Мнозина си обясняват успеха на Лора в музиката с това, че е дъщеря на легендарния фронтмен на „Сигнал“ Данчо Караджов. „Нищо подобно!“, контрира тя и започва да разказва как сама е изградила кариерата си.

Склонни сме да й вярваме, защото чаровната певица не е от онези, които имат навика да шикалкавят. Че за нея няма теми табу е видно и от интервюто, дадено преди няколко дни.

– Г-це Караджова, трудно е да ви хване човек в София. Много участия по морето ли имате?
– Сега имах участие в комплекс „Черноморски“, ходих на плаж и тръгнах за друг наш морски град, където също ще пея. Съчетавам полезното с приятното. Работя, а между другото събирам и тен. Няма как само да почивам. Голяма част от деня ми минава в колата. Истинска ваканция ще имам най-вероятно чак през септември. Тогава ще отскоча до Гърция.

– Очаквахте ли успеха на новите ви песни – със 100 кила „Цяла нощ“, с Криско „Повече от всичко“ и с Бобо „Министърът на веселието“?
– Никога не си правя големи планове за песните, защото може да се окажат сметка без кръчмар. От хората зависи дали ще харесат или не едно парче. Разбира се, успехът ме радва.

– Когато човек е успял като вас, по-мъдър ли е от връстниците си?
– Не се чувствам на годините, на които съм. Не знам дали ще има утре. Гледам да се забавлявам максимално на момента и да взимам всичко от живота. Работата ми е удоволствие, занимавам се с това, което обичам. Ако правех нещо друго, може би щях да бъда много нещастна.

– Кога за първи път се качихте на сцена?
– В 10 клас в 14-о училище, пях песен на Марая Кери. Брат ми беше на китарата, а синът на барабаниста на „Сигнал“ също свиреше с нас. Много се притеснявах. След това се качих отново на сцената на 18 години, когато вече имахме албум. И пак цялата треперих. Казах си, че ако продължавам да се притеснявам, нищо няма да стане. Оттогава съм абсолютно перде.

– Баща ви Данчо Караджов подкрепи ли ви, когато решихте да се занимавате с музика, или се опита да ви разубеди?
– Той винаги ме е подкрепял, не ми е определял какво да правя. Оставял ни е мен и брат ми сами да се оправяме в живота. Благодарна съм му, защото така всичко съм си постигнала сама.

– Първата ви работа?
– Имахме някакви участия, когато бях на 18. Бяха за супер малко пари. След това отидох с група „Сигнал“ и баща ми на турне като беквокал.

– Най-трудният ви момент, откакто се занимавате с музика?
– При първия ми самостоятелен албум всичко си правех сама и нищо не ставаше от раз. Беше ми много тежко, но си казах, че така и така съм се хванала на хорото, ще трябва да го играя докрай. Много трудно се организирам, но успях да преборя самата себе си.

– Ако не се занимавахте с музика, какво щяхте да правите?
– Щях да стана художничка. Като дете много обичах да рисувам. Колебаех се много дали да продължа с изобразителното изкуство, или да се занимавам с музика. Сега много рядко ми остава време да рисувам.

– На кого позволявате да ви критикува?
– Най-много на баща ми, който е професионалист и вижда нещата добре. Нямаме спорове с него. Когато чу новата песен, каза, че е хубава. Съветва ме и за сценичното ми поведение.

– Трудно ли е да си популярен в България?
– Не е лесно където и да било. Популярността е много голяма отговорност. Разбрах, че съм разпознаваема, след като излязоха песните ми. Сега деца и почитатели ме спират на улицата и ми се радват. Това е рискът на професията, трябва да го приемаш. Миналата година осъществихме голям пробив. Нещата, които направихме с Криско и 100 кила, бяха голям скок в нашия жанр. Силна година беше, много ми е на сърце това, което се случи.

– Какво е мнението ви за чалгата?
– Според мен певиците от този жанр изпълняват неща, които не са им по сърце, и се обличат предизвикателно само за да изкарат някакви пари. Всеки сам си избира с какво да се занимава. Не се интересувам от чалгата и не бих направила дует с фолкизпълнител. Това не е моята музика.

– Колко татуировки имате?
– Две. Бях на 13 години, когато баща ми ни заведе мен и брат ми в студиото за татуси и ми направиха едно делфинче. Другата ми татуировка е на кръста. С течение на времето тя се увеличава, става все по-голяма и по-голяма. Не мисля да си правя още. Не ме кефи това вече.

– Когато позирахте за „Плейбой“, притеснявахте ли се?
– Преди това бях позирала два пъти за „Максим“ и ми беше лесно, защото познавах хората, които ме снимаха. Е, за „Плейбой“ малко се притесних, но успяха да ме предразположат и фотосесията стана. Това в крайна сметка беше работа. Имах колебания, преди да се съблека за списанието, дори обсъдих с родителите ми дали да приема. Броят с мен обаче щеше да излезе преди албума ми и прецених, че ще е добра реклама.

– Спортувате ли?
– Ходя на фитнес и кикбокс. Но отслабвам от друго – когато имам няколко поредни безсънни нощи заради участия.

– Казват, че сте хулиганка с нацупени устни…
– Напротив, много съм усмихната дори. Усмивката ми може да изчезне само след разочарование в любовта. Но човек трябва да е силен и в такива моменти и да успее да ги преживее. Нещата, свързани с работата ми, не са в състояние да ме натъжат. Поне не толкова.

– Раздялата ви с Део разочарование ли беше за вас?
– С Део сме в добри отношения. Разделихме се съвсем приятелски. И двамата решихме, че е дошъл краят на връзката ни и няма смисъл вече да се мъчим заедно. Имали сме и хубави, и трудни моменти.

– А с новата му приятелка Елена в какви отношения сте?
– В никакви, виждали сме се само два пъти.

– Замисляте ли се за брак и дете?
– Да, все повече си мисля за това. Като гледам малките сладки дечица, много искам и аз да си имам мое.

– Има ли мъж до вас в момента?
– Има, но не ми се говори за това. Никога не съм оставала без мъж, винаги съм била влюбена. Така съм още от детската градина.

– Спомняте ли си катастрофата, която направихте, шофирайки в нетрезво състояние?
– Това беше преди много години, бях още малка и току-що взела книжка. А и нещата бяха представени доста изопачено. Въпросният „блъснат“ се хвърли пред колата и, разбирайки коя съм, се опита да изкара пари от мен и семейството ми. Не мога да кажа, че съм трезвеничка, но и не карам, когато съм употребила алкохол. Забавлявам се както всички.

– Пробвали ли сте трева или по-силни опиати?
– Да, пробвала съм още като ученичка. Не ми действаше добре, караше ме да вървя назад, а не да се развивам. Тогава си давах сметка, че трябва да изляза на сцената и да пея, но пушейки, започвах да си мисля, че това са глупости и хората ще ми се смеят. Спрях тревата и нещата ми тръгнаха. И по-силни опиати съм пробвала, но само дотам. С наркотиците съм приключила.

– Обирана ли сте?
– Да, още живеех с Део. Той беше в „Биг Брадър“ тогава. Явно са ме следили и когато съм излязла от нас, са влезли и са взели някои неща.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  данчо караджов, Лора Караджова, музика, плейбой, сцена, трева