Проф. Александър Чирков е роден през 1938 г. в Лом. Завършил е в София Медицинската академия. Напуска България през 1966 г. и се установява във ФРГ. Професор е в университета във Фрайбург от 1981 г. През 1978 г. е поканен от академик Атанас Малеев, който в това време шеф на Медицинската академия в София, да помогне по повод изграждането на модерна кардиохирургия и кардиология в България. Извършва първата сърдечна трансплантация в България през 1986 г., тя е първа и в целия Източен блок. До 1989 г. клиниката е известна като болницата на проф. Чирков, едва след това получава названието „Св. Екатерина“. Ръководена е до 2005 г. от проф. Чирков, когато тай безпричинно уволнен от здравния министър проф. Радослав Гайдарски. Чирков е бил депутат във Великото народно събрание. Днес е консултант в отделението по кардиохирургия на болница „Токуда“.

– Проф. Чирков, живеете в Германия и славата ви у нас като че ли започна да помръква. Чувствате ли се забравен?
– Това е безинтересно. От целия бивш Съветски съюз и страните в Източна Европа няма нито един друг колега, който да е член на елитния европейски клуб на водещите хирурзи. Моите ученици в Германия и България са започнали да се обучават при мен от нулата.

– Тъжно е, защото вие сте човек, който иска да направи още много за родната медицина.
– Тъжно е, но има и друго. Когато дойдох тук, тези, които заварих в Първа хирургия, не бяха виждали операции на отворено сърце. В Трета градска болница успях чрез господин Сергей Сергеев, богат българин в Западен Берлин, да внеса един апарат за много тежко болни пациенти. Такъв нямаше тук и оперативната смъртност достигаше до 60-70%.

Затова българското правителство, ЦК и Политбюро взеха решение да ме поканят да изградя модерната кардиология и кардиохирургия у нас. Преди да дойда, изпратих моите хора в чужбина. Тогава трябваше да разрешава Държавна сигурност. Договорът обаче беше такъв, че аз решавах кой да заминава от днес за утре за Америка, Западна Европа и т.н. Тези, които ги виждате сега като водещи хирурзи и доктори, бяха все мои ученици, които започнаха от нула.

– Друг известен кардиохирург по онова време беше синът на Цола Драгойчева проф. Чавдар Драгойчев?
– За българските условия известен хирург – да. Но професор Драгойчев до моето идване не беше правил самостоятелни сърдечни операции. За първи път започна с мен да оперира. Той често бе мой гост във Фрайбург, имали сме добри взаимоотношения и беше коректен колега, но основен двигател на проекта за моето идване беше Георги Йорданов, на когото и досега съм дълбоко благодарен.

– Говорим за преди 27 години. Какво е положението сега?
– Отдалечил съм се от сегашната ситущия, но преди това под мое ръководство се работеше по 12 часа на ден и всяка вечер към 19 часа се организираше просвещение в рамките на т.нар. „шпигели“ (огледала), в които се опитвах да създам на младите ми колеги и сестри нова мисловна култура (т.нар. „промиване на мозъка“). Казвах, че пациентът е на първо място и че между сестрата и доктора няма никаква разлика, те трябва да работят заедно в екип, че уважението към сестрата и другия персонал трябва да бъде такова, както към лекаря.

– И толкова години не можахте да им „промиете мозъците“?
– Напротив, успехи имаше, но не при всички.

– Може би царят е прав, че чипът ни е сбъркан?
– Това го е казал той, не аз.

– Как ще коментирате изтичането на мозъци? Толкова специалисти, чието обучение държавата е субсидирала, сега отиват да работят в чужбина?
– Преди беше обратното. Всички искаха да се връщат, да работят и да се обучават при мен, като достигнаха до ниво вече да ръководят самостоятелно специализирани болници. Щом бягат младите хора, значи са разочаровани.

Това е ситуацията. В такава атмосфера с разбити надежди на старото поколение и със силно разочарование на младите много трудно може да се изгради нещо.

– Предполагам, че ако ви попитам докъде ще ни докара всичко това, ще начертаете апокалиптична картина?
– Апокалиптична не, но мрачна. И вие ще я видите и почувствате до юни месец догодина. Защото дотогава няма да има никакви възможности и средства да се плащат лекарствата и лечението на социално слабите и безпомощни хора.

– Неотдавна Българският лекарски съюз поиска оставката на Симеон Дянков заради тоталния срив на здравната система у нас.
– Защо трябва да се иска оставката само на един министър, какво е виновен той? Неговата задача е да нагласи бюджета и да спазва нормите за бюджетния дефицит, защото е министър на страна, член на Европейския съюз. Като няма производство и е унищожен средният и дребният бизнес, ясно, че няма откъде да дойдат парите. Те текат от джобовете ни в неопределени канали. Затова Европа се пази да отпуска средства на България за здравеопазването.

Когато търсех пари да се изгради болницата във Варна, двама мои много добри познати, европейски комисари, определиха проекта като чудесен, но за България става все по-трудно да се отпускат средства поради описаната причина. Как може година и осем месеца в Белгия да няма правителство, а да работят всички системи перфектно. Това е, защото са изградени рамките. У нас е хаос няма система в здравното обслужване, която предлагам да се изгради, за да може и най-слабият и най-неплатежоспособният да имат възможност да достигнат до диагностиката и лечението на най-високо професионално и ефективно ниво. Задачата на политиците и администраторите е да осигурят средства, с които да се покрият разходите за лечението и диагностиката на неплатежоспособните пациенти. Аз направих примерна система, предлагах я на няколко правителства, но те взимаха отделни елементи само.

– Вие членувате в Лекарския съюз. Защо настоявате да се изгради лекарска камара?
– Членувам в Лекарския съюз, но той има задача като профсъюз да защитава правата на служителите в здравеопазването. По времето на царя доведох експерти от Германия да ни помогнат да изградим лекарска камара, която да може да решава доста от проблемите вместо държавните администратори. Ако трябва например да се назначи шеф на някоя болница, камарата събира най-добрите експерти и те определят най-добрия кандидат. След като надзорът на болницата и комисията от експерти е преценила, министърът само легализира избора.

– Би трябвало да има персонална отговорност, защото така вината се размива?
– Вие, медиите, кого хванахте персонално да осъдите? Кой е отишъл в затвора за това, че е откраднал от някоя банка пари? Братя Галеви и другите нали са били приятели все с тези, които ръководят. Не обвинявам един човек. Говоря за целия период на промените. Тръгнахме в една посока, която е лоша. Вместо да изграждаме структури, се въртим в омагьосан кръг. А вие търсите един да бъде обесен. Това е типично за арабските и изостаналите страни. Трябва да има структури, които да улеснят ежедневието ни, както е в едно цивилизовано общество.

– Бяхте се изказали доста неласкаво за премиера Бойко Борисов. Казахте, че е нарцис?
– Неговото име не сьм споменавал. Това се отнася за всички политици, които би трябвало да се пазят от рискови решения, когато са на отговорна позиция. Точно това им е задачата, да създават структури, които да функционират и след тях, така че следващият администратор да ги поеме и да ги подобрява и усъвършенства. Не могат да се обвиняват все предишните. Когато един човек фокусира светлината на медиите и населението само върху себе си, това е опасно, защото, без да осъзнава, в една демокрация може да се превърне в диктатор. Това се казва нарцисизъм и крачката до психопатия е много малка. И ако става дума за Бойко, по-скоро аз му помагам. Критикувам го, за да ее оправи. Значи, държа на него. Ако искам да се провали, ще поощрявам грешките му и ще го възхвалявам, че той е спасителят, че той е всичко. Макиавели в началото на XVI век като политически съветник на Цезар Борджия е казвал, че когато искаш да провалиш някой твой противник, поощряваш грешките му.

– Мнозина намират прилика между Бойко Борисов и Тодор Живков, с когото вие бяхте близък навремето. Какви са отношенията ви с премиера?
– Много добри. Винаги сме се разбирали. Тодор Живков е работил като държавник и е бил добър държавник в рамките на тогава съществуващата идеология и социалистически режим. Въпреки това се опитваше да се откъсне от директната опека на Съветския съюз и да бъдем самостоятелни. Знам го много добре, защото ми го е казвал. Никога не съм го наричал „другарю“. Казвах му „господин Живков“ и той не се сърдеше. Бойко, в рамките на Европейския съюз и демокрацията, се опитва да балансира по свой начин. Смятам, че дори да допуска грешки, точно с такива критики ще се коригира.

– Говорите за болница „Света Екатерина“ като за ваше дете. Но там не постъпиха много добре с вас?
– Оставете това, минало е. Важното е, че съм направил нещо. И че продължават да работят там мои бивши сътрудници. Искам да изградя модерна болница, в която пациентите да не чакат унизително пред регистрационните бюра. Вместо това подготвих медицински сестри, които да изпълняват функциите на хостеси и да улесняват пациентите.

– Кога ще имаме такава болница във Варна?
– Когато му дойде времето, както казва царят. Когато направя болницата във Варна, тогава ще се преместя с жена ми да живея тук, в родината си. Децата и внуците ми са вече големи.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Александър Чирков, бойко борисов, болница „Света Екатерина“, кардиология, лекаря, лечението, пациенти, Тодор Живков, хирурзи, Чавдар Драгойчев