Панагюрци обявили Райна Княгиня за лека жена!

Райна Княгиня

Романтичната история за Райна Княгиня, ушила и развяла знамето на свободата в Панагюрище, е добре известна на повечето българи. Далеч по-неизвестна е трагичната съдба на Райна Попгеоргиева, която била почитана като княгиня едва десетина дни – от началото до разгрома на Ап­рилското въстание, а след това прекарала по-го­лямата част от живота си в бедност.

 Едва 20-годишна, Рай­на Попгеоргиева се качила на коня редом с войводата Георги Бен­ковски, а след това била наречена от западни журналисти българска­та Жана Д’Арк. Заради тази й постъпка съграж­даните й от Панагюрище я обявили за лека жена и дълги години след Осво­бождението стоварвали това клеймо върху нея.

 След разгрома на въс­танието Райна Княгиня е арестувана и изтезава­на. Докато била в зат­вора, богат турчин се  влюбил в нея и й предложил да я спа­си от мъченията. Услови­ето било тя да приеме исляма и да се омъжи за него. Райна Княгиня обаче отказала. Малко по-късно, благодарение на намесата на чужди журналисти и дипло­мати, младата българ­ка била освободена, а възрожденецът Найден Гергов я изпратил да учи в Москва.

Петимата синове на Райна Княгиня - Иван (най-големият в средата), Георги (вляво), Петър (вдясно), отпред са Владимир и най-малкият Асен

  В Русия Райна Поп­георгиева учила за аку­шерка. Прибрала се в родината веднага след Освобождението и ста­нала учителка във Ве­лико Търново. В Панагю­рище не можела да се върне. Според тогаваш­ното обществено мнение в града жена, която се качва на кон и развява знаме редом с бунтов­ниците, е лека и недо­стойна.

 Докато била в Русия, Райна си пишела пис­ма с панагюреца Васил Дипчев – участник във въстанието. След дълга­та кореспонденция два­мата се срещнали от­ново през 1882 година. Малко по-късно се оже­нили и Райна се върнала в Панагюрище. Съпругът й, който вече бил кмет на града, станал обект на присмех и съжаление от страна на съгражданите си, защото според техни­те представи се оженил за лека жена, която на всичкото отгоре била на цели 26 години. По това време неженените жени на тази възраст се смя­тали за стари моми.

 Освен от хорските при­казки бракът на Райна Попгеоргиева е помра­чен и от грубото поведение на съпруга й, който често я биел. Близките й я увещавали да се разведе, но вместо това тя родила петима синове и осиновила едно момиченце. През 1898 г. Васил Дипчев умира и я оставя вдовица. Малко преди това той станал депутат и семейството се преместило в София. По това време най-голямото дете на Райна било едва на 13 години, а тя стра­дала от различни боле­сти, причинени от прес­тоя й в затвора.

 След като тежестта по издръжката на семей­ството паднала изцяло върху нея, българската Жана Д’Арк се върнала към акушерството. Ми­зерстваща и с помощта на бастунче, тя куцукула по мрачните улички на тогавашното село Орландовци, за да помага на родилки. През 1907 година четвъртият й син – Петър, се прострелял с пистолета на един от по-големите си братя, които вече учели във Военното училище. Малко по-къс­но момчето починало.

Първият син на Райна Княгиня – генерал Иван Дипчев (1885 – 1954)

  Райна изпратила всич­ките си синове във Во­енното училище, защото нямала пари да ги изучи другаде. По-късно най-големият й син – Иван Дипчев, се издигнал до генерал и заради доказания си героизъм по време на Балканските и Първата световна война получил пет ордена за храброст.

 Докато синовете й били по фронтовете, здравето на Райна Кня­гиня все повече се вло­шавало. Постепенно за­ради тежкия живот и ми­зерията, в която живеела, тя започнала да губи разсъдъка си и на­края полудяла. Почина­ла в бедност през 1917 година, но с това траге­диите около нея не свър­шили.

 Въпреки безспорни­те си заслуги за Бълга­рия трима от синовете й станали жертви на ре­пресии от страна на държавата. Ме­сец след ид­ването на комунисти­ческия ре­жим през 1944 го­дина тре­тият й син Вла­димир из­чезнал без­следно и ни­кога повече не се завърнал.

 Предполага се, че заедно с хиляди други български граждани той е бил убит от комунисти­те без съд и присъда. Владимир Дипчев бил участник в Междусъю­зническата и Първата световна война, в кои­то се проявил и получил три ордена за храброст.

Най-големият син на Райна Княгиня, генерал Иван Дипчев, завършил живота си подложен на репресии и унижения.

 След 1944 г. властта го репресирала без съд и присъда. През 1954 г. бил осъден на смърт за измислено престъпле­ние, което според об­винението било извър­шено 30 години по-рано. По-късно присъдата била заменена с дожи­вотен затвор, а наказа­нието си генералът из­търпявал в комунистиче­ския концлагер в Ловеч. Там намерил и смъртта си.

 Петият брат, подпол­ковник Асен Дипчев, също имал нелека съд­ба.

Легендарното знаме на което са изобразени разярен български лъв и крилатия девиз “Свобода или смърт”

  След 9 септември 1944 г. той прекарал дълги го­дини в лагери и затво­ри. Все пак, за разлика от братята си, починал в дома си през 1964 го­дина.

 Вторият син на Райна Княгиня – Георги Дип­чев, имал по-лека съд­ба. Той завършил воен­номорското училище във Варна.

 През Балканската вой­на служил като маши­нист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявил в торпилирането на тур­ския крайцер „Хамидие“.

След идването  на комунисти отношението към Геор­ги от страна на власти­те било лошо, но той все пак не попаднал в затво­ра, за разлика от бра­тята си.

 След като разбила живота на трима от си­новете на Райна Княги­ня, през 1976 г. кому­нистическата държава тържествено премес­тила тленните й остан­ки с почести от София в родното Панагюрище. По повод стогодишнината от Априлското въста­ние те били препогребани в двора на бащината й къща, а редица кому­нистически функционе­ри държали помпозни и патетични речи над но­вия гроб на българската Жана Д’Арк.

Още сензации:

loading...

2 Отговора за "Панагюрци обявили Райна Княгиня за лека жена!"

  1. Тони Славков   29.07.2012 at 17:06

    Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?

    Отговор
  2. Серьожа Кючуков   30.09.2015 at 17:31

    Може и да не е била чак пък толкоз лека, но приятелчето и Гаврилчо много и се е харесал с дрехи и салтанати платени с „екатерининки“, за случая- иначе е приемал всякакви…А целта на руската(но международно договорена) активка, са единствено и само МАКСИМУМ жертви и ЗВЕРСТВА, като повод за война и „освобождение“ или освобождение- все тая…Впрочем, за ЗВЕРСТВАТА се погрижват бъдещите евромладокурци- тоест, предимно англо-френската агентура в нарочената за завладяване империя…Като държат аскера настрана, но с възглас „ЯГМА!“ към помашко-циганските и черкезки банди…

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *