Варвара Кири­лова, бившата журналистка от култовото списание „Лада“ от социалисти­ческите години, стана­ла популярна като из­кусната кулинарка от сутрешното предаване „На кафе“, днес не тича рано сутрин към теле­визията, нарамила ня­колко торби с продукти. Въпреки че отдавна не е част от предаването, все още по улиците я спират жени, за да й кажат, че продължават да готвят по нейните рецепти. И още как -2 пъти седмично, все­ки понеделник и сря­да, книжки с рецепти на Варвара излизат с таблоида „Всеки ден“.

 Сладкодумната Варвара е обидена, че когато преди 3 години „На кафе“ отново се завърнало в ефира на Нова телевизия, от екипа й пред­ложили да се яви на кастинг заедно с други кандидати и да се пробва като водещ.

 „За мен това беше уни­зително и отказах. Но ако си мислите, че моето хоби е готвенето – грешка. То е една потребност, неделима част от културата на хра­ненето в семейството. Май­ка ми Мария ме научи да ценя добрата храна. Когато се омъжих, бях 24-годишна. Не знаех да готвя, а свекър ми изпадна в ужас от домакинските ми умения.

  Купих си една готварска книга от 1957 г. – казваше се „Кухня“, и сама се научих да готвя. Пазя тази книга и до днес. Израснала съм с домашна храна. Майка ми не работеше, не бяхме бо­гати, но тя си гледаше двете деца. Беше завършила сто­панско училище, в което момичетата се подготвяха за домакини. Европейската кухня беше нейната стихия“, потапя се в спомени за ми­налото си Варвара.

 Мъдрите съвети на майка си следва и до днес, макар че родителката й не й разре­шавала да припарва много до кухнята. Единствено й позволявала да прави са­лати. „Ако си мислите, че мога да готвя всичко – не е вярно. Така и не успях да получа козунаците и кюфте­тата, които правеше майка ми. Всяка година правя ко­зунак с жива мая, със суха мая, опитвала съм какво ли не – нищо не става“, удря си градивна самокритика Варвара.

 Леля й Женя обаче й за­вещала книгите си, издава­ни през далечната 1939 г. Именно тях Варвара често използвала и споменавала в рецептите си. Когато за­вършила гимназия, бъде­щата майсторка на черпака веднага започнала работа при чичо си Иван Селвелиев – първия основател на спортен вестник у нас. Чичо й я направил първо касиерка, но артистичната Варвара имала тройка по математика в училище и едва оправяла сметките. По това време чичо й изготвял фотоалбуми на спортисти в едно ателие, затова дамата решила да изучи фотограф­ския занаят.

„Фоторепортерите си има­ха апарати, но аз не. Един варненец започна да ме взи­ма със себе си по събития и така станах репортер на 20 години. Обикалях из страна­та по градове и села, за да снимам, и учех журналис­тика едновременно. Ходех много и по спортни мачове“, спомня си Варвара.

  Когато се омъжила през 1957 г, ще не ще започнала да се учи да готви, но все сравнявала с манджите на майка си. Съпругът й Миха­ил нямал нищо против, че отказала да вземе неговата фамилия и вместо Михайло­ва си останала с бащиното име Селвелиева. „Не ми се сърдеше за това, но пък ми се подиграваше, че нямам висше образование. Аз пък записах задочно журналис­тика в СУ. През 1960 г. се роди синът ни Иван. Учех, работех и гледах дете ед­новременно. Вместо за 6 го­дини, се дипломирах само за 4. Носех навсякъде с мен бебето в една рикша. Една колежка ми помагаше и до късно учехме заедно с нея. Тогава известният нощен на­падател на жени Жоро Паве­то вилнееше из софийските улици. Доста голям страх брах, докато се прибирам по никое време“, спомня си днес Варвара.

 Щом завършила университета, започнала работа в списание „Жената днес“. Ръка й подала съпругата на един от най-известните политически дейци от вре­мето на живковизма Станко Тодоров – Соня Бакиш. След 9-годишен стаж Варвара се преместила в другото култо­во по онова време женско издание – „Лада“, и останала там цели 20 години.

 Макар че вече й било вре­ме за пенсиониране, коло­ритната Варвара не искала и да чуе да си седи вкъщи. Когато през 1989 г. главна­та редакторка на списани­ето Надя Ганчева – майка на Васа Ганчева, починала, новата шефка уволнила част от екипа.

 В списъка на наторените попаднала и Варвара. За да изкарва още някой лев, тя се хванала да пише на хонорар в женски седмичници.

  В сутрешното предаване „На кафе“ попаднала съв­сем случайно. Обадила й се бивша колежка от списание „Лада“, за да й каже, че ще й се обади водещата Гала.

 „Гръцките продуценти съ­бирали екип за ново пре­даване  и търсели  човек, който да може да готви в ефир. В началото отказах, но след дълго кандърдисване от моята колежка, приех да се видя с Гала. Отидох на срещата с едни шарени гащи и късо подстригана. Тя пък пристигна с мъжа си Косьо Будев. Когато ме видя, леко се стресна. Раз­брах, че питала да не би да съм на 80 години“, смее се Варвара. Заедно с Гала отишли на пробни снимки в Нова телевизия и среща с продуцентите.

 „Гърците имаха няколко изисквания. Не искали в предаването да готви мъж, да е непрофесионалист, да не е дебела жена и да може да говори. Питаха ме мога ли да готвя китайско, казах им не. Харесаха ме от раз. Една година рубриката вър­веше само по 15 минути, после стана повече. Сама си пазарувах, никой не ми помагаше. Купувах всичко с мои пари, а после давах касовите бележки, за да ми дадат парите. Всяка су­трин мъкнех по две торби с продукти, защото мъжът ми отказваше да ме вози с колата. Отивах първа в студиото, пусках си освет­лението, миех си продукти­те, приготвях си всичко…

 Искаха от мен да нося предварително приготвени всички ястия, които после готвя. Операторите обаче ми крадяха от продуктите, изяждаха ги. От хладилни­ка изчезваше дори пред­варително приготвената вкъщи храна. Още докато снимаха, вече бяха изяли всичко. Ужас!“, разказва Варвара.

 Съпругът й се разболял тежко и всеки ден в продъл­жение на 45 дни тя пътувала след работа от „Дианабад“, където се снимало преда­ването до болница „Света Екатерина“.

 „След като мъжът ми по­чина, животът ми доста се промени. Много ми е тежко без него. Вкъщи има един ог­ромен негов портрет, който аз съм му правила. И до ден днешен, когато купя ябъл­ки или портокали, слагаме със сина ни по една под портрета му“, разплаква се Варвара.

 След загубата на съпруга си започнала да пише гот­варски книги с рецептите, които е събирала повече от половин век. Щом някоя кни­га се появи на пазара, слага я в специално вързопче и слага автограф – за любимия й, с когото е сигурна, че ще се види пак един ден – на оня свят…

  Варвара, Варвара Кири­лова, висше образование, Гала, готвенето, журналистика, крадяха, кулинарка, кухнята, На кафе, Надя Ганчева, Соня Бакиш, фотограф­ския