Ивайло Василев Стоянов. Това име е непознато за повечето българи. Човекът зад него обаче е легенда, макар да е само на 43 години. В обществото той е популярен с псевдонима си Маруис Куркински. Октомври е изключително натоварен месец за култовия актьор и режисьор. От репетиции в театъра на Мариус не му остава време дори да помисли за предстоящия си рожден ден.

– Г-н Куркински, върху какво работите в момента?
– По пиесата на Шекспир „Хамлет“ с режисьор Явор Гърдев в Народния театър. Премиерата е в края на октомври. Доскоро паралелно репетирах и „Суматоха“, чиито първи представления бяха на 1 и 2 октомври. Времето не ми стига, трудно ми е. И „Ревизор“, и останалите спектакли трябва да се играят. Но това си е част от професията.

– Почивахте ли това лято?
– Бях 10 дни при баща ми в къщата във Варна. Беше много хубаво да сме заедно, щастлив бях. Но и когато почивам, не мога съвсем да се отпусна при мисълта за нещата, които ме чакат като ангажименти.

– Брат ви как е?
– Добре са и той, и баща ми. Живеят си във Варна. Баща ми има зеленчукова градина и раздава домати на хората. Тази години много е произвел.

– На 15 октомври имате рожден ден. Съжалявате ли за нещо?
– Въобще не съм се и замислял за никакъв рожден ден. Ще стана на 43 години и започвам 44. Няма никаква суета, никакви чувства, блянове и така нататък в личен план. Всичко това е претопено в театъра.

– Какво е положението в театъра?
– Добро е откъм публика, актьори и режисьори. Има вдъхновени и талантливи хора които правят театър, и много сериозна публика. Сформира се една нова общност, която посещава представленията. Напоследък тя се увеличава и става все по-умна, по-интересна, по-разсъдлива, по-разбираща и по-сплотена. Виждам я, като играя – например в „Ревизор“, стоейки повече от три часа на сцената, и в моноспектакъла. Когато публиката усети, че й се отдаваш, ти гласува доверие и тръгва с теб, задълбочава се в спектакъла с автора. Това е едно много умно българско общество, далеч от всички останали. Театърът и актьорите дават много. На актьорите обаче не се дава нищо. Те не са добре, измъчвани са и тормозени, парите и средствата са малко. Принудени са да ходят по халтури, за да оцеляват. А тъпите критици ги упрекват защо ходят по участия, защо си правят свои трупи. Беше голяма глупост да се пише, че има чалга поколение в българския театър. Безбожна простотия! Как може да се казват такива неща, да се обиждат актьорите, да се слага думата чалга до думата театър?! Престъпление! Чалгата е зло, което нанесе много поразии в България. Нанесе поражения върху ума и върху много деца. Зло, което спечели куп пари – това е чалгата. Театърът няма нищо общо с нея.

– Какво друго освен чалгата ви ядосва?
– Преди всичко моите слабости. На моменти не съм достатъчно силен в работата си. Това е в състояние да предизвика гняв в мен. Напоследък се усещам, че и извън театъра все по-често нещо ме гневи. Сега на дърти години виждам колко са егоистични и отвратителни хората, абсолютни кариеристи. Осъзнавам, че всеки човек ти е враг. Тъжно е, че го казвам, но е така. Важи дори и за тези, които мислиш за приятели.

– Да не би да сте били предаден от приятели?
– Не, не, не съм бил предаден. Просто в основата си проблемът е много по-голям. Предателството е дребна работа, хората са отишли много напред в това да се превърнат в егоисти и чудовища.

– Звучите песимистично…
– По-скоро съм песимист. Не харесвам това, в което са се превърнали хората.

– За себе си губите ли надежда?
– Да, непрекъснато. В театъра трябва да се доказваш всеки ден. В момента, в който приключиш с представлението и си щастлив, веднага губиш надежда, че ще можеш да се справиш още веднъж. Намирам опора в Бога.

– Какво е в състояние да ви докара до отчаяние?
– Страхът от смъртта.

– Кое е най-положителното ви качество?
– Толерантността, това при мен е закон – да не обиждам и да не преча на никого.

– А отрицателните?
– Леността, този грях. Работя много, но би трябвало да е повече и по-организирано. Може би трябваше да направя много повече неща досега.

– За какво не ви достига времето?
– За много неща, най-вече да си оправя живота в битов план Нямам време да свърша всичките задължения, които имам.

– Плачете ли?
– Да. Например на „Суматоха“, на последните репетиции, почти винаги плачех. Но не от някаква сълзливост или от сантименти, а от това как се случи спектакълът, как актьорите тръгнаха, как се приютихме в словото на Йордан Радичков. Просто ми се случи един подарък и плакахме много – и артистите, а и зрителите, слава Богу.

– Често споменавате Бога. Ходите ли на църква?
– Да, ходя.

– Кое ваше представление ви е любимо?
– Сега най-близко до мен е „Суматоха“. Искам да се върна там, в това пространство, което създадохме, в тази страна, в този малък рай. Много ми е любимо това представление, мисля, че ми е едно от най-интересните.

– Имате ли спрени представления?
– Да, имам. Васил Стефанов, бившият директор на Народния театър, свали моето представление „Лекар по неволя“. Той си беше по-особен човек. Иван Попйорданов пък ми свали „Жените в Народното събрание“ по средата на сезона поради липса на публика. Можеше поне от уважение към труда ми да остави представлението един сезон. Той тогава свали и на Юлия Огнянова един прекрасен спектакъл – отново поради липса на публика. А на Юлия Огнянова представленията трябва да ги има като забележителности на града.

– Защо страните от обществения живот и медиите?
– Не, не страня. В един момент просто се отвратих от нашето театрално съсловие и от начина, по които се отнесоха към последните ми постановки. Започнаха да се държат брутално, да си позволяват да пишат за мен с тон.

– Какъв тон?
– Във в-к „Култура“ писаха с тон, който издава лошо възпитание. Това ме отврати – тонът, с който отразиха последното ми представление.

– Коко Азарян е бил ваш учител. Най-ценният съвет, който ви е дал?
– Да не искам винаги да ме разбират.

– Някога съжалявали ли сте за откровеността си?
– Да, съжалявал съм. Прекалено доверчив съм бил към хората от съсловието. Оказа се, че сред тях има големи гадини и мръсници. Големи! Не съм си и помислял, че в театралното съсловие ще е така, както във всички други. Съжалявам, че публично споделих някои неща от личния си живот, свързани със сексуалност и т.н. Буквално се бия по главата, че се случи. Но то започна да се пише и преди аз да го заявя. Това оказа много тежко влияние върху родителите ми. Чувствам се виновен, че общо взето им разсипах живота по този начин. Чувствам се виновен заради болестта на майка ми и нейната смърт. Тя много тежко понесе всичко, което се случи с мен. Единствено ме радва, че после станах добър актьор и режисьор и тя видя, че доста хора ме обичат и идват на представленията ми. Майка ми присъства на мои спектакли и тогава беше много щастлива.

– Пазите ли си нещо за спомен от майка ви?
– Имам един пръстен, който ми е много ценен. Направих си го от паричка, която мама ми даде преди години.

– Друга вещ със сантиментална стойност за вас?
– Сувенир рибка, подарък от един актьор.

– Участвате в един от клиповете на Лили Иванова…
– Така е, много добре се сработихме. Щастлив съм от работата си с нея. Приех с удоволствие да участвам, не се познавахме лично дотогава. За пореден път се убедих, че талантливият човек е добър със себе си и най-вече с другите. Изключително сърдечно беше отношението й към мен. Просто не очаквах такава сърдечност. Говорихме си много хубави неща. Впечатлен съм от това как Лили е успяла да запази чиста душата си. Това е заради изкуството и заради това, че наистина се е отдала на музиката, без да мисли за странични глупости. Аз съм малко по-различен. Мен понякога ме владеят излишни чувства, някакви вълнения, които не са полезни. Може би трябва малко по-голяма твърдост в тази наша крехка професия.

– Станахте ли приятели с Лили?
– Рано е да се говори за това, но да, вече сме приятели. След тези няколко срещи мога да го кажа, а и тя самата го заяви. За мен работата с нея ще остане хубав спомен.

Срещата ми с Лили ми даде надежда. Тя е артист, преминал през много неща и запазил себе си и професията.

– Какви са плановете ви за след години?
– Ако съм жив, дай Боже, се виждам на снимачна площадка. Много искам. Имам идея за мои биографични филми – един за детството, един за казармата и един за младостта.

– Гледате ли новите български сериали и филми?
– Радвам се, че ги има, гледам някои от тях. Но не мога да се задържам дълго, защото от съвсем скоро съм се загледал по телевизията. За предпочитане е да ги има тези филми и сериали. Много от тях са на добро ниво и съм положително настроен. Не мога да кажа, че са ми любими, но ги намирам за нещо полезно. Започва да има интерес към българските актьори и те имат работа.

– Винаги носите косата си на една определена дължина. Бихте ли се подстригали късо?
– Не, защото започвам да оплешивявам. Имам дупка на главата и си замятам косата назад да скривам.

– Как сте със здравето?
– Добре. Преди време имах малко проблеми, но се оказаха леки и решими.

– Интересувате ли се от политика?
– Не, защото светът е един лагер и всичко е разпродадено на парчета. Цялата земя се владее от определени хора. Те си правят с нас каквото поискат. Така е било винаги, така и ще бъде. Изгубихме много време в празни надежди. Всичко е запечатано и разпродадено. Остана само изкуството и вярата. В нас самите, в Бога. Нищо друго.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  актьори, виновен, живот, Коко Азарян, Лили Иванова, майка, Маруис Куркински, плачех, представления, приятели, професията, родителите, рожден ден, смъртта, театър, чалгата