Здравословните проблеми на Георги Калоянчев започнаха в началото на новото хилядолетие. Той се поболя, след като на 8 септември 2000 г. уби жена в автомобилна катастрофа.

Инцидентът го промени тотално. Калата престана да пуска шеги и вицове. Вместо това често мислеше за смъртта, заспиваше трудно. „Стряскам се нощем. Започнах да залитам, да губя равновесие. Казаха, че е паркинсон. Цяла година взимах лекарства. А било невроза“, споделял е той приживе.

Фаталната за Калоянчев и маздата му дата е 8 септември 2000 г. Тогава автобус, идващ от Варна, спрял за почивка край Петолъчката. 63-годишната пътничка Дора Боярова се била запътила към чешма на отсрещната страна, промушвайки се под мантинелата. А каращият по магистралата Калоянчев връхлетял върху жената с висока скорост. Или поне така твърдеше следствието.

В маздата с Калата били съпругата му Валя и вярната приятелка Стоянка Мутафова. Тримата пътували за Созопол – актьорите трябвало да представят на „Аполония“ хитовия си театрален спектакъл „Вчерашни целувки“.

„Видях знака за ограничена скорост до 60 км и най-много да съм карал с един-два километра повече. Забелязах, че има пешеходна пътека, но мантинелата не прекъсва и този, който иска да пресече, трябва да мине под нея. Че каква е тази пешеходна пътека?

Подминах я аз и изминах още към 40 метра. Жената е искала да пийне вода. Ядяла е сладолед. Навела се е под мантинелата и не се е изправила веднага. Нали когато бягат на сто метра, спринтьорите като клекнат, първите две-три крачки са наведени. В същото положение е била и жената. Клекнала под мантинелата и е вървяла наведена 1-1,5 метра. Тя не ме е видяла. Аз обаче видях лицето й – дори не беше изплашена. Просто изникна от асфалта. Извиках и ударих спирачките. После по спирачния път определиха, че скоростта ми била висока. А аз се бях уплашил. Затова и не надъних както трябва спирачката. След удара излязохме от колата, жените се разпищяха. Един очевидец се развика: „Ще те убия, бе!“. Казах си на ум: „Той пътува с жертвата и аз да съм на неговото място и аз сигурно щях така да викам“. Отидох при полицая, той се обади на „Бърза помощ“. Мина време, никой не идваше и пак го помолих да се свърже. Повика човекът линейка, а в това време една медицинска сестра от групата в автобуса даваше първа помощ. Дойдоха при мене хора, които пътуваха с жената, и ми заявиха: „Вие не сте виновен, тя мина под мантинелата и въобще не се огледа“.

Питах ги дали ще ми станат свидетели, а те: „Не, не, как ще се разкарваме!“. Пристигна „Бърза помощ“, а аз извиках синовете да вземат колата. Решихме със Стояна да не ходим на „Аполония“. В това състояние не можехме. Отидохме до болницата да ми вземат кръв, да проверят дали не съм пил. Не ми позволиха да видя жената, защото била в кома“, разказваше приживе големият актьор.

Делото му за убийство по непредпазливост се състоя на 23 ноември 2001-ва. Човекът легенда бе изправен на подсъдимата скамейка, а очите му сякаш бяха събрали цялата тъга на света. Георги Калоянчев изслуша равния глас на магистрата в окръжния съд в Сливен: „Лишаване от свобода условно за срок от 6 месеца с 3-годишен изпитателен срок“.

„Няколко пъти преди процеса ме викаха в следствието“, връщаше се към кошмарните мигове Калата, преди да почине. „Попитах веднъж един следовател какво мисли, виновен ли съм. Той ми каза: „Абе, г-н Калоянчев, ако беше някой друг по-неизвестен, досега да сме го забравили! Вие сте известен, има журналисти, ще научат и ще кажат, че сме ви претупали. Ще ни съсипят!“.

Извика ме главната следователка и ми съобщи, че ще разделят вината между мен и жертвата. Викам, това значи, че и аз съм виновен. А аз нямам вина. Погледах я, погледах я и питам: „Вие страхувате ли се от мен?“. След пауза тя отвърна: „Да, защото се казвате Калоянчев!“.

На делото усетих, че съдията предварително беше решил какво да прави. Аз съм актьор, имам интуиция. Съдията се опасяваше да не кажат, че е снизходителен. Дори и прокурорът искаше само глоба без дело. Обаче съдията не се съгласи, настоя дело да има.“

Калоянчев подари маздата, с която на 8 септември 2000 г. уби жена на пътя за Бургас, на внука си Георги. Даде му колата, защото вече не можеше да кара.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Георги Калоянчев, Дора Боярова, жертвата, здравословните проблеми, колата, магистрата, маздата, мантинелата, пешеходна пътека, свидетели, Стоянка Мутафова