Антон Страшимиров пише за него: „Все пак той е една наша неизмеримост“. Това „Все пак“ не е случайно: Стефан Стамболов, ярка фигура в националноосвободителното ни движение и в новата политическа история на България е изключително противоречива личност. Революционер, поет, политик, диктатор и страстен любител на буйните забавления, той често пъти минава границата на общоприетото и допустимото.

За комарджииските страсти на държавника се е писало и говорило много. Знае се, че е можел да прекара в игра на карти денонощия наред. Трудно понасял загуби. Веднъж изгубил пет лева и разгневен хвърлил монетата в лицето на спечелилия министър Иван Салабашев. Потърпевшият разтъркал слисан бузата си, след което моментално заложил тези 5 лева с надеждата, че ще ги загуби…

Дори когато е вече семеен и с деца, Стамболов не пропускал възможността за компания, където виното се лее, а настроението избива както в стари революционни песни, така и в еротични градски шлагери. За такава една гуляйджийска нощ с много наздравици и нецензурни думи разказва Екатерина Каравелова. По това време съпругът й е премиер, а Стамболов – председател на Народното събрание.

Някогашният хъш, известен с безпардонността си, решава, че къщичката на Каравелови не отговаря на положението им, и в тяхно отсъствие премества багажа им в друга в центъра, чиято втора половина е заета от ресторант „Боемелбург“. Завърналата се от Русе Екатерина с малкото си дете е принудена да слуша цяла нощ долитащите крясъци и смехове от ресторанта, сред които се извисява гласът на Стефан Стамболов. Тази нощ слага началото на вражда, която никога не стихва. В своите спомени г-жа Каравелова нарича Стамболов „азиатски сатрап“ и твърди, че дори на външен вид „нещо зверско се отпечатваше в лицето му… лошият разрез на устата му издаваше низките инстинкти на дива натура“.

Кариерата му тя обяснява така: „Мъжете гледаха да го привлекат на своя страна по чисто политически причини. Жените ще са падали в любовните му примки, очаквайки безумни наслади в обятията на този първобитен човек с азиатски наклонности“.

Да не забравяме обаче, че самата Екатерина, възпитавана пуритански, гледала на плътската любов като на нещо некрасиво и унизително. Ясно е защо тя недолюбва някогашния приятел на Ботев, който имал склонността не само да задиря жените, но и да разказва всичко това в приятелски кръг.

Веднъж това се случва в самия дом на Каравелови. Стамболов пристига с приятели и след като разбира, че стопанинът го няма, безцеремонно се разпорежда на прислугата да направи чай и се разполага в столовата, без да знае, че Екатерина е в спалнята и чува всичко. В спомените си тя подробно разказва как висшият държавен мъж се хвали пред приятелите си със своите сексуални завоевания и по-точно за последния си роман с г-жа 3. „Той със смях занимаваше компанията как е вадил револвер (т.е. уж искал да се самоубие от любов – б.а.), за да накара обезумялата жена да се поддаде на неговото желание…“. Това „откровение“ така потриса Екатерина, че никога повече не повярвала на мъжки уверения в любов.

Този напорист в щенията си мъж (според легендата е обезчестил 77 девици, булките – отделно) обаче си има изискана съпруга и помежду им цари любов и привързаност. Запознанството на Стамболов с Поликсени става случайно. Когато през 1887 г. княз Фердинанд тръгва от Русе за Търново, където депутатите ще положат клетва, пътят му минава през Свищов. Както си му е ред, гражданството там го посреща с хляб, сол, цветя и приветствия. Красива девойка го поздравява с реч на чист немски език. Тогава Стамболов е на 33 години и девойката го впечатлява. Година по-късно те са вече съпрузи. Поликсени е добра партия – тя е от знатния Станчовски род и донася богата зестра на съпруга си, но бракът не е по сметка видимо. Тя му ражда три момчета (едното умира малко) и дъщеря Вера.

Запазени са писма, които свидетелстват, че Стефан Стамболов е бил грижовен съпруг и баща: например на 1 юли 1889 г. й пише от Велико Търново с молба да го уведомява за здравето на първородния им син Стефан. А в писмо от 1890 г. от Силистра я пита дали са изкарали първите зъбки на втория им син Коста. Когато Поликсени е на гости на майка си в Свищов, Стамболов й пише умолителни писма да се върне по-скоро, че принудителният бекярлък му е омръзнал. Любопитното е, че за да бутнат Стамболов от власт, неговите врагове използват именно интрига, свързана с жена. Пускат клюка, че Смарайда, съпругата на военния министър Михаил Савов, е била любовница на Стамболовия приятел Панайот Славков. И че премиерът също се е облажил… Савов обявява дуел на Стамболов. Така се стига до премиерската оставка през май 1894 г.

Антипатиите между Стамболов и Мария Луиза се дължат и на лошия негов навик да одумва в приятелски кръг нейния външен вид, да изразява съмнение, че тя може да народи здрави наследници, да се присмива на Фердинанд, че няма вкус за жени… Тези нападки и подигравки естествено стигат до височайшите уши.

Когато съсичат Стамболов на 3 юли 1895 г. насред столичната ул. „Раковски“, недалеч от дома му, и приятели, и врагове на бившия хъш се стаяват изплашени. Кобургът праща на погребението венец, съпругата отказва да го приеме. Само тя, Поликсени, докрай му остава вярна – драпира едната стая в черен плат като параклис и слага там стъкленицата с отсечените му ръце. Всяка сутрин кара децата си да се молят пред тях.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  бракът, Екатерина Каравелова, завоевания, комарджия, любовните, любовница, Поликсени, сексуални, Стефан Стамболов, съпругата, хазарта