Вече 50 години милиони българи чуват името на Богомил Гудев при излъчване на български популярни песни от радиото и телевизията. Ако го обявят. От този свят той си отива само на 59 (на 19 октомври 1993 г.), но и днес продължават да звучат „Бяла тишина“, „Двама“ от филма „Козият рог“, „Вече свърши хубавото време“, „Детство мое“ от „Неочаквана ваканция“, „Лудо-младо“ – смятана за народна, „По-добре късно, отколкото никога“ от „На всеки километър“, „Любили сме“, „Сън сънувах“…
За именития си баща разказва не по-малко именитата му днес дъщеря Калина Гудева, която прави световна кариера като контрабасистка – със самостоятелни концерти и спектакли. Тя бе в София за годишнината от кончината на баща си, за която събра стари приятели. Гудева обяви, че започва да работи над пълна антология на творчеството на баща си. Целта е да бъде завършена по повод предстоящата му 80-годишнина.
Песни по текстове на Богомил Гудев са пели легендарните Маргрет Николова и Георги Кордов, Кирил Семов, Борис Гуджунов, Паша Христова, Йорданка Христова, Георги Минчев, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Борис Гуджунов, Мими Иванова, Орлин Горанов, „Тоника СВ“. Работил е с композитори като Атанас Бояджиев, Милчо Левиев, Борис Карадимчев, Развигор Попов, Александър Бръзицов. „Една плеяда творци – всички идваха във вкъщи да се опознаят приятелски, да се допълнят душевно, и да създадат нещо дълбоко, с персонална нотка в общия продукт. Знаеха си и кътните зъби. Затова и тези песни са живи 40 години. Едните тогава бяха все още млади таланти, други – зрели, дълбоки, владееха различни стилове“, припомня дъщерята Калина Гудева.
Да, баща й наистина е написал стиховете на култовата „Бяла тишина“ върху салфетка. Станало много случайно. Срещнали се с Борис Карадимчев в Съюза на композиторите и от дума на дума маестрото споделил идеята си, Гудев се съсредоточил и за един следобед се родил текстът. Иначе стереотипът на работа на поета бил да работи нощем, разказва дъщеря му. От скромност тя спестява това, което семеен приятел допълва – че творчеството му е поезия, а не обикновено стихоплетство. Уникалното е, че тази поезия е приложима да се запее. Даже допълвал мелодията, защото самият той бил музикант, чувството за ритъм му било вродено, усещал звъна на думата. „Това и на Запад е трудно да се прави – усмихва се Калина. – Изисква се различен вид талант, да усеща пулса на думата, математиката на фразата“.
Гудев е един от тримата текстописци в българската музика, издържащ се само от това през 60-те години. Бил на стопанска сметка, с данъци достигащи до 40%. Продукцията му била колосална и по размер – стотици текстове за песни. Печелил най-вече от издаването им на плочи в „Балкантон“. И с което си спечелил огромна завист в съсловието „априлски поети“. Вълна на негативизъм, на отричане и подценяване започнала да се усеща още в годините, когато Калина била дете. Дразнело ги и това, че е различен. Те пишели „слава на партията“ и „страна на чавдарчета и пионери“, той – с прости думи подреждал състояния, които докосват всеки – „Любили сме, любили и разлюбвали“, „Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно…“, „Вървят ли двама на дълъг път…“ А неговата „Лудо-младо сън засънило“ дотолкова става нарицателна, че до днес се смята за народна. Първият й изпълнител е Петър Чернев в далечната 1970 г. в дует с Магда Панайотова.
Доста преди поетът да събере пари за гарсониера, Тодор Живков пожелал да се запознае с екипа на песни като „Любили сме“ и „Сън сънувах“ – композиторът Атанас Бояджиев, поетът Богомил Гудев, певицата Маргрет Николова. Влезли те в кабинета му, където Първия ги засипал с внимание, наричайки ги „цветът на българската естрада“. Пошегувал се, че където да мине, все тия песни чувал. На тръгване попитал в свой стил искат ли нещо. Всички казали, че нямат нужда да им се дават облаги. Маргрет след време казва: „Не знаех тогава, че Богомил няма жилище! Никога не се е оплаквал! Можех да поискам не за себе си, а за него!“
„Преди да си купим жилище, живеехме 4 поколения – с прабаба ми, в квартира близо до Музикалната академия – припомня дъщерята Калина. Тя е родена от брака на Богомил с известната пианистка и диригентка Михайлина Иванова. – Но такъв беше баща ми. Ако нещо съм наследила от него, мисля, че е независимостта на духа му. По никакъв начин той не се обвързваше със силните на деня, с някакви творчески и политически клики“.
Няколко години Гудев работи като научен сътрудник. Веднъж обаче го помолили да замести в един оркестър контрабасиста. „Баща ми умееше да се пренастройва, да започва неща, в които не е подготвен специално, но с вроден усет и постоянство разгадаваше всеки нов пъзел и откриваше златната им среда. Помагаше му вродената фантазия в комбинация с аналитичния ум. Така стигна и до постижения даже в дърворезбарството“, казва Калина. С няколко упражнения засвирил и на контрабас, временно. Точно в този период, докато свирел на контрабаса, композиторът Атанас Бояджиев спешно търсел кой да му напише текст за песен към филм, която трябвало да изпълни Емил Димитров. Помолил Радой Ралин, но сатирикът му отказал. Говорейки с музиканти от оркестъра, Бояджиев чул, че временният контрабасист имал и дарслово за писане. Така се открили за бъдещата си съвместна работа поет и композитор.
Първата им обща творба е „Песен за чайката“, записана от Емил. Тя също се родила върху салфетка заради преследваната бързина.
Две години след като се отказва от научната кариера, Богомил Гудев стига до голямата награда „Златният Орфей“ през 1969 г. и въпросната среща с Тодор Живков. Но завистта не му прощава. Иронизират песни като „Неделя следобед“, изпята от Георги Кордов, посветена на разводите. „Бързо попадна в немилостта спрямо маститите поети на деня. Но все пак тя беше частична, но достигна драмата на Сашо Сладура например“, уточнява наследницата.
Ако в началото на XXI век започва да се говори за прокоба над създателите на филма „Козият рог„, то Богомил Гудев вероятно е първият, който умира само на 59. Причините обаче за смъртта му са по-скоро от духовен характер, смята дъщеря му, отколкото мистични.
След 1989 г. изведнъж от БНР се отказали от авторските му рубрики.
„Писнала гайда писана“ и „Думи през плет речени“. В тях той поднасял богатството на езика и фолклора ни от различни региони на страната им, в цялата палитра и автентичност. За целта обикалял и най-затънтените планински села. Тази негова чудатост изведнъж станала излишна.
„Баща ми беше много огорчен, защото на едно вдъхновение трябваше брутално да се затвори кранчето. Той беше сътрудник от години в радиото и изведнъж стана господин Никой. Дойде една генерация, която започна нова философия на цензуриране, а изведнъж всичко стана сухарско. Почна нотка на комерсиализация. Оказа се изолиран. Без трите си предавания всяка седмица, на които разчиташе не само финансово. Като се върнах тогава от Швейцария, открих цялата си стая пълна с години занапред с идеи. Тези листове изведнъж се превърнаха в излишна купчина, която всеки ден му напомняше, че нещо е замразено. Той отказа да пише текстове от сорта „вдигни 2-3 чаши вино, хайде дай козунака и дим да ме няма“. Преоткри себе си в детското творчество, стана председател на читалище в „Младост“ – започна в библиотеката да обновява книгите, да прави картотека. Последната му изява бе на концерт на Мими Иванова и Развигор Попов през 1993 г., чието мото бе по неговия текст „Вече свърши хубавото време“. Мими и Развигор бяха сменили глагола „свърши“ с „почна“. Уви, той си отиде няколко месеца след това“, припомня Калина.
Дъщерята смята, че приживе баща й най-добре се характеризира сам в стихотворението, което той посвещава на певеца Георги Кордов – „Смъртен съм“.
Съученик на цигуларката Недялка Симеонова
Богомил Гудев е син на един от първите професионални народни певци – Гуди – Гудев, който има 40-годишна кариера, един от първите със записи в радиото наред с имена като Гюрга Пинджурова и Мита Стойчева. Майка му била учителка, самодейно занимаваща се с театър. Артистичното семейство решило синът им да поеме по друг път от техния, макар да бил съученик на цигуларката Недялка Симеонова и също бил виртуоз на цигулката. Родителите обаче настояли да се заеме с нещо по-практично и да се отдаде на научна кариера.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Песента на поета Богомил Гудев “Бяла тишина” родена върху салфетка добавена от Пею Благов на
Всички статии от Пею Благов →