Да изберем Цветан Цветанов за министър на културата

министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов

  Вифаджията с 6 апарта­мента, случайно станал вътрешен министър – Цветан Цветанов, заяви в по­редното си фундаментално ин­тервю пред ТВ7, че е доприне­съл за развитието на културата. В типичния си дискурс, в кой­то употребява, при това непра­вилно, стотина думи, Цветанов заяви:

 „Например върнахме Пана­гюрското съкровище на Пана­гюрище“. И за да поясни по-де­тайлно заслугите си, допълни: „Гарантирахме да не се посег­не на историческите моменти“. (Очевидно министърът иска да каже, че неговите служители са осигурили охраната на екс­понатите – б.ред.)

 Доводите на вицепремиера за заслугите му към арта не спряха дотук. Със строго изра­жение и особен блясък в очите той изстреля тирада директно в лицето на любимия си журналист Бареков:

 „Знаете ли какво е състоя­нието на театрите днес?

 Всички актьори получават по-достойни доходи, вече из­градихме много паметници. От­крихме находки, които ни по­магат да работим с историчес­кото наследство“.

 В този момент Бареков бла­годари на вицепремиера за отделеното време за по­реден път да се похвали в студио­то му.

Министърът на културата Вежди Рашидов

  Запомнящото се интервю бе излъ­чено на следващия ден след като Цвета­нов изслуша и изгледа поредния концерт на приятеля си Веселин Маринов в НДК. Тази своя заслуга към кул­турата той пропусна да отбележи в публична­та си изповед.

 Интервюто на Цве­танов пред ТВ7 с ос­нование  разбуни духовете не само в арт гилдията, но и в ре­диците на ГЕРБ. Културтрегери и партийни функционери направи­ха прогнози, че най-ве­роятно премиерът Бо­рисов планира смяна на културния министър Вежди Рашидов. Оче­видно Бойко е осъз­нал, че силовият ви­цепремиер може с твърда ръка да вкара в пътя ексцентричните творци. Да докара до успешен край всички реформи в изкуство­то. Като резултат може най-накрая да се оки­чим с „Оскар“ или с Нобелова награда.

 Парадоксалното е, че досега Бойко не е изразявал публично недоволство от рабо­тата на Вежди. Може би все пак премиерът се дразни, че скулп­торът прекарва ча­сове в ателието си и продължава да откри­ва изложби, вместо да следи изкъсо процеси­те на културния фронт.

 За разлика от него Цецо е навсякъде – в Бисер, когато е навод­нено и когато започ­ват да строят къщи. На магистралата, за да спасява катастро­фирали граждани. На икономически форум в Катар, където не се изкушава да отиде на плажа като злополуч­ния си колега Трайчо Трайков. На открива­не на изложба на Па­нагюрското съкрови­ще в Панагюрище. На концерт на Веско Ма­ринов.

 В басейн с Веско Маринов в паузата между два концерта.

 Всички тези качест­ва го превръщат във всестранно разви­та и хармонична личност, за каквато меч­таеше навремето Люд­мила Живкова. Цвета­нов би могъл да седне във всяко министер­ско кресло. Но това на културния минис­тър би му отивало особено. За да строи най-после в две реди­ци разхайтените културтрегери, които от ужас ще го превърнат в прототип на всички­те си произведения. И основното изискване на соцарта за положи­телния герой ще бъде възродено.

 Евентуалната рока­да ще бъде полезна не само за творците, но и за Вежди. Който най-после ще се вър­не основно към мал­ката пластика и мал­ката водка, вместо да се прави на админис­тратор във ведом­ството си на „Стам­болийски“.

 Жалко, че не е жив днес Радой Ралин. Ма­кар че той още прижи­ве прогнозира сядане­то на Цветанов в стола на Рашидов. И написа блестящата си епигра­ма: „Не ме е страх от министъра на култура­та, а от културата на министъра“. 

Днес всички ни е страх от нея.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *