Емилия Масларова: Не съм вземала пари от Плевнелиев! ИНТЕРВЮ

Емилия Масларова
Емилия Масларова

  В близките дни, в пресата се разкри начина, по който президентът Росен Плевнелиев е натрупал милионите си. В интервю Тодор Карастоянов, главният редактор на вестник „Югозападни вести“, който е бил собственост на Росен Плевнелиев и на настоящия винар Иван Тодоров, разкри, че чрез фирмата „Ирис Интернешънъл“ държавният глава и съдружникът му са изнасяли нелегално строители в Германия.

Те са получили квота от Министерството на труда и социалните грижи в началото на демокрацията за износ на 200 работници. На практика обаче заминалите за ФРГ са много повече. По-скандалното е, че фирмата е използвала труда на бьлгаромохамеданите, за да пере пари. Плевнелиев и Тодоров са изпращали помаците с официални договори за месечно възнаграждение от 2500 марки, а до работниците са стигали едва по 500.

По думите на Карастоянов чрез в. „Югозападни вести“ Плевнелиев и Тодоров също са препирали пари. Както при работниците в Германия, така и при журналистите са се писали хонорари, които реално не са достигали до служителите.

Емилия Масларова, която оглавява Министерството на труда и социалните грижи по времето на правителството на Димитър Попов, подписва спогодбата за износ на работници с федерална република Германия през 1991 година. Потърсихме я, за да ни разкаже повече за това как са се раздавали квотите и участвала ли е в схемата заедно с Росен Плевнелиев и Иван Тодоров.

– Госпожо Масларова, спомняте ли си подробности относно подписването на спогодбата с федерална република Германия за износ на работна ръка?
– Спогодбата е изключително добра за България.

Росен Плевнелиев
Росен Плевнелиев

Подписала съм я като представител на правителството на Димитър Попов на 12 март 1991 година. Другите държави от бившия социалистически лагер също имат такива споразумения.

– Защо споразумението е толкова благоприятно за България?
– В спогодбата много детайлно бяха описани всички права и отговорности както на българската страна, така и на германската. Най-доброто, което успяхме да договорим, бе нашите работници да получават трудово възнаграждение, което е равно на немското. Тоест за една и съща дейност българин и германец да получават еднакви заплати. Ние бяхме равни с тях, а не второ качество хора.

Много е важно да се каже, че спогодбата бе подписана през 1991 година, но тя влезе в сила на 8 април 1992 година. Така че правителството на Димитър Попов, съответно и самата аз нямаме отношение по раздаването на квотите. Ние управлявахме до ноември 1991 година – до изготвянето на новата конституция. След това на власт дойде Филип Димитров и следващият министър на труда бе Векил Ванов. Нито аз, нито наследниците ми имат нещо общо с даване на разрешения за износ на работници.

– Как са се раздавали тогава квотите?
– В спогодбата се казва, че тя определя от българска страна организация, която регистрира и преподписва отделните договори за работа. Не може наша фирма да кандидатства, ако няма немски партньор. Тогава имаше Национална служба по заетостта, а към нея Национално бюро по труда. Те правеха организацията. Много стриктно се спазваше изискването фирмите да не могат да предоговарят работниците с трети страни. Отделно, ако някой вземе работници повече от предвидените, загубва правата си да се ползва от спогодбата.

Емилия Масларова– Как ще коментирате твърдението на Тодор Карастоянов, че по онова време разрешителните не са се раздавали на случайни хора?
– Да го докаже. Вие можете по Закона за обществена информация да проверите кой е дал разрешение на съответните фирми, кой го е подписал, какви са били изискванията и за каква работа, тъй като за всяка дейност има различни изисквания. Но това не касае нито един министър и замесването на моето име освен тенденциозно, е и абсурдно и безкрайно некоректно. Аз се гордея с подписването на тази спогодба, защото успяхме да договорим възможно най-добрите условия за България.

– Тогава познавали ли сте се с Иван Тодоров и Росен Плевнелиев?
– Не. С Плевнелиев се запознах през 2005/2006 година, когато е присъствал на заседанията на Тристранния съвет, като член на ръководството на една от работодателските организации КРИБ. Преди това не съм го познавала.

А твърдението на Тодор Карастоянов, че съм прибирала процент от печалбата им, е абсурдно. Още веднъж ще повторя, че министрите на труда нямат отношение към раздаването на квотите.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *