Жорж Кунчев е български журналист и създател на един от най-великите филми „Едно българско лято“, посветен на блестящото представяне на националния отбор по футбол през 1994 г. в САЩ. Дълго време работи в БНТ. В последните години води продължителни дела за авторските права на своя труд, тъй като кадри от него биват многократно използвани без негово съгласие. Такъв е случаят и с новия филм, посветен на Христо Стоичков.

– Господин Кунчев, защо въстанахте срещу новия филм, посветен на Христо Стоичков?
– Причината е, че за пореден път се използват кадри от мой филм за създаването на друг. През 1994 година на доброволни начала създадох „Едно българско лято“ в БНТ. От тогава до сега, вече 18 години, той многократно се продава, излъчва и преотстъпва на частни фирми без мое съгласие. В новия филм „Стоичков“ също са използвани мой кадри – заминаването, после завръщането на националите, еуфорията след победите, нощна София, кортежите… За това заведох дело срещу БНТ.

– На какво основание съдите държавната телевизия?
– БНТ е продуцент на филма „Едно българско лято“, но оттам не са си оправили правата с мен. Многократно през всичките тези години предлагах на БНТ да си регламентираме отношенията. Телевизията като продуценти, а аз като сценарист. Но това така и не се случи. Затова през 2009 г. заведох дело срещу БНТ за незаконно и неправомерно използване на кадри от филма „Едно българско лято“. Още няма влезнало в сила решение, а от БНТ продължават да се разполагат и да предоставят кадрите на трети лица. Законът в това отношение е категоричен: „Докато не се произнесе съдът за даден филм, кадри от него не могат да бъдат излъчвани“. Освен това през 2010 година Софийският градски съд излезе с решение, в което забраняват на БНТ да ползва кадри от филма до приключване на производството – да ги излъчва, предоставя и да ги използва. Това е причината поради която БНТ няма право да излъчва филма, но оттам за пореден път нарушиха закона.

– Искате да кажете, че това не е първият път, когато БНТ предоставя ваши кадри без знанието ви?
– Точно така. Същото се случи и с още един филм пак за Стоичков. Казва се „Откраднати мигове с мегазвездата“ и е направен от „Шалом ТВ“. „Глобул“ пък бяха пуснали в своите пакети филма „Златна футболна диря“, от който прибраха 827 хил. лв. печалба. В един от клиповете на Д2 „Завинаги“ също има мой кадри, които се въртяха по ТВ „Планета“, а вестник „Стандарт“ разпространяваше „Пеневата чета 15 години по-късно“. Във всичките тези продукции отново има кадри от „Едно българско лято“, които са взети от БНТ.

– В закона за авторското право чл. 41 ал. 2 пише, че работодателят може да използва създаденото произведение без разрешение на автора.
– В моя случай този казус е неприложим. БНТ можеше да използва филма без мое знание, ако аз имах трудов договор с телевизията като репортер, журналист или редактор. Но аз никога не съм бил на щат в спортната редакция на БНТ и това съм го доказал с трудова книжка. Потвърждава го и Методи Манченко, който беше и сега е шеф на спортната редакция на БНТ. В интервю за вестник „7 дни спорт“ от дата 30.01.2003 г. той казва: „Онези, които плачат за митичния Жорж Кунчев, сигурно не знаят, че той никога не е бил на щат в БНТ“. Тоест нашите взаимоотношения не са работодател – служител. От БНТ до ден днешен не са представили такъв трудов договор, с който да се твърди обратното.

– Тогава какъв сте били в БНТ, без договор ли сте работили?
– По документи аз никога не съм бил в спортна редакция, същевременно дейността ми беше само там. През 1992 г. Сашо Диков направи един конкурс, когато прохождаше „Ефир 2″.

В него влязохме Камен Алипиев, Крум Савов, Сашо Йовков и Борис Касабов. Понеже тогава нямаше щатове в „Ефир 2″, за да ни назначат, ни сложиха на хонорари и понякога на граждански договори. Хачо Бояджиев през май 1994 г. ме назначи на 3 месечен трудов договор като „асистент на режисьор“, а през юни беше световното. А „асистент на режисьор“ е една техническа длъжност, която няма нищо общо с журналистиката. Най-комичното е, че през 2001 г. бях преназначен за „балетмайстор“, а изпълнявах функциите на репортер.

– Изпълнявали сте функции, за които не сте имали договор, така ли?
– Точно така. През 1994 г. бях помолен да сътруднича, в качеството си на репортер на спортната редакция, тъй като повечето от щатните журналисти бяха заминали за САЩ. Но договор за репортер не ми бе предложен. Аз продължих да се водя „асистент на режисьора“. После година по-късно създадох филма в качеството си на сценарист пак без да имам договор за такъв.

– Какво казва съдът?
– Съдът признава, че „Едно българско лято“ е филм. Също така потвърждава, че автор е Жорж Кунчев и че кадри от моето произведение са излъчвани многократно. Въпреки това те всеки път повтарят в решенията си едно и също: „БНТ могат да ползват филма, тъй като са били работодатели на Жорж Кунчев“. Позовават се на чл 41 ал.2, но той е в раздел от ЗАПСП – общи положения. А в моя случай влизаме в раздел V, който е специално за филми. Там в член 62 ал.1 пише, че: „Авторското право върху филм принадлежи на режисьора, сценариста и оператора“. Също така в член 63 ал. 2 е записано, че: „Продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права. В този случай разпоредбите чл. 41 ал. 2 и чл. 42 ал. 2 не се прилагат“. Но в продължение на 4 години съдия Зорница Гладилова от СГС и Филип Владимиров от САС упорито отказват да признаят съществуването на раздел V.

– Как се чувствате след всичко това?
– Няма да крия смазан съм. Разходите по делата вече надхвърлиха 12 хил. лева, а в същото време продуцентите от „Камера“ трупат милиони с моите кадри. Освен това не очаквах съдебната система да е толкова корумпирана. Не може да представиш доказателствен материал, че ти си с правото си, а те да не искат да четат закона. Ако и сега след 8 месеца отново дадат същите измислени аргументи, ще отида в Страсбург. Най-лошото е, че пак българският данъкоплатец ще се натовари да плаща за глупостите на някои хора. Нечистоплътна е тази система. Като вляза в съдебната палата, ми се повръща.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  авторското право, БНТ, Жорж Кунчев, журналисти, корумпирана, сащ, съдебната система, телевизия, филм, футбол, христо стоичков