Юни 1964-та. По случай Деня на Христо Ботев и геройски загиналите за народна свобода в хотел „Шератон“ (по онова време хотел „Бал­кан“) са се събрали активни борци про­тив фашизма и капи­тализма. На банкета присъствали също То­дор Живков и поет­ът Георги Джагаров (покойник от 1995-а – б. р.)

По някое време Тато взима думата за реч. „До мен по­стъпи предложение песента „Горда стара планина“ да се обяви за национален химн на   България.   Може би ще го подкрепим, а? Който е съгласен, да гласу­ва“, заявява бившият Първи. И запява фалшиво с пълно гърло. 500-те присъстващи вдигат ръце.

 Живков обаче прави уговорката, че решение по въпроса за химна трябва да вземе и Политбюро, и  Народното събрание.

 Дни по-късно Тато при­виква в резиденцията си поетите Георги Джагаров и Димитър Методиев. За­явява им, че за да стане химн, песента на Цветан Радославов „Горда ста­ра планина“ трябва да се пренапише. Необходимо е да влезе нещо за Мос­ква и партията. „Осигурил съм ви банани, портокали, литър уиски и коняк. Пра­вете, струвайте, но искам нов вариант на текста. Ако трябва и проститутки ще ви докарам, ама вкарайте образите на СССР и БКП, та да се получи“, нарежда бившият Първи. Впослед­ствие стихотворците са от­ведени в помещение, къде­то да творят. Така изникнал куплетът:

Дружно братя българи, с нас Москва е в мир и в бой.

Партия велика води нашия победен строй!

Говори се, че Георги Джагаров не бил особено горд (с творението си. На него повече му допадал един друг вариант, в който оба­че не се споменавало за ръководната роля на БКП и СССР. През 70-те Джа­гаров дори ходил да пита външния министър Петър Младенов може ли в наци­онален химн да се възпява чужда държава. „Прав си, но не е сега моментът да се повдига въпросът. Нека изчакаме по-благоприят­ни условия“, отговорил ди­пломат №1, известен сред широките народни маси и с прякора си Пешо Масти­ката.

 Преработената песен е утвърдена за химн на на­родната република с Указ от 7 септември 1964 г. През 1990-а куплетът с Москва и партията пък отпада.

 При управлението на Тато Георги Джагаров се издигна до вицепрезидент – припомнят запознати с биографията му. Тогава официалното название на длъжността му беше „Зам.-председател на Държав­ния съвет“. „Тодор Живков просто го обичаше този Джагаров“, разказвала е в интервюта Ани Младено­ва – дългогодишна лична медицинска сестра на бив­шия Първи.

 Веднъж държавният глава решил да покаже на своя заместник, че и сам може да твори поезия. Из­пратил му писмо, в което се мъдрело забележително четиристишие. Лиричната творба Тато бил посветил на себе си.

И вашите благоверни дами

към мене гледаха със страст,

че любех аз от вас по-силно

пиех по-добре от вас

гласяло произведението.

  За Джагаров казват, че си позволявал да спори ожесточено със своя мо­гъщ началник, но и често му се подмазвал. Случвало се е дори да напише ста­тия, в която се възторгвал от родителката на Пър­вия – Маруца. „Тя можеше да бъде майката на Васил Левски или майката на Христо Ботев, баба Тонка или баба Параскева“, изце­лил се в пресата поетът, за да зарадва шефа си.

 Незнайно защо, но при социализма Джагаров бил силно мразен от Ванга.

 Ясновидката не криела омерзението си от него. „Бяхме на море с бъдеща­та ми съпруга. На плажа показах на жена ми Георги Джагаров, който се раз­хождаше по пясъка. Щом дни по-късно се озовах при пророчицата, тя ме попита: „Какво прави Джагаров?“. В първия момент не можах да осъзная за кого ми гово­ри. Впоследствие се сетих. Обясних й как Джагаров се е разхождал по плажа. А тя: „Нека се разхожда! Ке му се върне!“. Оказа се, че й е бил голям враг“, раз­казвал е Лъчезар Филипов – син на комунистическия премиер Гриша Филипов.

  „Мила родино“, БКП, Георги Джагаров, Джагаров, майка, Маруца, Москва, наци­онален химн, песента, Тодор Живков, Цветан Радославов