Сбиването във финала ЦСКА – „Левски“ за купа­та през 1985 г. и разформироване­то на двата отбора по нареждане на ЦК на БКП влиза в историята като най-големия инцидент във вечното дерби. Всъщност искри­те между двата отбора прехвър­чат доста от по-рано. Хрониките обаче сочат, че най-масовото сбиване е девет години по-рано.

 Какво се случ­ва във финала за Купата на Съветската армия, през 1976 г.? Кои са най-кървавите сблъсъци в най-големия мач в България? Нека си припомним щрихи от исто­рията на вечното дерби.

 Навръх 2 юни 1976 г. стадион „Васил Левски“ става арена на една от най-знаменитите битки между „Левски“ и ЦСКА. „Червените“ вече са си осигурили шампионската титла. Няма и месец по-рано тимът на Серги Йоцов е опухал вечния съперник с 3:1. Сега обаче воденият от Иван Вуцов състав на „Левски“ е решен на всичко, за да грабне поне втория по значение трофей.

  В Деня на Ботев над София плющи стра­хотен дъжд. Въпреки водното бедствие 65 000 запалянковци с чадъри и шушлеци се натъпкват в националния стадион. На терена ври и кипи. „Левски“ взима бърз аванс с два гола на Йордан Йорданов – Пиката и Павел Панов. ЦСКА изравнява до по­чивката чрез Божил Колев и Георги Денев – Кучето. Редовното време завършва 2:2. В продължението Геор­ги Цветков – Цупето прави 3:2 за „Левски“, но още на следващата атака Милен Горанов изравнява – 3:3.

  Въодушевени, армейците натискат за четвърти гол. По фланга Денев развинтва персоналния си пазач Типеца. Защитникът на „Левски“ има зъб на Кучето от предишния сезон когато крилото на ЦСКА връзва на фльонга него и Добромир Жечев. В жела­нието си да спрат Денев двамата си удрят главите. Падат на тревата, всички им се смеят. Типеца си изпуска нервите и вкарва едно кроше в лицето на Денев. Онзи му го връща с лакет в зъбите.                 

 „Ни съ бий, Иванеее, ни съ бий!“, крещи от тъча  Буцата с габровския си диалект към Типеца. В това време играчите на ЦСКА напа­дат левскарите.

 Закоравелият биткаджия Ангел Рангелов, който вече е посинил кокалчетата на цялото нападение на „сините“, награбва да млати когото пипне. Здравенякът от Шумен Цоньо Василев – Третата хирургия насмита Панов и Емил Спасов. Типеца пробва да се из­мъкне ни лук ял, ни лук мирисал от мелето, когато Милен Горанов го докопва за ластика на гащите и го връща в играта. В тупаника се включват и останали­те, всеки налага когото докопа. 

  Иван Вуцов и Серги Йоцов нахълтват на иг­рището, за да си озаптят играчите. Съдията Петър Николов се чуди какво да свири. Не може току-така да спре финала за Купата на Съветската армия! Още повече, че

в официалната трибуна са другарите от посолството на СССР в София начело с военния аташе генерал Орджоникидзе. Добре, че са посръбнали водка и случката им се вижда забавна. Реферът се прави, че нищо не е станало, и показва два-три жълти картона, колкото за цвят.

 Голямата драма на­стъпва 100 минути след началото на мача, когато след центриране топката влиза във вратата на ЦСКА – 4:3 за „Левски“! В мелето не става ясно кой точно е голмайсторът. На светлинното табло из­писват името на капитана на „сините“ Кирил Ивков. Чак по-късно става ясно, че голът всъщност е на Цветков.

 След мача спортната преса в София отбеляз­ва накратко, че „в един момент нервите взеха връх“. По-късно, при разформироването на двата отбора през 1985 г. много хора ще кажат, че инцидентът от финала през 1976 г. е бил много по-голям. Всичко обаче е било потулено – не върви да се налагат наказания заради трофея на съвет­ските другари. Пешкира опира Иван Вуцов, който е изгонен от „Левски“, макар че същия сезон е взел скалпа на „Аякс“ и има победа над „Барселона“ с 5:4 в София.

  Кървища се леят и есента на 1976 г. когато е първото обръщане на резултата от 2:0 за ЦСКА до 3:2 за „Левски“. В 50 минута армейците водят с два гола на Милен Горанов и Цветан Йончев, когато на сцената излиза дупнишкият бомбардировач на „сините“ Киро Миланов – Байко. Седмица по-рано Байко е разпердушинил фин­ландците от „Рейпас“ за победата с 12:2 в София. Сега именно Миланов нати­ска спусъка за 2:1. В този мач храбрият щурмовак е пазен от безкомпромисния Ангел Рангелов от ЦСКА. При сблъсък между двамата дупничанинът се хваща за устата и почва да плюе кръв пред съдията Димитър Пармаков. Сочи белези и реве, че Рангелов го е изритал в лицето с бутоните.

 Убеден в решението си, Пармаков гони защитника на ЦСКА. „Червените“ пък казват на арбитъра, че Миланов нарочно си е прехапал езика. След това нападат съдията, че не е изгонил Благой Кръстанов от „Левски“, цапардосал в лицето техния вратар Йордан Филипов.

 Останали с човек по­вече, „сините“ изравняват 2:2. В последната минута Миланов е съборен в на­казателното поле на ЦСКА и Димитър Пармаков свири дузпа! Всички в червено начело с капитана Божил Колев награбват рефера. В крайна сметка Войнов е точен и „Левски“ бие с 3:2. 

Киро Миланов обаче по-късно си намира майстора. Това е Георги Илиев – Майкъла, понастоящем изявен футболен коментатор.

 Целеше ме със свирепи шпагати Имах чувството, че ме удря с щанга през крака­та“, казва Миланов.

 Майкьла е главно дейст­ващо лице в дербито на 5 септември 1981 г. заедно с рефера Йордан Жежов. Шампионите от ЦСКА повеждат с гол на Цветан Йончев, „сините“ изравня­ват 1:1, след което двата отбора почват да се ритат като магарета.

  В средата Майкъла раздава здрави балтии и не дава никой да мине през него. Червените чорапи на ЦСКА пък стават на дупки от бутоните на десния бек на „Левски“ Пламен Николов. Побеснял, Спас Джевизов награбва Нико­лов и го изхвърля направо на пистата. Съдията Жежов го гони. С десет души ЦСКА обаче повежда 2:1 с гол на Безински. Настъпва по­следната минута. След цен­триране Майкъла и Мишо Вълчев скачат за топката, а нападателят на „сините“ пада в наказателното поле. Жежов, който е изостанал в центъра, дава дузпа за „Левски“, футболистите на ЦСКА вдигат страшен скандал, но арбитърът е категоричен – дузпа! Зад топката застава Тодор Барзов и спасява „сините“ с гол за 2:2. Не стига това, ами и показва среден пръст на вратаря на ЦСКА Георги Велинов. 

Ядосан, Джони подгонва да бие дребосъка Барзов, който едва успява да се скрие при треньорите на скамейката на „сините“.

 След инцидента от 1985 г. двата отбора вече са по-сдържани един към друг. Пускат роднински връзки като например тази, че вратарят на ЦСКА Георги Велинов кумува на големия си съперник от „Левски“ Борислав Михайлов при първия му брак с волейболистката Петя. Почват трансферите от единия в другия отбор на възлови играчи като Божидар Ис­кренов – Гибона, Ивайло Андонов и Мъри Стоилов.

  Примирието продължава чак до полуфинала за Купата на България през пролетта на 1996 г, когато е поставен рекорд по кар­тони, ненадминат и до днес – 3 червени и 14 жълти! Вади ги реферът Костадин Гергинов, който едва удър­жа дербито да свърши без счупени крака.

 ЦСКА е загубил първия двубой на „Герена“ с 0:1, но бързо повежда 2:0 с голове на Георги Донков и Филип Филипов. В този момент защитникът на ЦСКА Адалберт Зафиров награбва за гушата Дончо Донев от „Левски“. Инте­ресното е, че по това време Зафето има действащо наказание от УЕФА – две години дисквалификация от международни мачове, тъй като през есента на 1995 г. опитва да удуши украинския рефер Василий Мелничук след мача за КНК „Халмстад“ – „Локо“ (Сф) (2:0). Сега награбва и левскаря за шията.

 Гергинов гони Зафиров и Донев, а двата отбора остават с по 10 души. Малко след това е отсъдена дузпа за ЦСКА, която Георги Георгиев изпуска. Усетил момента, капитанът на „Левски“ Емил Велев – Кокала вдъхновява своите да се хвърлят. В края на първото полувре­ме е изгонен вратарят на ЦСКА Димитър Попов за фаул в наказателното поле срещу Илиан Симе­онов – Чушката. Владимир Йонков вкарва дузпата за 1:2. Останали само с осем полеви играчи, армейците слагат оръжие. Три гола за „Левски“ след почивката на Симеонов, Тодор Зайцев и Мариян Христов довеждат до пълен обрат – 4:2 за „сините“ в най-грубото дерби в историята.

  Адалберт Зафиров, Георги Денев, Георги Илиев – Майкъла, Добромир Жечев, Иван Вуцов, Йордан Жежов, Йордан Филипов, купата, Левски, реферът, сбиването, съдията, Типеца, финала, цска