Трън в очите на Сталин бил някогашният български министър-председател Васил Коларов. Бащата на народите смятал много от решенията на премиера ни за погрешни. Най-безкомпромисен в критиките си към нашенеца Джугашвили бил през лятото на 1949 г. Тогава Коларов тъкмо бил оглавил кабинета след смъртта на Георги Димитров и родна делегация на високо ниво отлетяла към Москва за инструкции.

В Кремъл пред Сталин се явили Георги Дамянов и вицепремиерите Вълко Червенков и Антон Югов. Самият Васил Коларов не бил на срещата, защото имал здравословни проблеми. В негово отсъствие съветският вожд избълвал куп гадории за личността му, изрекъл дори груби, нецензурни ругатни. Заявил, че в миналото си Коларов е бил в дясното крило на партията и се правел на прекален демократ. Минавал за опортюнист и с делата си бил навредил много на Ленин. Чак впоследствие се коригирал. „Той безспорно е умен човек. Но рецидивите могат да се повторят“, имал едно наум Сталин по отношение на българския министър-председател.

Джугашвили разкритикувал и някои от управленските решения на Коларов. Според него било неправилно, дето премиерът е запазил за себе си и поста външен министър. Той трябвало да бъде само арбитър на дипломацията, а не да я ръководи оперативно смятал владетелят на Кремъл.

По думите на внука на Васил Коларов, който носи името на дядо си, ексминистър-председателят се интересувал живо от новостите в науката и техниката. Освен това свирел на цигулка и рисувал.

Една част от картините му се намирали в архива на БСП, а друга изчезнала при реституцията на музей. „Нас не ни предупредиха, та да си приберем експонатите“, ядосва се Коларов-внук.

Бившият премиер е роден в Шумен през 1877 г. Гимназия завършва във Варна и от 1895-а до 1897-а е учител в Никопол, където се включва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). После следва право в Екс ан Прованс и Женева. След дипломирането си се завръща в България и става адвокат. Първоначално практикува юридическата си професия в Шумен, а по-късно и в Пловдив.

След разделянето на БРСДП Коларов остава в ръководената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и от 1913 г. до 1923 г. е народен представител от тази политическа формация. През 1919 г. е избран за секретар на ЦК на БКП, а 3 години по-късно оглавява Коминтерна. Начело на международната комунистическа организация е до 1924-та.

След неуспеха на Септемврийското въстание Коларов напуска България. Когато Димитър Благоев умира, застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Със завършека на Лайпцигския процес обаче е изместен от поста от придобилия международна популярност Георги Димитров. През следващите години шуменецът заема различни научни и политически длъжности в Съветския съюз и Коминтерна.

Васил Коларов се завръща в България през 1945-а. Става председател на народното събрание, което приема Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република. Самият той участва активно в подготовката на референдума.

Като юрист Коларов трябва да е наясно, че промяна във формата на държавно управление може да бъде извършена само от Велико народно събрание. Референдумът всъщност е незаконен, но пък за него настоява Сталин. Смее ли Коларов да се опълчи на Бащата на народите?

Допитването „Да или не на монархията“ е проведено на 8 септември 1946 г. Седмица по-късно България е провъзгласена за народна република. Временно функциите на държавен глава се поемат от Васил Коларов. Неговата длъжност е председател на републиката. Де факто Коларов е първият ни президент.

През 1947 г. е арестуван и осъден на смърт лидерът на опозицията Никола Петков. Политбюро се обявява за изпълнение на присъдата, а Сталин също изпраща от Москва становище в този дух. Съветският диктатор твърди, че трябва да се „даде нагледен силен урок на всички, които се опитват да подриват народната власт“.

Единственият от управляващите, който се изказва против екзекуцията, е Васил Коларов. Той настоява смъртната присъда да се замени с доживотен затвор. Уви, не успява да наложи мнението си.

Васил Коларов е бил милостив и по отношение на фамилията Сакско-бургготски. „Въпреки съпротивата на много хора, семейството на Борис III получи разрешение да излезе от България. Това стана със съдействието на дядо ми“, свидетелствал е внукът на бившия държавен ръководител.

На министър-председателския пост Коларов изкарва само половин година – от юли 1949-а до януари 1950-а. Въпреки това е записан в историята като ръководител на две правителства – 65-ото и 66-ото. Начело на второто остава само седмица. Тежко болен, умира на 73-годишна възраст на 23 януари 1950 г. „Почина от сърдечна недостатъчност, инфаркт„, разказвал е Васил-младши.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  БКП, Васил Коларов, Вълко Червенков, Георги Димитров, инфаркт, Ленин, референдумът, Сталин, управляващите