В безлюден район високо в Хималаите се намира ледниковото езеро Рупкунд известно като Езерото на Скелетите. То е разположено в индийския щат Утаракханд на 5029 метра надморска височина. До него се стига пеша или с помощта на много дребни мулета. Те са единствените животни, които могат да минат по тесните опасни пътеки. Преходът трае пет дена. Рупкунд получава зловещото си прозвище след като през 1942 г. научна експедиция открива над 500 човешки черепа, кости и предмети в и около ледената покривка.

Според местна легенда в древни времена съществувало царство на име Канаудж. Владетелят и бременната му съпруга били поканени от брамините на богинята Нанда Деви на поклонение в нейна чест. Вместо с религиозни дарове и подобаващо уважително поведение царят довел със себе си танцьорки, шутове и акробати. Той и свитата му се държали непочтително и арогантно. Заради това те били помолени да напуснат храма на богинята. Високомерният управник решил да преведе хората си по кратък път, който пресичал свещените земи на Нанда Деви. Той пренебрегнал предупрежденията на свещениците да не минава през тези територии и да не гневи богинята допълнително. За да докаже царската си сила и власт, наглецът направил точно обратното. Когато той и обкръжението му стигнали до езерото Рупкунд, царицата получила контракции и родила в близката пещера. Според древните закони раждането върху свещена земя било приемано за богохулство, тъй като майката и новороденото се считали за нечисти за определен период от време. Оскверняването на териториите й вбесило богинята. Тя изсипала огромна градушка върху хората, която ги убила на място.

Легендата е добре позната в Хималаите. Историята е описана и в традиционна песен, която местното население често пее на празници и тържества.

Учените, които открили костите, били силно изненадани от количеството човешки останки и от мястото, където те били намерени. Според тях освен че се намира високо, Рупкунд никога не е бил исторически значим регион и няма данни през него да са минавали търговски пътища. Археолозите смятат, че загиналите са много повече, но част от телата са потънали в езерото по време на периодичните свличания на почвата и снежните лавини. Обяснението на някои учени за натрупването на толкова много хора е, че езерото наистина е било място за преклонение пред богинята Нанда Деви. Първоначално те предположили, че брамините от нейния храм наистина са водели поклонниците, които хвърляли във водата своите дарове и се отдавали на молитви. При изследването на костите обаче специалистите разграничили два вида скелети. Едните били с нормални размери, докато другите били значително по-ниски и малки. Отначало те ги сметнали за детски останки, но ДНК тестовете показали, че това са възрастни скелети с генетични мутации.

Подобни промени били характерни за висшата каста на Коканастките брамини, което направило теорията за религиозно поклонение по-приемлива. Хипотезата обаче се оказала несъстоятелна, тъй като според анализите скелетите датират от средата на IX век.

Това ги прави с 600 години по-стари от първата поява на коканастите в района.

Друго обяснение е, че това са труповете на бежанци от тежка епидемия, които вече били заразени. Някои от тях умрели от болестта, други от глад и премръзване. Тази теория също се проваля, тъй като по всички черепи има следи от тежки травми. Това накарало учените да предположат, че хората са загинали от падащи ледени късове или камъни. Слабото място на тази хипотеза е, че в околността ледените масиви са плоски и ниско до земята, както и фактът, че наблизо няма скални образувания. Дори и силна снежна буря не би могла да издигне във въздуха толкова голяма и тежка маса, която да падне върху тълпата и да я убие.

Според мнението на други експерти разпръснатите останки са на хора, принесени в жертва. То се основава на факта, че черепите са счупени, което навежда на мисълта, че смъртта им е ритуална. Тук слабото място е, че никъде в района на Тибет, Хималаите и Индия човешките жертвоприношения не са били масови. Поредното обяснение е, че поклонниците на Нанда Деви са избити от преминаващи номадски племена. Тук отново възниква въпросът за еднотипните рани по главите на мъртвите. При изтребването на местното население, преминаващите войници използвали всичките си оръжия и различни методи за убийство.

В продължение на 70 години учените все още не могат да отговорят на въпроса защо толкова много хора са намерили смъртта си в тази отдалечена точка на Хималаите. Единственото обяснение за причината е легендата за осквернената свещена земя на Нанда Деви и нейния божествен гняв, стоварил се върху главите на арогантните простосмъртни.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  богинят, болестта, градушка, епидемия, Канаудж, Нанда Деви, останки, племена, Рупкунд, скелети, смъртта, Хималаите, черепите