Президентът на БФВ Данчо Лазаров присвоил волейбола у нас

Данчо Лазаров (вдясно) пробва да махне и Радостин Стойчев (вляво) от треньорския пост в националния отбор

  Все още пресните общест­вени и държавни емоции около волейбола са доста за­късняла реакция на едно по­рочно статукво. От близо петнадесет години федерацията функционира като подраз­деление на фирма „Сиконко“, и по-специално на нейния шеф Данчо Лазаров, който практически е присвоил най-успеш­ния колективен спорт у нас.

Казано по друг на­чин – Инженера (6.0. – чрез лексика­та на придворните край мрежата тази професи­онална категория започна да звучи като научно звание или благородническа титла?!) си е организирал едно напъл­но безплатно РМД, на което може да завиди дори идеоло­гът на виртуалната привати­зация Иван Костов…

 Федерация за лична употреба. 

В началото на своето ца­руване във волейбола Данчо Лазаров обслужваше преди всичко личното си его като бос на „Левски-Сиконко“. И естествено отборите на фир­мения клуб бяха абонирани за титлите, като мъжете май направиха поредица от осем или девет първи места. В съ­щото време младите таланти от страната си знаеха, че ако искат да помиришат наци­онален отбор, задължител­но трябва да облекат синия екип. Целият този монопол се крепеше и на услужливи­те съдийски свирки, така че допреди четири-пет годи­ни вътрешните първенства бяха чисто и просто масовка с предизвестен победител за кеф на шефа.

Данчо Лазаров - Инженера

  С настъпването на труд­ните времена „Сиконко“ по­степенно загуби интерес към „Левски“ и практически се оттегли от клуба, а по този начин се съживи и забраве­ната конкуренция. А може би причината за новите приори­тети на Инженера се криеше в добрите пари, заработвани на международния волейбо­лен пазар? Съвсем различни от мижавия клубен бизнес край мрежата! Вероятно с този мотив в център на все­лената беше превърнат един по същество неофициален, но сериозно комерсиален турнир като Световната лига, от който националите зара­ботваха почти по милион долара в успешните сезони. Освен това през федерация­та преминава и постоянният финансов трафик на така наречените „лицензи“, тоест международните сертифи­кати на играчите, от които също се печелят нелоши от­числения. Ето как Левски“ отмиля на „мецената“, но ин­тересите на фирма „Сиконко“ останаха…

 Инженер без мандат. 

Замаяна от успеха на на­родните любимци, публиката доста фриволно предостави съдбата на втория по значи­мост спорт у нас в ръцете на неясно лоби. И докато фут­болът е прекалено осветен, волейболът предоставя доста повече възможности за ано­нимност и схеми зад кадър. А във федерацията влизат и влизат солидни суми – от Световната лига, от телеви­зионни права и рекламни договори, от турнета, наградни фондове и субсидии от международната федерация. Не на последно място и от държавния бюджет за спор­та, по правило щедър към най-успешната отборна фе­дерация. Последният пример са милионите, осигурени от правителството за първата и… втората олимпийска ква­лификация в зала „Армеец“…

 А Инженера е на входа и на изхода и никой и не помисля за избори, устави, мандатност и тем подобни дребо­лии. През годините тук-там се появяваше някаква мижава опозиция – най-напред около „Славия“, после откъм ЦСКА, но Данчо Лазаров на бърза ръка намираше цаката на всеки потенциален смутител на фирмения му ком­форт. На един покаже тояга, на друг – морков, а и кой ще му държи сметка, след като момчетата са твърдо сред първите четири-пет отбора на планетата? И така щеше да продължава още петна­десет години, ако не се беше появил премиер, който играе по целия социален терен – от магистралите до волейбола…

 Освен това се знае кои са синове, тоест – фаворити на Инженера, и кои – не. Като например проваления отвся­къде „селекционер“ Мартин Стоев, винаги на дневен ред за назначение в националния тим. В същото време място по правило няма за доказан и предоказан професиона­лист като треньора на ЦСКА Сашо Попов, който от петна­десет години ръководи „чер­вените“ и почти на гладно ги изведе високо в Европа. Оче­видно и Радостин Стойчев не е от РМД-то на Лазаров…

 Служебен сезон 

И докато бленуваме по­следна виза за Олимпиадата в Лондон, нека не пропуска­ме от поглед и по-далечните зони на площадката. Там, където цари непрогледен мрак. Под ръководството на Инженера женският пред­ставителен тим се превърна в агенция за износ на красива българска плът, от която ни­кой не чака спортен резултат. То не бяха секс игри между треньори и състезателки, то не бяха скандали и унизител­ни загуби от азери, казахи и узбеки… 

Така стигаме и до може би най-тежкото прегрешение към публиката и традицията – личната федерация на Ла­заров на практика ликвидира вътрешния волейбол, след като този сезон първенства­та завършиха със служеб­ни протоколи. При дамите “Левски“ бойкотира полу­финала срещу ЦСКА заради организационни  разправии около зала „Сиконко“ в „Лю­лин“, а при мъжете „Пирин“ (Разлог) се отказа от третия мач за титлата и така златни­те медали отидоха в „Марек“. По  случайност  собственик на тима от Дупница е Иво Константинов,  първи  под­гласник на Инженера в РМД федерацията…

 Държавата вече каза „А“ покрай колизията „Лазаров – Стойчев“ и не трябва да спира дотук. В азбуката на обществения интерес дори преди буквата „В“ като во­лейбол е „Ф“ като футбол…

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *