Венци Мартинов е сред най-обичаните български хумористи и имитатори, режисьори и продуценти.

Малцина знаят, че Венци е автор на множество текстове за естрадни песни, изпълнявани от Катя и Здравко от „Ритон“, Мими Иванова, Георги Христов, Васил Петров, Богдан Томов, Катя Близнакова, Нели Рангелова.

На 9 януари Венци ще вдигне тежки наздравици с приятели по повод на своя 54-ти рожден ден. Чудесен повод за кратко интервю с него.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Пожелавам си здраве, което на първо място означава да поотслабна. Което трябва така да стане, че да не нарушавам хранителния си режим. Ще ми се да придобия една слаба и стройна фигура. Нека отслабването ми започне мързеливо и приятно, без да спирам да пия и без да се ограничавам в хапването. На второ място си пожелавам много спокойствие и приятни развлекателни моменти в семейството ми. Това ще рече разходки из чужбина, минерални бани и спа процедури. Иска ми се да продължа със своята работа, да обикалям българите у нас и по света, да ги забавлявам, така както го правя вече цели 35 години.

– В личен план как оценявате изминалата година?
– Оценявам я така, както съм я написал в текста на дует „Ритон“ – „Елате ни на гости“. Малцина знаят, че аз съм автор на този хит. Та бих отговорил: „Живеем спокойно, разумно и просто“…

– Какво е отношението ви към подаръците?
– В момента сме навлезли в ерата на Водолея, което означава, че трябва да обърнем внимание на духовното. Затова си харесвам подаръци от тази сфера. Радват ме хубавите преживявания, филмите, книгите и т.н. Материалните неща остават на по-заден план.

– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Най-лошият е загубата на моите родители. Бог да ги прости. Най-хубавите моменти при мен са свързани с успехите и личните ми, интимни тайни.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Моите рождени дни минават като типичните рождени дни на почти всички Козирози. Веселя се спокойно, умерено. Това означава, че идват най-верните приятели. Бъбрим си тихо и кротко без ексцесии. Винаги съм бил голям привърженик на уюта в празника. Такъв съм и сега. Държа празникът ми да е свързан със стойностни хора и винаги съм избягвал ексцентричните изяви и публичните демонстрации. Обичам да има топлина по време на разговорите. А тази топлина я дават истинските приятели.

– Кои са хората около вас, на които държите изключително много?
– Това е цял мощен кръг от приятели, с които взаимно сме си опора. Заедно преодоляваме трудностите в живота, но и заедно се радваме на хубавите неща. Няма да ги назова по имена. Пак ще подчертая, че това е заради зодията ми. Козирозите се отличават не само с постоянство и търпение, но и с тайнственост, казано в позитивния смисъл на думата. Поради тази причина се смятам и за мощен народен лечител, защото където отида, заразявам със смях хората. Аз зареждам народа позитивно. Е, от време на време пускам рогата напред.

– Притеснявате ли се от остаряването?
– Разбира се, но гледам да не обръщам внимание на старостта. Начинът да не се остарява е един-единствен и аз го практикувам от години. Дарявам усмивки и на себе си и на хората – това е спасението.

– Как виждате себе си след 20 години?
– Има различни възможности. При хората от моята зодия с напредването на годините се наблюдава едно положително явление. Те стават по-млади и по-амбициозни, имат повече желание да се изявяват, получават и добри възможности. Артистичните им изяви с времето се увеличават, стават добри режисьори, политици дори. Въпросът е човек да расте, но да не старее. Мисля, че това е възможно. Иначе девизът на столицата ни, където съм роден и живея – „София расте, но не старее“, нямаше да просъществува толкова години.

Ще продължавам да разказвам вицове. Ето ви един нов:

Мъж за първи път отива да си вземе пенсията. Влиза в пощата, а жената от гишето го посреща с недоверие: „Вие ли сте за пенсия? Изглеждате много младолик. Я си разкопчайте ризата, да видя поемите на гърдите какъв цвят са, че косата ви е черна и гъста“. Послушал я оня и разкопчал копчетата. Пощаджийката го огледала и удостоверила, че космите са бели, сиреч стар си е. Дала му пенсията.

Прибрал се човекът вкъщи, а жена му почнала да го разпитва как е било в пощата. Като чула историята, отсякла:„Ако си беше разкопчал ципа на панталона щяха да ти дадат и пенсия за инвалидност“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Венци Мартинов, вицове, духовното, живота, материалното, подаръците, семейството, смях, старостта