Слабата професионална компетентност и ниското доверие и авторитет на СЕМ станаха причина рекорден брой кандидати да си опитат късмета на рулетката за генерален директор на БНР. Усещането, че при този състав на медийния регулатор може да успее всеки, образува група от 17 кандидати, участващи с различна мотивация.

Слуховете, че конкурсът е предрешен, обикалят медийната гилдия, а доказателствата за това са, че вече има едно сигурно име преди обявяването на решението от СЕМ на 23 май. Това е Кирил Калев, един от създателите на веригата „ФМ+“, бивш посланик в Австрия и близък, ама много близък приятел на олигарха Иво Прокопиев и собственика на „Дарик радио“ Радосвет Радев. Точно той е най-вероятният бъдещ шеф на БНР, научихме от достоверни източници.

Източници както от регулатора, така и от бранша са категорични, че именно Калев е фаворитът на медийните експерти. Освен него обаче още 16 души се борят за поста, един от друг по-интересни с трудовата си биография, персоналните особености, а и с лобитата, които играят зад кандидатурите.

Самочувствието, че може да управляваш такава огромна и авторитетна институция като общественото радио, в момента с най-високо доверие в страната, може да бъде обяснено с различни причини, формалното изискване за 5 години трудов стаж в радиото, без условие за управленски опит, може да направи генерален директор дори някоя от чистачките, които също познават добре структурата и функциите на радиото. При това те знаят доста повече от болшинството членове на СЕМ, сред които са хора с твърде кратък и незабелязан професионален стаж, като помощник-режисьор, бивш репортер, експерт по съветска фотография и други, още по-отдалечени от медиите лица. Как да не ти се прииска да участваш и ти.

Сред най-смелите кандидати са постоянно кандидатиращият се по здравословни причини Георги Божков, братът на небезизвестния Иво Инджев -Ясен Инджев, който нанесе доста поражения като говорител на правителството на Димитър Попов, а по-късно и като интендант на имотите на СБЖ. Екзотика прибавя участието на бившата главна счетоводителка на БНР по времето на Поля Станчева – Жени Гаджалова, свързана с хазартния бизнес, а и радваща се на особена „симпатия“ сред журналистите в националното радио.

Самата тя приповдигнато се хвали, че зад гърба й стои ключов хазартен бос който „щял да натисне“ за избора й.

За да е по-весело, се е включила и сегашната вътрешна одиторка Росланна Радомирова – Белчева. С какви мотиви одитор лелее да ръководи журналисти, не е ясно. В тази група е и бившият директор на радио „Благоевград“ Николай Ангелов, успешно внедрил корейския опит с равно заплащане на всички в медията си, която на два пъти го изхвърли на улицата.

Преподавателят в университета в Ниш Ванче Бойков, придобил българско гражданство, изглежда, е сбъркал столиците за кандидатстване. Купонът обаче би бил скучен без Диана Димитрова, работила в двете национални програми на БНР „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Тя е известна повече като бивша снаха на Йордан Василев бивш депутат от СДС и главен редактор на в. „Демокрация“, който като член на Управителния съвет на БНР по времето на Костов я лансира дори за водеща на „Неделя-150″, неуспешно. За сметка на това впоследствие тя изпрати сина си в Белград, където за радост на колегите отпътува и самата Диана. Сред постоянните кандидати с нездравословен статус е и поетесата Гергина Дворецка, чието предишно участие развесели даже СЕМ заради изумителното й представяне.

Групата на лобистите е също доста пъстра и разпознаваема. Те „участват, за да участват“ в бъдещото раздаване на постове. Най-силно сред тях блести бившата генерална директорка Поля Станчева, заради която навремето радиото бе грубо разбутано само с цел тя да влезе вътре на бял кон като освободител от предишни завоеватели.

Фалшивата й диплома, трудов стаж и лична карта с объркана година на раждане я нареждат сред най-успешните авантюристи на прехода. Управлението й бе белязано от слухове за машинации и крупни далавери, а доверието към БНР спадна именно в този период. Заради безкрайните й воаяжи по света и не толкова у нас пък някои й лепнаха прозвището .летящата Поля“.

Веселбата не свършва дотук. 29-годишният Митко Димитров иска да е началник на всяка цена и едва ли знае накъде отива. 3-годишният му стаж в БНР е извор на огромни амбиции и желания. Спортният журналист Радослав Янкулов след серия медийни приключения малко преди пенсия все още си търси място под слънцето. Бившият член на СЕМ Бойчо Кулински, изглежда, пък е решил да подразни колегите си от медийния регулатор, като ги принуди да го изслушат на конкурса. Водещият от програма „Христо Ботев“ Иво Тодоров, който е и бивш редактор на Милен Цветков, вероятно е най-странната фигура в този пасианс, защото никой не го познава добре.

За композитора Найден Андреев може да се каже, че участва във всички видове конкурси за Началници – било за радио или телевизия, опера и театър, или културен център. Той също е стъпил на червен килим и чака подкрепа. В момента се изявява като водещ по „Христо Ботев“, но е хвърлил око на музикалните състави на БНР.

Програма „Христо Ботев“ всъщност е най-обилно представена сред кандидатите за генерален директор на БНР. Главният продуцент Георги Василски е бивш директор на програмата, бивш кореспондент в Букурещ и разчита на подкрепа от различни страни включително и на част от колегите си. Композиторът Стефан Димитров, автор на много музикални хитове, директор на програмата за култура в момента, бивш член на СЕМ в по-добрите му времена, най-силно отговаря на изискването за общестг вен авторитет. Като артист обаче не е внимавал много в събирането на документите за трудовия си стаж. Политическото му залитане между партията на Меглена Кунева и отколешната любов към Иван Костов в последно време му изигра лоша шега.

Всички се учудиха защо така преди парламентарния вот СЕМ се разбърза с избора на генерален директор на БНР. От една страна, органът се опази от упрека за бездействие, ако закъснее със срока. От друга страна, отдавна бере ядове заради мерака си да се намеси в опърничавото радио, което досега някак се бранеше от ниската компетентност и набезите за приватизация, прокарвани през регулатора с меки колене. Най-сетне слънцето проби, защото в двора на радиото е решил да посади своя палма чрез кандидата Кирил Калев, някогашен водещ в програма „Христо Ботев“. Всъщност отпреди 22 години. С това се изчерпва познаването на радиото. После той става съсобственик на радио „ФМ+“, посланик във Виена, през последните две десетилетия с различен и неособено успешен бизнес в Австрия и у нас. Знае се, че е подкрепян от Радосвет Радев, който някога като конкурент на БНР подкрепи и Поля Станчева, за да е сигурен, че има кой да навреди отвътре.

Калев е работил известно време за „Икономедия“, което само е затвърдило близките отношения със собственика Иво Прокопиев Калев има и стаж, и опит. Това е фаворитът, който трябва да сбъдне желанието на СЕМ за пряко кадруване в Националното радио.

Така конкурсът се оформя като пиеса със статисти и предварително раздадени роли. Дали режисьорът с папийонка и чисти ръце е наясно с идеята на продуцентите? Които, вече гърми навсякъде, са предложили на трима души в медийния регулатор по 10 000 евро, за да изберат Кирил Калев. Кой е дал и някой взел ли е, засега е въпрос без отговор. До 23-ти май.

А както гласи коментарът на посветените в заверата: „Ма, много евтино, бе…“.

  генерален директор на БНР, далавери, диплома, Иво Прокопиев, кандидати, Кирил Калев, лобистите, медийните експерти, националното радио, Поля Станчева, радиото, Радосвет Радев, СЕМ, фаворитът, фалшивата