Симпатичната ученичка Марияна от кинокласиката „Момчето си отива“ е пенсионерка от две години. Поредното потвърждение на мисълта, която обхваща всеки попреминал 50, че животът е въртележка без ход назад.

Сашка Братанова не е от мераклиите пенсионерки. Пенсията, която взема, нито е голяма, нито пък самата актриса по собствена воля се е вляла в армията от 2 милиона пенсионери. Пратили я насила в заслужена почивка. А точно почивката е онова, което я съсипва от 22 години насам, като не броим последните две.

Още като студентка първи за втори курс, през 1970 г. Сашка се снима в „Петимата от Моби Дик“. Поканата е от нейния преподавател в академията Гриша Островски. Бързо идва и следващата оферта за киноизява – от Людмил Кирков за ролята на Марияна в „Момчето си отива„.

Виждайки Невена Коканова на снимачната площадка, Братанова обезумява от красотата й. Харизмата на колежката й действа и обезоръжаващо. Младата дебютантка резонно се пита дали не е сбъркала мястото. Снимките си започва потисната вътрешно. Когато обаче филмът излиза на екран, дели славата с Невена и Филип Трифонов. Както се казва, става звезда за една нощ.

Голямата й популярност трае точно 20 години. Време, през което се снима в повече от 20 български филма. И има тайна любов с колегата си Рашко Младенов. Горе-долу в същия период, в който Ламбо е в афера с Кривошиева, а Йосиф Сърчаджиев – с Пепа Николова.

Близначките, родени от извънбрачната й любов, днес са на 26. Любопитното е, че през 1986 г. именно режисьорката Маргарита Младенова режисира съпруга си Рашко Младенов и Братанова като двойка в пиесата „Нека да е лято“ на театър „София“, където пламва искрата между тях.

6 години двойката поддържа тайната си любов.

Когато момичетата стават на 4, баща им иска да заживее с тях, но да не се развежда. Сашка настоява той да изчисти отношенията си с Маргарита, но това се случва много по-късно, а тогава просто се конфронтират и разделят с Рашко. Впоследствие Младенов признава момичетата – те даже му казвали „чичо“. В момента той е в нормални отношения и със законната си съпруга (междувременно разведени), и с бившата си любима.

Наскоро починала майката на Сашка след мъчително боледуване от рак. Изненадващо за Братанова, Рашко дошъл на погребението. Макар в миналото тя да не се виждала с биологичния родител на дъщерите си заради охлаждане в чувствата, тя не спирала момичетата да се срещат с баща си.

Сашка си знае какво й е коствало да отгледа сама близначките си. Изведнъж след 1990 г. режисьорите я забравят, театралната реформа я изхвърля на пътя. Съвместен спектакъл с Пепа Николова е единствената й прехрана, но и тя секва. За да не гладува, актрисата се хваща да мие входове. Дава си сама кураж, като си казва, че срамна работа няма. Налага й се да продаде апартамента си и да го замени с по-малък.

Повече унижения идват от своите, от актьорските среди. Сашка се явява на кастинг след кастинг, но без резултат. Тук-там се снима в масовки. Вземат я в чужди продукции, но разбира се, в треторазредни роли. В нашенските се оказва, че тия, които я изпитват, не я и познават като име. Други се правят, че не я забелязват. Трети я мотаят.

Така я увъртат и в Кюстендилския театър, където актрисата постъпва преди 6 години. Надеждата й е най-после да започне да играе пълноценно – нещо, което не й се е случвало от 20 години насам. Директорът само че не е на същото мнение. Всеки неин опит за повече работа се парира. Така замират хубавите й идеи за спектакли, за европейско финансиране. А веднага щом навършва 60 преди 2 години, същият началник й праща покана за пенсиониране.

Но на стари години изведнъж й се усмихва щастливата звезда. Канят Братанова за „тъпа реклама“, която частично я възражда. Вземат я в „Стъклен дом“. Отваря й се късметът и за „Къде е Маги“, където играе икономката. За Сашка това е нещо повече от „край на бедността“. Да, зад нея остават миговете, когато с първия хонорар си купува лелеяния стек цигари и… всъщност хонорарът свършва.

За Братанова „Играя – значи съществувам“ е мотото на живота, без поза. Дали и колко може – излишен въпрос, чийто отговор е доказан назад във времето. И в сегашните уж по-семпли роли, които си искат характерното и яркото.

Сашка Братанова е щастлива със закъснялото признание и ухажор до себе си в есента на живота. От суеверие не иска да говори за него. Момичетата й вече не се сърдят за продадения апартамент. Всяка живее с приятеля си, устроена добре, и се развива в работата, затова срещите на майка и дъщери вече не носят заряд на напрежение от хилядите кризи и проблеми в недалечното минало, а на празник. От малките големи радости в днешния ден.

„Така искам вече да живея с конкретните радости на конкретния ден, тук и сега“, изповядва звездата от „Момчето си отива“.

  близначките, мизерията, Момчето си отива, немотия, пенсионерка, развежда, Рашко Младенов, ролята, Сашка Братанова, Филип Трифонов, Филмът