И до днес в Пловдив, когато се чества годишнината от Съединението на Княжес­тво България и Източна Румелия, се разиграва възстановка на събити­ята. Най-атрактивният момент от нея е обиколката на града с обле­чения по халат Треперико паша, ве­личествения Чардафон и неговата годеница Делка. За разлика от Съ­единението тази сцена е по-скоро недоразумение и глупост.

 „Омразният“ Трепе­рико паша, който на 6 септември 1885 година изживял едновремен­но и радостта от на­ционалния успех на Съединението, и уни­жението, на което го подложили организа­торите му, всъщност е един от най-смислени­те, образовани и дос­тойни българи на въз­рожденска България. Това е котленецът Гав­рил Кръстевич. Шест­надесет години пре­ди да бъде разходен с файтон по улиците на Пловдив от бутафорния фелдфебел Продан Тишков Проданов, ос­танал в историята като Чардафон, Кръстевич бил едно от главните действащи лица при извоюването на бъл­гарската църковна не­зависимост. През це­лия си живот, тихо и без излишен патос, той работил едновременно и за родината си, и за султана, на който слу­жил като високопоста­вен чиновник в Осман­ската империя.

 Заради този си статут и перфектните си юри­дически познания, Гав­рил Кръстевич пър­во успял да спаси от заточение поборника за църковна независи­мост Иларион Макариополски, а след това и да издейства от султан Абдул Азис фермана, с който Българската пра­вославна църква полу­чила своята независи­мост.

  Гаврил Кръстевич се родил в Котел през 1818 година с името Гандьо Баев. Заради високите му интелек­туални възможности котленските първенци го изпратили да учи в Карлово при прочутия учител Райно Попович. След това Кръстевич започнал работа като учител в Сливен, но бо­гатият котленец Стой­ко Попович – баща на Георги Раковски, го изпратил в Цариград при Стефан Богориди. Богориди бил един от най-влиятелните хора в Османската импе­рия и един от малцината нейни подани­ци, в чийто дом лично гостувал султанът.

 Заради знанията и прилежността си мла­дият Кръстевич ста­нал любимец на Сте­фан Богориди.

 Багодарение на финансовата му помощ той завършил елитната Велика народна школа в Куручешме, а след това се сдо­бил с диплома за юрист от Париж. 

Когато се вър­нал в Цариград, Гав­рил Кръстевич започ­нал работа като секре­тар на Стефан Богори­ди. От 1845 до 1850 година той бил управи­тел на гръцкия остров Самос, а през 1851 г. станал член на търгов­ското съдилище в Ца­риград. Заедно с това Кръстевич преподавал търговско право в юридическото училище на Османската империя. Качествата му не оста­нали незабелязани от османския елит и той се издигнал до член на Върховния съд на Ос­манската империя. 

Въпреки невероятна­та си кариера и абсо­лютното доверие, кое­то му гласувала османската власт, Кръстевич никога не забравил от­къде е тръгнал. През 1859 г. той станал ре­дактор на списанието „Български книжици“. По-късно издал „Исто­рия българска“, в която за пръв път се казвало, че българите са пото­мци на хуните.

 В годините, в кои­то служи на султана, Гаврил Кръстевич успява да съчетае бъл­гарската национална кауза с коректност­та си към Османската империя. Затова след Освобождението е из­пратен от официални­те османски власти за главен секретар и ди­ректор на вътрешни­те работи на Източна Румелия. През 1884 г. става генерал-губернатор на автономна­та област. Тогава се случват и най-големи­те унижения в живота на достолепния бълга­рин.

 Пьрво друг значим българин – Захарий Стоянов, му лепнал прякора Трепе­рико паша в поредица унищожителни статии във в. „Борба“. Заха­рий Стоянов наричал по този начин Кръсте­вич, защото заради преклонната му въз­раст ръцете му потре­первали.

 На 5 септември габ­ровецът Продан Тиш­ков, когото наричали Чардата (думата оз­начава стадо говеда; Тишков получил пря­кора си, защото бил шумен и нетактичен), развял знамето на Съ­единението в Панагю­рище. По-късно остроумният Захарий Стоянов го прекръстил на Чарда­фон, за да подиграе румелий­ския началник на по­лицията генерал Фон Дригалски. 

В Панагюрище Чардафон се обявил за еднолична Хвърковата чета и започнал да обикаля кръчми и мегдани и да агитира бездруго съгласния да подкрепи Съеди­нението народ. След това събрал малка войс­ка, с която тръгнал към Пловдив. Така на 5 септември бившият фелдфе­бел Чардафон влязъл в покои­те на Гаврил Кръсте­вич и го арестувал. Докато се пре­давал, Кръсте­вич казал: „Съеди­нение, съединение, та какво от това? Аз съм рин, имам заслуги: и аз съм за съединение­то“.

 Това обаче не му помогнало да избегне унижение­то. Той бил настанен от Чардафон във фай­тон, който обиколил Пловдив. По халат и със сабя в ръка достолепният Кръстевич бил подложен на непристо­ен присмех от ликува­щите пловдивчани.

Гаврил Кръстевич прекарал като арес­тант само няколко дни. След това заминал за София. Там пред свои приятели споделил: „Във всеки случай де­лото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извър­ши и спрямо моята личност.

 Но едно нещо не мога да забравя, не мога да простя на на­шите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облече­на в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведо­ха така низ града за присмех и подигравка„.

 Така приключила дългата кариера на Гаврил Кръстевич. Още през 1885 г. той се вър­нал в Цариград, където дочакал спокойно края на живота си. Смъртта го застигнала на 80-годишна възраст през 1898 г. 

  Гав­рил Кръстевич, Гандьо Баев, Източна Румелия, Княжес­тво България, Османската империя, подигравка, присмех, Продан Тиш­ков, Сте­фан Богориди, унижение, Чардата, Чардафон