Тити Папазов: Господ ме напътства в живота! ИНТЕРВЮ

Тити Папазов не планира купон за рождения си ден на 17 юли заради състезания в чужбина

  Тити Папазов е роден на 17 юли под знака на съзвездието Рак, което означава, че е емоционален, раним, но в същото време и невероятно волеви човек. Характерни за числото 17 са три фактора – енергия, която идва от числото 1, променлива натура, произтичаща от 7. Общият сбор от 1 и 7 прави 8, което подсказва, че понякога ще взема решения, които ще изненадват близките и колегите му. В крайна сметка ще става това, което той е пожелал. Тити ще изисква от близките си воля и качества, които те ще трябва да развиват и да му показват с времето. Той е верен приятел, който не би изоставил някого в беда, дори да става въпрос за непознат човек.

Отрицателни качества – скритият в душата му авантюрист ще го провокира да предприема експерименти, които не винаги ще са добре обмислени.

Като цяло 17 е много добро число. Притежателите му са забавни, умни и интересни личности. Мисията им в живота е да научат урок по стабилност, ако искат да се развиват истински.

Константин Папазов или Тити, както е известен един от най-добрите ни баскетболисти, е роден на 17 юли 1967 г. в София. Състезавал се е за няколко клуба – „Левски“, „Славия“ и „Своге“. Бил е треньор на мъжките състави на „Левски“ и „Лукойл Академик“, както и на мъжкия, и на женския национален отбор.

Папазов си пожелава здраве не само за себе си, но и за цялото семейство

Тити има десетки превъплъщения. Кандидатирал се е неуспешно за кмет на София с подкрепата на Демократичната партия, участвал е в сериала „Забранена любов“, където влезе в кожата на Рони Арсенов, правил е десетки благотворителни мероприятия.

През 2009 г. Тити Папазов бе обявен за треньор №1 на България.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Здраве на мен и на близките ми, на всички които познавам и не познавам. Човек, когато има здраве, има и мечти, желание за работа. Аз лично се надявам да постигна по-добри резултати в работата си, да имам синхрон с хората около мен и спорта. Ще ми се да съм още по-амбициозен в професионален план. Мисля, че ми предстоят още доста успехи.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Не беше по-различна от останалите години. Разликата е в това, че децата ми пораснаха, а аз остарях. Оценявам я като успешна година, защото бяхме здрави. Не мога да бъда недоволен от кариерата си. Но аз съм такъв човек, който винаги е имал желанието да бъде нещо повече от втори в класацията. Голяма амбиция имам да побеждавам, разбира се, в положителния смисъл на думата. Човек е устроен така, че да бъде устойчив максималист. Не мога да бъда недоволен, нямам такова основание.

– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте могли да ни разкажете?
– Не бих казал, че имам незабравим рожден ден. Напротив, това си е един нормален ден, в който слънцето изгрява като друг път и пак така залязва. Лятото е време за спортен лагер, така че повечето празници съм бил зает. Разбира се, празнувал съм и шумно с приятели.

Тази година няма да празнувам, защото ще съм в чужбина, ще имам състезание и няма да ми е до купони. На рождения си ден ще мисля за мача, за България и за това какво мога да направя за нацията ни.

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли предварително на близните си какво бихте желали да получите за подарък?
– Не, тази традиция ми се струва много европейски модел. Макар че се е случвало да ми звънят приятели и да питат какво желая. Нямам такъв навик – да изготвям списъци с желания. В края на краищата изненадата винаги е по-интересна, отколкото да получиш нещо, което предварително си поръчал. Пък и честно казано, вече съм на такава възраст, че даровете не ме впечатляват. Не съм дете. Тогава се радвах на играчки и дори ги събирах, обаче мина това време. Принципно не съм привързвам към вещите. Някоя от тях може да ме е впечатлила, но то е било за кратко.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Хубавите са много, предимно раждането на децата ми, израстването им, развитието им. Лошите моменти са свързани със смъртта на близки и приятели. Аз съм емоционален и преживявам нещата дълбоко. Често плача, както всички знаят, но не се срамувам от това. Смятам, че чрез сълзите си човек се пречиства.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че всеки човек си има определен житейски път, който трябва да извърви?
– Вярвам. Има някои неща, които хората не можем да си обясним. Моето лично мнение е, че ако има Господ, то той до някаква степен контролира житието ни. Той ни наказва и ни прощава. Правилото е просто – човек трябва да бъде добър за да получава коректност и адекватност в отношенията. Народът ни е казал, че каквото повикаме, такова ще ни се обади. Аз съм вярващ християнин, от тези, които ходят на църква и палят свещи. Вярвам в едната космическа сила, за която никой не може да твърди със сигурност дали я има, или я няма, защото не я е виждал. За хората е по-добре да вярват, че има нещо, за да живеят в хармония, за да се развият. Моят респект е към Господ. Не мога да дам конкретен пример за тежка ситуация, от която ме е измъкнал. За мен в ежедневието няма тежки ситуации. Като такива бих определил единствено моменти, в които човек е болен, в болница, когато нещо със здравето не е наред. По време на важните мачове разчитам на спортния шанс. Тогава Господ е спортен шанс за мен.

– Какво е отношението ви към зодиите?
– Не вярвам в тях. Грам! Не чета и хороскопи. Не мисля, че съвместимостта между двама души може да се определи от звездите. Предпочитам да се интересувам от положителната страна на моята зодия. И то някой да ми сподели нещо, не да го чета аз.

– Кой е житейският урок, който бихте желали да дадете на вашите деца?
– Да бъдат честни и отговорни. Тези две качества трябва да са в основата на отношенията ни. Аз иначе не съм строг баща. Не се карам, не ги наказвам. Опитвам се с приказки и убеждения да им обясня кое е хубаво и кое не е. Когато бъркат, им показвам грешката и уча да вървят напред. За мен боят и наказанията принадлежат на друг век. Пък и аз съм известен със своята състрадателност и чувствителност, които вероятно съм наследил от моите родители.

– Къде предпочитате да ходите на почивка.
– Обожавам морето! Напече ли ме слънце, се чувствам страхотно – без значение дали у нас или на някой остров.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *