия. Гласът му обаче ос­танал нечут и това коствало на България втора национал­на катастрофа. Той оглавил за втори път правителството малко преди Първата светов­на война а приключи с пълен неуспех за България.  През 1918 г. поел една разорена и измъчена от войни страна. За краткия си втори мандат като премиер успял да потуши вой­нишкото въстание и да склю­чи Солунското примирие. След това подал оставка и отново излязъл в опозиция. Този път на бившия си кли­ент Стамболийски.

 Управлението на земедел­ците и диктаторските мето­ди на лидера им не пречупи­ли Малинов. Той поддържал опозиционната линия и про­дължавал да развива парти­ята си. Като неин лидер, бил сред хората, които успели да обединят разпокъсаната опо­зиция срещу управлението на земеделците. Това била пър­вата крачка към свалянето на Стамболийски от власт. Мал­ко преди да бъде пратен в затвора, през 1922 г. Мали­нов бил третиран пуб­лично малтретиран публично във Велико Търново от лумпенизирани земедел­ци.

 След преврата от 1923 г. Александър Малинов бил ос­вободен от затвора и отново влязъл в политиката. Първо­начално той подкрепял управ­лението на Александър Цан­ков, но много бързо разбрал, че методите на новия преми­ер не се отличават много от тези на стария, и отново излязъл в опози­ция.

 Малинов ог­лавил за трети път пра­вителството на България през 1931 го­дина. Тога­ва за кратко станал пре­миер, но по-късно отстъ­пил поста си на по-младия Андрей Ляпчев и оглавил Народното съ­брание. Като такъв станал кръстник на княгиня Мария-Луиза. И сякаш за да не остане ни­какво съмне­ние, че цели­ят му живот е свързан с по­литиката, той починал по време на предиз­борно събрание в София през 1938 година. Така отдал и по­следните си мигове на поли­тиката и любимата си Демо­кратическа партия.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *