Биографът Марин Бончев: Вълшебният пръстен на Шаляпин, отново ще ме излекува!

Марин Бончев

  Журналистът Марин Бончев отново прибягва до съкровения пръстен на великия бас Шаляпин. Тези дни легендарният познавач на оперното изкуство се почувствал зле, отпаднал, със силно главоболие. Рутинен преглед удостоверил, че сърдечна клапа тръгва да отказва.

Бившият оперен певец си пие лекарствата и не пренебрегва лекарите, но веднага се разходил до трезора, в който държи скъпоценната вещ. Журналисти многократно са писали за вълшебния, пръстен на Шаляпин, подарен от баса на нашата прима Илка Попова. Тя пък от своя страна го завещала на Бончев. Бижуто има уникалното свойство да цери дори неизлечими болести.

И този път Марин Бончев се уверил в силата му. Постоял концентриран с пръстена, докосвайки челото си и… се почувствал прероден. Възкръснах! Изчезна и главоболие, и всичко.

И този път вярвам, че пръстенът ще е моето спасение, както се е случвало винаги, когато съм зле. Все още съм жив, имам сили да работя, да пиша нови книги!“, споделя Марин.

Той уточнява „истински книги, а не лъжливи книги“, закачвайки една болна тема – за достоверността на многобройните четива, които се появяват за оперните митове в пресата и отпечатани в книги. Дори възнамерява да даде пресконференция по проблема с менте изданията. В януарския брой на списание „Биограф“ негов беше внушителният очерк за Гена Димитрова, който нищо чудно да прерасне в книга.

В неговите трудове цялата информация е от първо лице или засечена от два източника. Самият той има лични контакти с почти всички наши оперни колоси от XX век. Затова побеснява, когато се пишат измислици-премислици за тях. Авторът прекара коледните празници във Виена, където посрещна и новата година. Изгледа 16 постановки в операта и оперетата. За тях по-подробно ще разкаже в идния брой на пенсионерски седмичник „Минаха години“.

А на въпроса как живеят виенските пенсионери отвърна така: „По празниците ги виждах да слушат меси и реквиеми, които се свирят в големите църкви „Свети Стефан“ и „Свети Петър“, а после да се разговарят сладко-сладко по централните кафенета. Те нямат битови проблеми, имат привилегията да си плащат да им домакинстват жени емигранти от Сърбия и Хърватия, а даже и мъже. Не може и да става сравнение с живота на нашите пенсионери„.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *