22 години след апаратната „ре­волюция“ в Бояна генното партийно инженерство на лабораторията, водена по онова време от Андрей Луканов, за­върши с пълен „научен“ и прак­тически крах. Двата основни елемента на Горбачовата поли­тическа алхимия – БСП и СДС, се разпадат организационно и морално пред очите на съвре­менниците и никой не може да ги спаси.

 Драмата ес­тествено е мно­го по-силна при червените, кои­то все пак са наследници на вековна традиция, до­като сините са толкова не­значителни, че вече не са интересни дори на самите себе си.

 ДНК от…ДСК

 Трагедията на така на­речените „полюси“ от по­литическия пейзаж на България тръгва от пър­вородния грях при заче­ването им. Верен на пра­гматичната си природа, техният основен родител Андрей Луканов наложи след 10 ноември 89-та формула, според която но­менклатурата трябваше да сложи ръка на „демо­крацията“ и „свободния пазар“ во веки веков. На входа чрез потомствените червени аристократи от БКП, структурите на ДС и стопанския соцелит, а на изхода – чрез назначените мутанти от С(ДС). По този начин се гарантираше схе­мата за присвояване на националното богатство. А върху „новите обществени субекти“ беше трансферирана ДНК директно от … ДСК и БНБ, тъй като малко по-късно партийно-криминалната олигархия захрани първоначалното си натрупване именно от двете най-важни банкови институции.

   Точно този първороден грях на „промяната“ де­формира целия кошмарен преход. И наследницата на БКП, и „алтернативата“ от СДС се оказаха конюнк­турни политически корпо­рации за обслужване на новоизлюпения „капитал“, погълнал присвоените на­родни пари. А приказките за идеология, програма, политика, кауза и тем подобни словесни фоку­си бяха предназначени за електоралното стадо. Именно по тази причина за някакви си две десе­тилетия нацията изплю и последните трохи от до­верие към „полюсите“ и ги отписа.

 Обратна резба от A дo Я

 Целта на перфидния Лу­канов проект беше да се имитира плурализъм чрез раздвояване на полити­ческата власт. Основните играчи на сцената тряб­ваше да бъдат изначал­ната БКП / БСП и рожбата й СДС, като кръгът естест­вено се затваряше зад кулисите – на пулта при главния режисьор. Затова ролите бяха раздадени на актьори от една школа, макар и разпределени в различни гримьорни. Но макар и майсторски де­гизирани за драматични образи, изпълнителите си останаха читалищни комедианти и превърнаха цялата постановка в нес­копосан фарс.

 Така образцови партий­ни кариеристи ала Асен Агов, мутирал от конферансие на Петър Младе­нов до манекен на „анти­комунизма“, се оказаха „обратни“ на фамилия и биография. Авторът на икономически формули в името на „перестройката“ Иван Костов стана на­шенски Балцерович. До­вереникът на Комсомола Йордан Соколов започна да кове адвокатската де­мокрация, а доносници като Георги Марков (агент Николай) се превърнаха в дантелени площадни трубадури. По друга писта дребни милиционери от типа на Емил Кюлев или бивши периферни спор­тисти от категорията на Илия Павлов се събудиха гиганти на „националния капитал“. Ето това беше каймакът на новородената „десница“ и на прилежа­щия по дефиниция към нея „едър бизнес“ с червена мая. Точно като травестити край каналите на Амстер­дам, където беше гръмнат Косьо Самоковеца – отвън уж жена, а отдолу мъж с голям атрибут…

  По успоредната сюжет­на линия на Постанов­ката старата грешница с немалко социални за­слуги – БКП, си направи пластична операция и се подмлади под артистич­ния псевдоним БСП. Защо ли? Много просто – първо да се хареса на Европа, и второ – чрез социалде­мократическия грим да скрие пролетарските си бръчки и да се подготви за „демокрация и пазар­но стопанство“?! С други думи – за нежна частна собственост и дива капи­тализация в полза на „на­шите момчета“. И отново смяна на пола, този път у лево – преди половин век бащите ударно на­ционализираха, а сега синовете безпощадно привати­зират…

 Дядовата ръкавичка 

Какво ли щяха да правят и „левите“, и „десните“ по наши­те земи, ако я ня­маше Майката на партиите, за чийто отец историята е посочила Димитър Благоев (Дядото)? От наследството на този достолепен интелектуален марксист от XIX век напоследък по­вече от две десе­тилетия се хранят всевъзможни вну­ци и правнуци от „полюсите“. Първи по родово право естествено се въз­ползваха Лука(но) вите „реформа­тори“, които и до ден днешен осре­бряват историче­ския дивидент на червената партия. А маята наистина е яка – независимо от „слабите ракии“, направо ментета, на „Позитано“ 20, Дядото е завещал електорално има­не, което все някак докарва 40-50 де­путатски заплати. Може и повече при стечение на обсто­ятелствата. Кой ти ги дава! А покрай тази хранилка под­скачат „капиталистически търбуси“ от типа на Гергов или Гущеров, провинциал­ни пчелички порода „Мая“ плюс многопартийни старлетки клас „Корнелия“. Да не говорим за облечена­та в брюкселска коприна евродепутатка Илияна, която също страдала от кризата с десет бона еврозаплата…

  И цялата тази пародия се разиграва върху НЛО-то на Бузлуджа, където масовката си иска ТКЗС, пенсии на 55, панелна сигурност, парно и лекар без пари и въобще всичко, с което малкият бълга­рин беше разглезен, пре­ди да го сграбчи Пазарът. За тези хора, които са безмълвен електорален капитал, Тодор Живков не е мръсна дума, напро­тив, а миналото живее чрез носталгичната чер­вена бюлетина, за която Станишев, Първанов, Пе­тков… и другите тарикати нямат абсолютна никаква заслуга. Тя просто им е подарена, а те са се ока­зали на правилна пози­ция в подходящ момент. За Сергей по наследство, а за двумандатния пре­зидент – по прищявка на Съдбата.

 Подобна е мимикрията и при сините политически травестити. И те трябва да целуват ръката на Дядо­то, защото как щяха да се превърнат в „антикомуни­сти“, респективно хране­ници на Запада, на Сорос и на какви ли не фондации, институти и комитети, ако Луканов не беше решил да си направи контроли­рана „опозиция“ начело с марксиста Желю Желев, най-пътуващия биолог Берон и най-издаваната писателка Блага Димитро­ва? Това е положението! ДНК-то на СДС си е баш в ЦК на БКП и в ДС, дори още преди да се стигне до ДСК и БНБ, както стана дума в началото. Затова нашенската ляво-десница се превърна в паразит и шут и от два милиона из­биратели в началото на 90-те години сега се моли за резултата на Яне или поне за десетина депутат­ски ведомости.

Побъркани в подмяната. 

 Ако едно холивудско за­главие гласи „Загубени в превода“, ние, българите, сме направо побъркани в подмяната. И как ина­че като двуцветните пар­тийни травестити вървят заедно с тотална социал­на шизофрения. Не знам дали наистина нашенци са откраднали мощите на Чарли Чаплин и дали ДС има нещо общо с атента­та срещу Йоан-Павел II и чадъра срещу своя човек в Лондон – Георги Марков, но съм сигурен, че ние сме за „Гинес“ в раздела „Обществено-политическа фантастика“. И още как…

 Тук всичко е обърнато с главата наопаки и никой не е на мястото си. В „лявата“ БСП редом до олигарсите от ловната дружинка на Първанов и галените деца на Тройната коалиция са останали само пенсионе­ри, селски стопани и дреб­ни търговци. Много рядко се срещат представители на наемния труд, интелек­туалци, преподаватели, лекари, държавни служи­тели.

 Естествено, има и из­ключения като докто­рите Желев и Баташки, но те са професионални кариеристи, използващи червения цвят за собст­вен бизнес. Вярно – кла­сически „пролетариат“ по мерките на Дядото няма откъде да се наме­ри у нас при умъртвено производство и едва мъждукаща духовна сфера, но все пак БКП завеща огромна маса просветени хора, леви по презумпция и евро­пейски стандарти, които се дистанцираха от хермафродитната партия за лична и корпоративна употреба.

 И какво да правят до долни търгаши като местните комбинатори от Сливен?

 Същата лудница е и в „дясно“. Там почти не се срещат крупни фигури от „националния капи­тал“, които онзи ден се мъдреха в президиума на червения конгрес?! До критичния минимум са се свили и хората от малкия и средния биз­нес, предпочитащи уп­равляващите формации, от които синята клоунада е безкрайно далеч. Интелектуалците, които уж бяха лицето на „но­вото време“, отдавна са се разочаровали от корупцията и шуробаджанащината, властва­щи със страшна сила сред „антикомунистите“ с бащи, активни борци срещу капитализма. А за капак на цялата ман­джа с грозде към сините са се присламчили как­ви ли не лумпени.

 Как да има нормални политически полюси в България, като „левите“ въвеждат плосък данък и се грижат за капитала, а „десните“ заиграват със синдикатите и улица­та и се борят за повече държавна регулация? Истински Вавилон на абсурдите и глупостта! Затова само за десети­на години напоследък от нищото се появиха две по същество надпар­тийни, мултисоциални движения, като НДСВ и ГЕРБ, които за отрица­телно време спечелиха избори с огромна пред­нина. И вероятно няма да са последните! БСП и СДС нямат нито социал­на база, нито политика, нито идея за бъдещето, нито мощни лидери. Чер­вените се крепят само на една история, но ре­негатите от „Позитано“ 20 рано или късно ще я заличат окончателно, а сините палячовци дой­доха отникъде и отидоха по дяволите.

 Изводът е ясен – ако има все пак оцелели умни хора в България, час по-скоро трябва да се събере духовен и ин­телектуален ресурс за създаване на нова леви­ца и истинска десница. До изборите след година има достатъчно време и без гръцки мотиви. Ако ли не, „алтернативата“ ще бъдат Меглена Кунева и Слави Бинев и пак се затваря кръгът, начертан от Луканов… 

  Андрей Луканов, БКП, Георги Марков, ГЕРБ, Димитър Благоев, Желю Желев, Илия Павлов, кариеристи, корупцията, Меглена Кунева, Петър Младе­нов, политика, СДС, слави бинев, Тодор Живков