Един от най-интелектуалните и модерни български писатели от началото на миналия век – Петко Тодоров, до днес остава незаслужено в сянката на красивата сестра Мина и на любовта й с великия поет Пейо Яворов. Заради тази забранена любов между поета и 15-годишната Мина, Петко Тодоров завинаги скъсва отношенията с Яворов. Преди да настъпи разводът между тях, двамата творци са първи приятели. Честолюбието и буйните характери обаче ги разделят завинаги.

Пейо Яворов и Петко Тодоров са с коренно различни биографии. Въпреки това съдбите им се преплитат и в продължение на няколко години двамата, заедно с Пенчо Славейков и д-р Кръстьо Кръстев, са част от знаменития литературен кръг „Мисъл“, който дава началото на модерната българска литература.

Роденият през 1879 година в Елена Петко Тодоров е син на един от най-богатите и почитани хора в следосвобожденска България. Баща му Юрдан Тодоров е заможен и влиятелен човек още преди Освобождението от османско владичество. По това време той е член на Общия вилаетския съвет на Дунавския вилает. През 1876 година бащата на писателя дори е назначен за съдия по делата на заловени участници в четите на Бачо Киро и Цанко Дюстабанов.

Благодарение на финансовите възможности на баща си през 1896 г. Петко Тодоров заминава да учи във Франция, където се увлича от модерните по това време идеи на социализма. Любовта му към литературата го откъсва от учението и само година след като е заминал за Франция, младият писател се връща в България, установява се в Русе и започва да издава политически вестник, в който пропагандира идеите на социализма. Малко след това заради своя статия, насочена срещу правителството и княза, Тодоров е изправен пред Русенския окръжен съд, но е освободен като малолетен.

През 1898 г. писателят отново излиза извън България . Този път, за да учи право в Швейцария.

Вместо с юридическа диплома обаче, през 1905 година Тодоров се връща с диплома по литература от университета в Берлин. Междувременно писателят се е оженил за любовта на живота си Райна. През 1900 г. в един влак двамата влюбени се вричат във вярност. Следва тригодишна раздяла, по време на която Петко Тодоров довършва образованието си. Двамата се женят през 1903 година. След сватбата всичко в живота на Петко Тодоров се подрежда, но не за дълго. След като придобива слава на талантлив писател, а баща му му купува просторен дом в центъра на София, щастието на Петко Тодоров е помрачено от любовта между сестра му Мина и един от най-добрите му приятели Пейо Яворов. Току-що завършилата прогимназия в Елена, Мина се нанася в софийския дом на брат си, за да продължи образованието си в столична гимназия. Именно там през 1906 година тя среща Яворов.

Любовта им пламва от пръв поглед. Тодоров научава за любовната страст на сестра си, когато няколко месеца след запознанството й с Яворов в дома му пристига пратка – брой от списание „Мисъл“, специално адресиран до Мина Тодорова. В списанието е публикувано стихотворението „Две хубави очи“, което е посветено на нея. Цялото семейство е скандализирано от връзката между Яворов и непълнолетната Мина. Петко се зарича пред цялата фамилия, че никога повече няма да разреши Яворов да се „доближи до сестра му. И удържа на думата си. Яворов никога повече не вижда Мина. Дори през 1909 г, когато съвсем младата красавица лежи на смъртния си одър във френски санаториум, в който се бори с туберкулозата, Петко не допуска бившия си приятел да я види.

Смилява се само на опелото на сестра си и допуска бившия си приятел да присъства в руската църква в Париж, където то се състои. Именно на опелото на Мина Яворов среща фаталната Лора Каравелова. Подобно на сестра си Петко Тодоров си отива от този свят твърде млад. Едва на 37 години той умира след тежко боледуване и няколко неуспешни операции от тумор. Смъртта го застига в Швейцария, където се лекува. През 1921 г. тогавашният министър на просветата Стоян Омарчевски откликва на молбата на Райна Тодорова и съпругата на Пенчо Славейков Мара Белчева телата на двамата писатели да бъдат пренесени в България. Така тленните останки на двамата основатели на знаменития кръг „Мисъл“ се завръщат в родината в един и същи влак. На 22 юни същата година две катафалки, ескортирани от ученици и студенти, откарват ковчезите за опело в църквата „Света Неделя“.

  д-р Кръстьо Кръстев, живота, любов, любовта, Мина Тодорова, опелото, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров, сестра, смъртния, стихотворението