Ние сме верни на себе си. И сега вместо да се занимаваме с кризата, външния дълг, мафията, „Козлодуй“ и „Южен поток, сме се вторачили на живот и смърт във волейбола.

Нещо повече – котериите около националния отбор директно изместиха всички други точки от обществения дневен ред. А държавата пряко се зае с комбинациите на мрежата…

Мачбол от Бойко Борисов

Не знам дали някой си прави илюзии, но истината е безмилостна, а именно – олимпийската виза за Лондон се дължи единствено на министър-председателя. Ако Бойко Борисов не беше разпоредил бюджетно финансиране на поправителната квалификация, националите щяха да гледат турнира край Темза по телевизията. Барабар с „волейболните Моуриньо и Меси“, съответно Радо Стойчев и Матей Казийски.

Всъщност любимите ни момчета и техният наставник съвсем резонно загубиха първата квалификация преди месец и само благодарение на тоталния държавен ангажимент получиха втори шанс на родна земя. Ако правителството не беше намерило милион по време на криза, тимът ни отлиташе далеч от зала „Армеец“ и нямаше как да победи Франция в актуалното си душевно състояние. Трябва да е пределно ясно, че съдбовните точици в края на геймовете срещу „петлите“ бяха направени от фанатичната публика, без която мисия „Лондон“ ставаше невъзможна.

Волейболистите по правило са интелигентни хора, доста по-различни от футболните си колеги, и затова би трябвало да схващат, че при Иван Костов, Симеон Сакскобургготски или Сергей Станишев щяха да си останат само с таланта и надеждите. Шансът на сегашния отбор е, че начело на държавата е не някой друг, а Бойко Борисов, за когото спортът е политически приоритет. При всеки друг премиер отдавна да сме забравили и за Лондон, и за Радо, и за Инженера, и спокойно да си гледаме европейското по футбол. В същото време специалният статут на „момчетата“, платен от данъкоплатците, налага и някои горчиви истини.

Таланти без титли

Всенародният интерес към волейболистите не е случаен или незаслужен, тъй като вече цяло десетилетие този отбор се задържа в световния елит, което е нещо изключително за нашенската спортна сиромашия след 10 ноември 89-та, особено в игрите. И най-вече на фона на мизерния ни футбол и скромния баскетбол. В тази посока върви и чарът на звезди като Казийски, Владо Николов, Салпаров, Соколов и т.н. Те закономерно пълнят залите, обсебват зрителите и привличат държавните мъже и жени.

В същото време националите не са спечелили нещо кой знае какво на международната сцена извън бронзовите медали в Европа и няколко добри класирания в комерсиалната Световна лига. За разлика да речем от сърбите, които, така както излизаха от гражданска война, покориха олимпийския връх и подчиниха континента. Преди нас като постижения са и поляците, да не говорим за суперсилите Бразилия и Русия, а пък аржентинците играят просто по-красиво.

Тази елементарна равносметка подсказва, че не всичко край мрежата е о’ кей, както има навика да се изразява Сашо Йовков, и че отдавна бяхме длъжни да свалим розовите очила. И да видим, че отборната игра не ни е наред, че Казийски е далеч от собствения си образ, че доста от победите идват благодарение на рутина и инерция, въпреки че машината скърца. А вместо да погледнем истината в очите след провала преди месец на първата квалификация, ние останахме верни на себе си и надухме фанфарите до спукване. Лондон, та Лондон! Добре, Бойко Борисов спаси олимпиадата, но как да спаси волейбола от самите играчи на площадката и извън нея?

Инженерът: РМД бардак ала „Боби и ко“

Няма спор, че така наречените волейболни хора много си повярваха и се качиха на главата на обществото. И играчите, и треньорите, и най-вече частната федерация на Данчо Лазаров. Защо обаче трябваше да се стигне до сегашните колизии, за да се заговори в прав текст за абсурдите около Инженера? Откога се знае, че в крещящ конфликт на интереси шефът на централата беше едновременно и собственик на „Левски Сиконко“, а всички в играта бяха длъжни да правят шпалир на фирмения му клуб! И за трансферите, и за лицензите, и за мъглявите финансови схеми, и за секс въртележката в женския представителен тим… Въобще българският волейбол е превърнат в бардак, откакто този фундаментален спорт бе джиросан в ръцете на неясно откъде появилия се строител на капитализма с радомирски диалект. Дълго време безумията бяха покривани от „националната кауза“, но дойде време и доминото се разпадна.

Сега целта на РМД-то около Лазаров е да отбие директния държавен удар под знака на автономията за корпоративна и лична употреба. На дневен ред вероятно е импас с поредния „народен любимец“, този път Пламен Константинов. Точно по модела на приятелския кръг в БФС, познат като „Боби и ко“, който последователно употреби за алиби Ицо Стоичков и Любо Пенев. И едните, и другите тарикати се снишават, докато бурята утихне, и майсторски спекулират с общественото самоуправление за собствена изгода.

Драмата около мисия „Лондон“ излезе от обичайните рамки и постави пред скоби въпроса за контрола върху приватизираните под масата обществени институции – най-напред футболните клубове, а после и федерациите по основните спортове. Наистина е абсурдно исторически ценности като ЦСКА и “Левски“ или националният волейбол да се превръщат във феодални владения на такива като „титаните“, Батков или Инженера…

ВИЖ ВИДЕОТО:

  бойко борисов, Владо Николов, волейбола, Данчо Лазаров, клуб, Левски, националния отбор, олимпиадата, Пламен Константинов, победите, публика, Радо Стойчев, федерация, финансиране, цска