Днес името на Добри Терпешев е покрито с прах и малцина си спомнят за него. Това обаче е една от знаковите фигури в противоречивата история нa социалистическото движение в България. Дългогодишен политически затворник преди 9 септември 1944 г., след „революцията“ Терпешев опитал и меда, и жилото на властта. Той стигнал до поста вицепремиер и до генералско звание, а след това заради острите си критики срещу Тодор Живков бил изключен от партията и изселен от София.

Роденият през 1884 г. Добри Терпешев станал член на Българската работническа социалдемократическа партия още през 1903 година. Полуграмотен, но смел и решителен, той се наложил в партията като непримирим революционер. Терпешев се различавал силно от интелектуалците, широки социалисти, Димитър Благоев и Янко Сакъзов и се чувствал по-добре в компанията на тесните и радикални комунисти, оглавявани от Георги Димитров. Затова при разцеплението на БР СДП той поел по пътя на радикалното крило на партията и това предопределило съдбата му на дългогодишен политически затворник.

За пръв път Терпешев попаднал под ударите на закона още през 1912 година. По това време той бил мобилизиран като войник в Балканската война. Докато бил на фронта, прокарвал проповядваната от комунистите антивоенна политика.

След като бил заловен да деморализира войниците, Терпешев бил арестуван и осъден на смърт. От гибелта го спасила атаката на турската армия, която принудила българските офицери да извадят от ареста всички провинили се войници, да им раздадат оръжие и да ги изпратят да защитават позициите.

В началото на 20-те години на миналия век България изпаднала в състояние на гражданска война. След Септемврийското въстание от 1923 г. земеделците и комунистите били подложени на репресии от новото правителство на Александър Цанков. В тези години Добри Терпешев не стоял със скръстени ръце.

През 1924-1925 г. той бил политически ръководител на хасковската комунистическа чета „Христо Ботев“, която водела битка с армията и полицията.

След серия военни схватки и сражения с официалните власти, през 1925 г. Добри Терпешев бил заловен, арестуван и за втори път осъден на смърт. Забавянето на изпълнението на наказанието му обаче продължило цели 12 години. През това време той лежал в затвора при строг тъмничен режим, а през 1937 г. получил амнистия за втори път.

Веднага след като излязъл от затвора, Добри Терпешев отново се захванал с комунистическа дейност и през 1938 г. станал член на ЦК на БРП (комунисти). През 1941 г. отново бил арестуван и хвърлен в затвора. Този път престоял там само две години и през 1943-та с помощта на свои бойни другари успял да избяга.

Веднага след бягството си Терпешев бил избран за член на Политбюро на ЦК на БРП (к) и за командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), която воювала с оръжие срещу правителствените сили.

В края на лятото на 1944 г. правителството на Иван Багрянов, което се опитвало да смени плавно прогерманския курс на българската външна политика с продемократичен, било свалено. На негово място на 2 септември 1944 г. дошло правителството на земеделеца Константин Муравиев. Още от първия ден на седемдневното управление на Муравиев правителството започнало активни преговори с оглавяваното от Терпешев нелегално движение.

По време на преговорите шефът на партизаните бил непримирим, че правителството трябва да се оттегли и на негово място да дойде управление, което да бъде доминирано от Отечествения фронт.

Докато преговорите течали, Терпешев взел активно участие в преврата на 9 септември 1944 година. След идването на комунизма въпреки слабата си грамотност Добри Терпешев взел активно участие в изпълнителната власт. Веднага след преврата той станал министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев.

След смъртта на Георги Димитров станал зам. министър-председател в правителството на Васил Коларов, който обаче починал през 1950 г. и властта била поета от Вълко Червенков.

Докато се подвизавал по върховете на властта обаче, Добри Терпешев така и не успял да промени революционния си нрав и привичките си на човек от народа. Въпреки че бил настанен в луксозна резиденция в покрайнините на София, той не се отказал от навика си да отглежда домашни животни. Така из красивия парк на резиденцията му на воля се разхождали кокошки, пуйки, кози и агнета. Политическата му кариера продължила до Априлския пленум на БКП от 1956 година. Тогава Тодор Живков организирал успешен преврат срещу сталиниста Вълко Червенков и заклеймил политиката на „култа към личността“. За разлика от повечето членове на висшето ръководство на БКП, които в продължение на години коленичели пред Червенков, а след това в един миг го предали, Добри Терпешев отказал да се включи в преврата. От трибуната на Народното събрание той дори разкритикувал остро новия диктатор Тодор Живков, като заявил по негов адрес: „Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали – нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България“.

Веднага след това Терпешев бил свален от всичките си постове, изключен от БКП, изселен от София, а поборническата му биография изтрита от историята на партията и държавата. Той доживял старините си като репресиран от режима, заради който прекарал младостта си по затворите. Напуснал този свят през 1967 година.

  Александър Цанков, амнистия, арестуван, властта, Георги Димитров, Добри Терпешев, Иван Багрянов, Кимон Георгиев, кокошки, осъден на смърт, политически затворник, революционер, репресиран, Тодор Живков