На път за България ли е умрял великият руски писател Лев Толстой? Подобна легенда се разпространява открай време, но няма категорично потвърждение на истинността й.

Всъщност версиите за това накъде се е бил запътил авторът на „Война и мир“ са две, като и едната, и другата са свързани с нашата страна.

Едно от предположенията гласи, че целта на писателя е била комуната с негови последователи толстоисти в бургаското село Алан Кайрак. Идеята за маршрута била дадена от щерката на Лев Николаевич Александра. Тя била единствената роднина, с която той се разбирал. С жена си и останалите деца бил в обтегнати отношения. Тях ги лишил от наследство и изрично забранил след смъртта му да ползват авторските права върху произведенията му.

С Александра геният на руската литература се разбирал, защото тя изповядвала създадената от него самия религия – толстоизма. Последователите на тази секта вярвали, че Бог е по-различен от това, за което го представя традиционното християнство. Освен това били заклети привърженици на вегетарианството.

Запознати твърдят, че за разработването на част от постулатите на толстоизма Лев Николаевич се е вдъхновил от Петър Дънов. С нашенеца впрочем е свързана и другата версия за това накъде се е бил устремил писателят преди смъртта си. Съществува съмнение, че Толстой е пътувал към България, за да се види с Дънов и да му изрази възхищението си с поклон.

Каква е истината за финалния воаяж на Лев Николаевич, може би никога няма да разберем, факт е обаче, че той е умрял на 20 ноември 1910 г. в руското село Астапово. Това била последната спирка от бягството на 82-годишния мъж от дома му. Толстой напуснал къщата си в Ясна поляна, защото вече не можел да търпи родата си. Съпругата му го дразнела с постоянните си заплахи за самоубийство, а синовете – с ламтежа им за пари.

Толстой имал 9 законни деца и неизвестен брой извънбрачни. Мълви се, че бил сексуален маниак и никога не е обичал истински съпругата си София Андреевна. Дори на сватбата им се изгаврил с жена си, подарявайки й личния си дневник, в който били описани интимните му похождения. „Как си правил такива неща?!“, сгълчала го госпожата, когато прочела какви ги е вършил Лев Николаевич.

Първия си сексуален акт Толстой осъществил в публичен дом. В бардака го завели братята му, а когато куртизанката се съблякла пред неопитния младеж, той се ошашавил. Свлякъл се на земята и се разплакал. По-късно признал, че опознаването на плътския грях го поразило. От момента, в който загубил девствеността си, започнал да желае секса с цялото си същество.

Авторът на „Война и мир“ и „Ана Каренина“ се развихрил като същински плей-бой по време на военната си служба в Кавказ. В онзи период редовно натоварвал свои приятели със задачата да му уговарят любовни срещи. А понякога действал и сам.

„Ходих няколко пъти до Япишка. Що се отнася до Саламанида, нещата не напредват, Михайло има намерение да дебне. Реших, каквото и да става, да я притежавам“, написал в дневника си Толстой по онова време.

Пак тогава добавил и следния пасаж: „Да пиеш и да спиш с жени, всичко това е лошо и ме измъчва… Вчера поисках да…, но тя не ми се отдаде“.

Случвало се е Лев Николаевич да причаква жените в храстите и да ги напада изненадващо от засада. Когато приближели, изскачал и им се нахвърлял. После с подробности описвал преживяното в тетрадка.

„Гърдите й са погрознели малко, но въпреки това тя продължава да ми харесва. Впрочем всичко, което е младо, ми въздейства извънредно силно. Във всеки разголен женски крак виждам красота“, редял Толстой на белия лист.

В дневниците му имало описания и на негови секс приключения във Франция и Швейцария. В страната на шоколада например той се впечатлявал не от красотите на природата, а от пищните местни дами. Тях ги описвал като „хубави момичета с бели гърди“.

Лев Николаевич не всякога имал късмета да люби симпатични дами. Понякога сексуалното му желание било изключително силно, а на разположение били само грозновати представителки на нежния пол. В такива случаи трябвало да се задоволява с наличното и после никак не бил щастлив. Полудял от нагона си, веднъж той дори онодил оплешивяла жена с провиснала гуша.

Сексуалните си подвизи похотливият Лев Николаевич описвал не само в дневниците си, но и в романите си. Във „Война и мир“ например има момент, в който героят Николай Ростов посещава гръцка проститутка.

„Той трепереше от страх, разсърди се и разбра, че нещо ужасно става пред очите му“, пише в книгата. Този епизод много напомня за дебютния сексуален акт на самия Толстой с куртизанката, при която го завели братята му.

В творбата си „Дявол“ писателят пък увековечил друга своя любовница – хубавата селянка Аксиния, с която имал интимно вземане-даване преди сватбата си със София Андреевна. В книгата красавицата е преименувана на Степанида. Съдейки по написаното, Аксиния е „парализирала“ Лев Николаевич с грациозните движения на тялото си и с алените си дрехи.

Толстой обичал секса с госпожици, но в същото време смятал нежния пол за зло от което трябва да се стои надалеч. По думите му жената предавала на мъжа чувственост, лекомислие и куп други пороци.

Психоаналитици твърдят, че подобни разбирания са характерни за възвишените хомосексуалисти. Според тях не е изключено чрез многото си интимни контакти с дами Лев Николаевич да е прикривал своята гей същност.

Толстой твърдял, че никога през живота си не се е влюбвал. Единственото чувство, що-годе наподобяващо любов, изпитал на 13 години. Тогава си бил харесал някаква дебела камериерка с розови бузи и голям бюст. С нея обаче така и не стигнал до интимности в кревата.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Жените, Лев Толстой, любовни, Петър Дънов, проститутка, религия, сексуален маниак, смъртта, хомосексуалисти